Работя в една фирма отскоро. Доколкото разбрах, в нея имало монтирани камери, записвали се разговори, водени по телефона, както и се следяло всичко в компютъра. Възможно ли е това да се прави законно? Какво мога да направя, за да се предпазя чрез закона от всичко това, ако установя, че действително се случва ?

Й.И., В.Търново

За съжаление последните години са белязани от много оплаквания в тази посока. Проблемите в намирането на работа, развитието на технологиите, създаването в не малко фирми на специални отдели, занимаващи се с подобна дейност, направиха възможни всички тези неща, които в общи линии бяхме гледали само във филмите. Вече на много места, включително и в офиси, са поставени камери, които са видими и за които хората са надлежно информирани. В огромната част от случаите тяхното наличие се аргументира с предотвратяване на евентуални кражби или нападения. В общи линии те са трудно атакуеми, освен ако не са поставени и на места, в които се влиза в интимния свят на човек.
В случая обаче очевидно става дума за скрити техники и методи за събиране или контролиране на информация. Тук нещата стават по-сложни и проблемни - и то не толкова за служителя или работника, а по-скоро за работодателя, който си позволява това и поема съответния риск. Още веднага е необходимо да се отбележи, че Наказателният кодекс предвижда специален текст - чл. 339 "а". Според тази разпоредба, "който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години". Ако пък деянието е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. При всички случаи специалното техническо средство се отнема в полза на държавата. Или казано иначе - всеки работодател наистина трябва да помисли много добре какво рискува, ако позволява или сам организира подобни неща в управляваните от тях фирми, институции, структури.
Тук определено спорът е какво е това специално техническо средство. Както и какво е това средство, което е предназначено точно за негласно събиране на информация. Проблемът се задълбочава, че на практика нито Наказателният кодекс, нито пък друг нормативен акт определя кои точно технически средства се имат предвид. Затова и е аргументирано разширителното тълкуване. И е повече от естествено тук да влизат всички скрити камери, подслушвателни устройства, записващи елементи, средства за контрол на комуникациите, включително и тези в интернет. Така на първо място, за да се стигне до наказателна отговорност, трябва да има специални технически средства, след това те да са тайно поставени, чрез тях негласно да се събира информация.
Всеки, който е сигурен, че такова престъпление се извършва, може да уведоми органите на МВР, а може да се обърне и директно към прокуратурата. Трябва обаче много да се внимава, защото всеки, който стори това, може също да попадне под ударите на НК - за набедяване пред надлежен орган или пък за клевета. Това означава, че не следва да се предприемат такива и дори никакви сериозни действия по сезиране на прокуратурата, ако няма абсолютна сигурност, че се извършва подобна нерегламентирана дейност.

Трябва да се отбележи, че има лек и за честите притеснения как например системните администратори и чрез тях и работодатели, които могат да следят всеки компютър, биха могли да злоупотребят с видяна информация - написано, снимки, като я разкрият пред друго лице например. НК предвижда специален текст. Според него, "който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева".

Тук би могло да се спомене, че за специални технически средства говори законът за специалните разузнавателни средства (СРС). Макар и това да е друга материя, то не е излишно да се кажат няколко думи и за нея. СРС са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. Това става чрез подслушване, следене, филмиране, проверка на кореспонденция, внедряване на агенти, използване на доверителни сделки и контролирани пратки. Тези средства се искат от точно определени органи, а използването им става само след разрешение на съд. И за тях, и за нерегламентирано използване на събираната чрез тях информация има специална разпоредба по НК. Така според чл. 145 "а", "който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева". Ако пък същото е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.