На 30 юни м.г. Софийски градски съд прочете тежки присъди по делото САПАРД. Тогава основният обвиняем по аферата с евросредства Марио Николов бе признат за виновен като ръководител на организирана престъпна група, източвала чрез документни измами предприсъединителната европейска програма. Той бе осъден на 12 години затвор при първоначален строг режим. Освен това съдът разпореди и конфискация на половината от имуществото му. По това дело тежка присъда получи и съпругата на Николов, както и още няколко участници в схемата. Така съдът се съгласи с прокуратурата, която в обвинителния си акт твърдеше, че семейство Николови и още седем души са източили 7.5 милиона евро по програма САПАРД, като са извършвали измами чрез фалшиви документи за внасяне на машини за месопреработка от чужбина. Машините са били купувани на старо, но са описвани и представяни като нови. Цената им освен това била завишена. В този процес бе оправдан друг от известните обвиняеми - Людмил Стойков. Делото се наблюдаваше и от ОЛАФ, и от еврокомисията.

Дали някои от осъдените е в затвора? Не. Делото дори не е почнало във втората инстанция - Софийския апелативен съд. Наскоро поредният опит да бъде даден ход на процеса удари на камък. Този път причина за отлагането стана смъртта на един от подсъдимите и отсъствието на двама адвокати. Така се очаква евентуално да тръгне на втора инстанция в края на януари с.г. Това означава



година и 7 месеца след края на първата инстанция



Като се има предвид, че второинстанционното гледане може да продължи няколко месеца, нещата стават още по-абсурдни. Следва и трета инстанция - Върховен касационен съд, който има в правомощията си и възможността да върне делото наново в по-долна инстанция.

Този пример обаче не е единствен. Делата под кодовите "Наглите" и "Килърите" дори не са приключили на първа инстанция, а пък "Октопода" тепърва тръгва. А и тук трябва да се мине през още две инстанции. Долу-горе след три-четири години може да се очаква някакъв резултат.

Примерът с делото САПАРД е знаков за така рекламирани и приети с патос от депутатите от ГЕРБ промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които уж щяха да доведат до бързо и справедливо наказателно производство.

Нищо подобно. Управляващите могат да прибавят към неизпълнените обещания и справянето с бавния и несправедлив процес.

Тези изводи фигурират и в наскоро разпространения от Висшия съдебен съвет анализ на повтарящите се проблеми, свързани с хода на делата с особен обществен интерес. Проблемите, открити в тези процеси, трябва да се умножат поне по 10 във всички останали дела. Защото всички участници в делата с особен обществен интерес поне се стараят, защото знаят, че работят под прожекторите и на инспектори, и на проверители, и на медиите. Можем да си представим какво става по делата, които не се наблюдават.

Във въпросния аналитичен документ пише, че



гордостта на властта - фигурата на резервния защитник,



дисциплинирал процеса и имал положителен ефект върху делата от обществен интерес.От дадените няколко примера обаче става ясно, че той не променя към добро процеса. Напротив. Понякога го затруднява още повече. Даден е пример с апелативен район Бургас. Там е възникнал проблем при назначаването на резервни защитници в досъдебната фаза. По шумно медийно дело с петима обвиняеми наблюдаващият прокурор е назначил резервни защитници на всеки един от тях, но постановленията му се обжалват и по този начин делото се забавя още в досъдебната си фаза. Според проверителите възниква въпросът дали по отношение на назначаването на резервни защитници от прокурор важат общите правила за обжалване на постановленията и ако това е така, не се ли обезсмисля този институт. Също така в НПК не е упоменато дали съдът е длъжен да приеме прокурорското постановление и да назначи същия резервен защитник в съдебна фаза. Да не говорим за неразбориите с определянето на такива защитници, на заплащането им от националното бюро за правна помощ, за отношенията между тях и и подсъдимите.

Проблем е установен и с болничните листове и медицинската документация. Отбелязано е, че през август 2010 г. министрите на здравеопазването и на правосъдието са утвърдили образец на медицинско удостоверение, което следва да бъде представяно пред разследващите органи и органите на съдебната власт. Този образец бе изпратен от правната комисия на ВСС с указания до административните ръководители в съдебната система. При въвеждането му в практиката обаче са възникнали редица трудности. При проучване е установено, че



е налице противоречива и неизчерпателна законова уредба по въпроса и



по-специално между Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Като съществен недостатък се отбелязва фактът, че никъде не е уреден въпросът с удостоверяване на отсъствията по болест на неосигурените лица. "Изключително затормозяващо е и изискването медицинското удостоверение да се издава само от ЛКК и от центровете за спешна медицинска помощ, а не от личните лекари", пишат авторите на доклада.

Действащите магистрати от цялата страна са се обединили категорично около оценката, че тези медицински формуляри са крайно неудобни и трудно приложими. Оказало се, че те

са и абсолютно непознати за общопрактикуващите лекари и практически не се използват.

Според съдиите, прокурорите и следователите от всички апелативни райони старият режим, който изискваше в болничния лист да се отбелязва дали лицето може или не може да се яви в съдебното или досъдебното производство, е много по-ефективен. На практика злоупотребите със здравословното състояние и необоснованото отлагане на делата по този повод си продължават и дори са повече и по-дръзки.

Продължава си и проблемът с вещите лица и експертизите. Според анализа той е сред основните, които затормозяват наказателния процес. Отчита се, че преди всичко има финансов аспект. Магистратите във всички апелативни райони разказали, че бюджетът за експертизи е недостатъчен. На много места вещите лица искали предварителен аванс или са недоволни от заплащането и поставят условия за повече пари.

Поради ограничения брой вещи лица възниквали проблеми и със сроковете на експертизите, тъй като определени специалисти са търсени навсякъде и са изключително натоварени. Като такъв проблем е посочен този с ДНК-експертизите и техническите експертизи, които изискват специална техника.

Те се бавели между 6 месеца и една година. Във всички апелативни райони са алармирали за проблеми със сроковете на експертизите, които се изготвят в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология на МВР (НИКК). По данни на действащите магистрати в момента за експертизи, които се възлагат на НИКК за дела с висок обществен интерес, се дава срок след половин година. В същото време за специална техника, всички експертизи по компютри и други подобни оптималният срок е повече от година и половина. Заради забавата при изготвянето на тези експертизи съдебното производство се отлага и се проточва значително във времето. Освен това поради голямата си заетост вещите лица от НИКК често представят бележки за служебна ангажираност, не се явяват многократно по дела и това чувствително затормозява хода на делата, сочат авторите на анализа.

По същата причина има проблеми и с вещите лица, изготвящи съдебно-счетоводните експертизи. Някои от магистратите се оплакаха и от недостатъчно доброто качество на психиатричните експертизи.

Ходът на делата би се ускорил значително, ако в НПК се предвиди възможност вещите лица да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка не само когато се намират в чужбина. Предложение за такава законодателна промяна, включваща разпит чрез видеоконферентна връзка и на обвиняеми, подсъдими и свидетели в страната, вече е било отправяно към министъра на правосъдието с решение на ВСС по протокол № 40 от 04.11.2010 г., но е останало без последствия, се отбелязва в анализа.

На практика този проблем с експертизите не е само за бързината, но и за качеството, което наистина поставя под съмнение справедливостта на правораздаването изобщо. Няколко драстични случая на разминаващи се и взаимноизключващи се експертизи показаха това. И то по шумни дела.

Или казано по-простичко - правораздаването си остана и бавно, и съмнително. Но що пари и обществени очаквания бяха потрошени.