Италианският мафиот Микеле Дзагария има достатъчно време да размишлява за причините, довели до ареста му, докато излежава доживотна присъда в един от най-строго охраняваните затвори в страната. Босът на страховитата Камора, който задочно бе осъден за убийства и рекет, бе арестуван в началото на декември в таен подземен бункер, след като се укриваше в продължение на цели 16 години.

Дзагария ще трябва да прекара остатъка от живота си зад решетките, премисляйки какво доведе до залавянето му. Дали е имало някой невероятно талантлив информатор в градчето Казапезена, съвсем близо до Неапол, където живееше и много местни хора го смятат за "светец"? Със сигурност не. Може ли да го е предал мърлявият му помощник, под чиято къща се намира скривалището на мафиота? Едва ли. Дали пък не е заради падането от власт на премиера Силвио Берлускони, в чието правителство се твърди, че Дзагария е имал "защитници"?

"Погрешни са и трите предположения", усмихва се Пиетро Морели, изтупан зам.-шеф на звеното в полицията в Неапол, което най-накрая залови Дзагария. Обяснението му може да доведе до необичайна промяна в правилата за поведение на мафията: ако искаш да си една крачка пред закона, не трябва да носиш скъпи италиански чорапи. "Преследването му бе доста трудно, тъй като нямахме представа как звучи гласът му, тъй като никога не е водил телефонни разговори. Дори не знаехме и как точно изглежда", казва Морели, който е обиколил Италия, издирвайки Дзагария. Той разполагал само със стара снимка на мафиота, направена от полицията през 1986 г., която съхранявал в портфейла си. "Когато започнахме наблюдение на къщата, в която мислехме, че Дзагария се укрива, проверявахме кофите за боклук и открихме изхвърлени чифт много скъпи чорапи. Аз самият нося такива чорапи. Знаехме, че собственикът на къщата не се облича по този начин, така че тук най-вероятно живееше и някой друг. Някой, който притежава доста пари", допълва полицаят.

Арестът на Микеле Дзагария (53 г.), чийто мафиотски клан Казалези е сред най-влиятелните кланове на Камората, е голямо постижение за властите в Италия. Вътрешният министър Анна Мария Канчелиери определи залавянето му като "огромен успех за държавата"- думи, които италианските политици напоследък нямаха причина да използват. Новият премиер технократът Марио Монти пък го описа като "прекрасен ден за всички честни хора".

По тази логика в Казапезена няма много честни хора, тъй като местните смятат ареста на Дзагария за тежка загуба. "Микеле беше мъж на честта", казва мъж на средна възраст под общото одобрение на насядалите край бара в градското кафене негови съграждани. Там местните мъже се събират, за да се почерпят, да поиграят карти и както се твърди, да наблюдават за непознати. "Той движеше икономиката и осигуряваше работа на хората".

Дзагария наистина прави това, въпреки че Камората се слави като изключително жестока - твърди се, че е замесена в повече от 3000 убийства в последните три десетилетия. Възможностите за работа при него не са ограничени само до наемни убийци. Вместо да се занимава с традиционните дейности за мафията като продажба на наркотици и незаконно събиране на боклук, Дзагария разнообразява бизнеса на Камората, като инвестира в производството на всичко типично италианско - от сирене моцарела до малки пакетчета захар за кафе. Той се заема и със строителство, в което му се носи славата на "краля на търговете"; твърди се, че фирми, свързани с клана Казалези, са построили половината от търговските центрове в района на Неапол, както и високоскоростния влак, който свързва Рим с Южна Италия, дори нов затвор и радарна база на НАТО.

Империята Казалези, разбира се, не е спечелила своите 30 млрд. евро, без да прибягва до насилие, когато това се налага. През 2010 г. Микеле Дзагария е осъден задочно на доживотен затвор след процес, продължил 12 години срещу 36 членове на клана за убийства и други престъпления. Според полицията той лично е извършил поне три разстрела, докато се е издигал в йерархията през 80-те години на ХХ век.

Това, че неговият клан се е специализирал в строителство, пролича и от сложната конструкция на подземното скривалище на Дзагария, намиращо се в една от многото кичозни, подобни на дворци, вили в Казапезена, издигнати зад високи порти. Полицията откри специален подвижен под, от който стълба води до стая, изградена под дебел пет метра бетонен слой. Целта му е да изолира шум или топлина, идващи от скривалището на Микеле Дзагария. За разлика от спартанската дупка, обитавана от Саддам Хюсейн, домът на мафиота е с италиански интериорен дизайн - дървен паркет по пода и приглушена светлина, легло, канапе и телевизор с плосък екран. Освен това на стената има и монитори, свързани с разположените отвън камери, като една от тях е скрита в статуя на Дева Мария, намираща се отпред на къщата. "Мястото беше като четиризвезден хотел, пълен лукс - разказва един от детективите. - Разполагаше дори със система, разпознаваща полицейски скрити микрофони".

Камерите обаче не са единствената пречка, която хората на Морели трябва да преодолеят. Да се установи дали мафиотът е в къщата, се оказва доста сериозно предизвикателство. Проследявани били смятаните за съратници на Дзагария и жителите на Казапезена, където едно от нещата, породили съмнения, са голямото количество ел.енегрия, която впоследствие се оказва, че отивала за добрата климатизация на бункера. Следенето отблизо обаче е невъзможно, тъй като вилата е скрита в края на дълга, тясна уличка между сгради и охранявана от постови. Трудна е и проверката на кофите за боклук, където освен елегантните чорапи за 30 евро са открити празни кутии от цигари Merit, за които се знае, че са любимата марка на мафиота.

Последното доказателство се появява дни преди ареста на Дзагария, когато полицията прави операция в съседния град Казал ди Принчипе. Информацията бързо се разпространява, а собственикът на вилата, където е бункерът, е изкаран на улицата, за да разбере какво става. "Беше 5,15 часа сутринта - ако нямаше какво да крие, защо беше станал по това време", пита Морели (47 г.).

150 полицаи внезапно нахлуват във вилата на следващия ден, като преди това отцепват целия град. Мъжът, преминаващ пред тв камерите с белезници на ръцете, изглежда повече като зам.-директор, а не като мафиотски бос - с къса, посивяла коса, очила със сребърни рамки и спокойно, лишено от емоции лице. Той дори може да е мафиотската версия на технократ - впечатление, което оставят и книгите в библиотеката на Дзагария, сред които са томче за покойния Стив Джобс, "Гомор" - бестселър на 2006 г. за Камората, в която кланът Казалези е силно застъпен (авторът на книгата Роберто Савиано е под въоръжена охрана след излизането й). "Дзагария е добре образован човек, той е престъпник, който първо не би ударил някого, а би провел разговор", добавя Морели. "Той представлява истинската "антидържава" в Казапезена. Осигурява работа на хората и те са напълно погълнати от тази система, без да подозират, че са се превърнали в роби".

Това може да се промени само когато италианското правителство предприеме някакви мерки, казва местният свещеник отец Луиджи Мендито (75 г.). Според него Дзагария е направил добри неща за местните хора, тъй като "държавата не се интересуваше от града - не осигури работни места и услуги." Сега има притеснения сред жителите на Казапезена от кървави битки между кандидати за мястото на Микеле Дзагария. "Безразлично ми е, но арестът му бе голяма грешка - казва възрастен мъж от града. - Когато папата е мъртъв, нямаме представа кой ще е неговият наследник".

Преди да излезе от бункера, Микеле Дзагария моли полицията да се преоблече, за да направи последното си изказване: появи се в пуловер в лилаво - цвят, който в Неапол свързват с тъгата. Смята се, че в Камората чрез дрехите, с които е облечен босът при арестуването му, се предават тайни сигнали: вероятно Дзагария има намерение да ръководи и от затворническата килия. Каквото и да е било посланието, Морели знае, че работата му съвсем не е приключила. "Това беше голямо постижение, тъй като заловихме боса, но борбата срещу Камората продължава".