БЕЛЕЖКА:

Самокритикувам се за предишното мое писмо. То беше за Димитър Талев. Казах, че Третата българска държава (Царство България) я бутнаха комунистите през 1946 и че вярвам да има Пета българска държава. Излезе, че не мога да броя до пет. Слях ги в едно "комунистите" и "царистите" и сегашните "демократи", които в предновогодишната суматоха пробутаха закон, узаконяващ съсипването на българската природа. Деветашката пещера я дадохме на холивудски кинаджии да я съсипват, пък ние много добре сами си я съсипвахме. Българските генерали складираха в нея снаряди и мазут и тя вони. Трябваше в едно по-дългичко резюме да кажа, че мога да броя до повече от пет. Сега ще напиша по-дълго резюме. Ще последвам съвета на стария Кронкайт:

Ако ще казваш нещо, направи три неща. Първо кажи какво ще кажеш. После го кажи. Трето - кажи какво си казал.

Вярно, този съвет е за телевизионното говорене, не за писането. Вярно, ще повтарям, без да потретвам. Все пак, с резюмето давам на читателя възможност да не чете писмото ми, ако писмото е за неща, които не го интересуват. Или да пропусне резюмето, ако му е досадно да му казват два пъти едно и също нещо, макар с различни думи. Аз пиша простички писма, не пиша опери, където увертюрата загатва за музикалните теми, които ще прозвучат по-нататък.

РЕЗЮМЕ:

В това писмо ще кажа, че ще станат едни работи и че те ще станат не понеже аз или хора като мен ги предизвикват. Слънцето не изгрява, понеже петлите кукуригат.

Българската лодка потъва. Още преди 1989 България фалира. След 1989 потъването продължи чрез разграбване, наричано приватизация. И да отмине сегашната световна криза, което аз не вярвам, няма да имаме растеж по ред причини, които тук нямам място да изброявам. А и моделът "растеж - растеж!" е сбъркан. Гибелен е за планетата Земя.

На нас, в българската потъваща лодка, ще ни се наложи да изхвърляме зад борда баласт, както правиш в потъваща лодка... Баластът са армията, туризмът, партиите и пенсионерите.

1. Пенсионерите вече са изхвърлени зад борда, но не докрай. Хората под пагон все още имат прекомерно тежки за държавния бюджет привилегии при пенсиониране.

2. Армията. Коста Рика няма армия от 1949 насам. Военният разход бе пренасочен за образование и култура и Коста Рика напредна повече от другите държави в двете Америки. Швейцарците направиха референдуми да имат ли армия и все още имат, но идеята да нямат напредва. В своята история Швейцария е имала четирима генерали, а българската армия гъмжи от генерали. В бъдещите обединени военни сили на ЕС български момчета и момичета ще получават европейски заплати и ще напредват във военната кариера според способностите си. Аз имам високо мнение за техните способности.

3. Туризмът. В Коста Брава слънчевите дни в годината са 364. В Лилехамер знаят, че ще имат сняг, когато домакинстват за зимна олимпиада. Ние не знаем снежна ли ще е зимата ни, слънчево ли ще е лятото ни. Световният ни принос в туризма са спортът "балконинг" и българският алкохолен туризъм. Но британецът, който е бил в Португалия, се връща у дома и пак търси португалско вино. Ако е бил на "ол инклузив" в България, където са му давали ментета, той не ще българско вино, като се върне у дома. Българският туризъм руши българската природа и носи повече вреди, отколкото ползи.

4. Партиите са баласт. Те получават субсидия на гърба на данъкоплатците. Ако при купуването на гласове една българска партия плати дори 86 лева за глас, тя пак ще е на печалба от субсидията. Воденичен камък на шията на българския данъкоплатец са също парите за представителни разходи, за консултанти, за нови автомобили със служебни шофьори и охрана на депутати, висши администратори и магистрати. Няма да изброявам страните, където няма такива екстри; вие сами можете да си направите справка. Аз вече споменах някои държави; ще прекаля, ако почна още държави да изреждам. Добавям само, че за да не могат хората с много откраднати пари да добият още по-пряк от сегашния техен контрол над трите власти, всякакви партии ще трябва да бъдат изхвърлени зад борда на потъващата лодка България.

Край на резюмето.

ПИСМО:

Галският петел пее "Кокорико!" Англосаксонският петел пее "Кок-а-дудъл-ду!" Но българският петел пее "Кукуригу", ако сутрин пуснете радиото, за да се събудят децата и чуят детската приказка. Децата сега се учат да избягват опасности, когато влизат в интернет. Децата няма да узнаят колко безопасно беше да си играеш по стъгди и мегдани на "Ринги-ринги-рае, наш петел играе", както пееше Лили Иванова. Сега бабите учат внучетата "Кажи баби тенкю!"

Когато Гершуин пишел "Един Американец в Париж", Дороти Паркър написала за един петел в Ню Йорк. Това било малко преди краха на нюйоркската борса и голямата криза 1929 г. Кризата разтърсила света, включително България. В Асеновград имаше къщи с розов хоросан между камъните. Забърквали хоросана с виното, което поради кризата така и така щели да изхвърлят, вместо с вода от река Чая (Асеница). Аз съм роден в такава къща на баирчето "Баделема". По същото време Дороти Паркър написала така:

"Изглежда, че някъде бе пропял петел, понеже над Ню Йорк започна да се разденва (развиделява), макар че аз не съм виждала петел в Ню Йорк."

Аз като тълмач (преводач), добавям, че Дороти Паркър бе превеждана на български. Тя е нюйоркчанка и заедно с нейните приятели основала седмичника The New Yorker.

Тя пишеше във Vanity Fair за театър и сценарии за Холивуд. Но нея и други сценаристи ги отстраниха от Холивуд, понеже в САЩ вилнееше "демокрация" (маккартизъм). Сенатор Джо Маккарти (Joe McCarthy), беше републиканец от Уисконсин. През студената война наричаха маккартизма "witch hunt" - лов на вещици.

Дороти Паркър и нейните приятели бяха заклеймени като комунисти. ФБР им запуши устите чрез доноси от техните завистници. Завистниците бяха озлобени, че Дороти и The New Yorker са четени, пък те не.

Джо Маккарти направи шеметна политическа кариера, ловейки вещици. Той се опари, когато посмя да търси комунисти в Пентагона. Едно е да издевателстваш над беззащитни драматурзи, писатели, артисти, сценаристи, карикатуристи и журналисти; друго нещо са "the top brass" - генералите с четири звезди на пагона.

Сегашните български ловци на вещици (комисията по досиетата) не са като Джо Маккарти, който беше мръсник, но не беше страхливец. Българските лустратори си знаят докъде може и откъде нататък не може. Може да охулват като доносници историчката и писателката В. Мутафчиева, карикатуриста Д. Донев, духовници от Българската православна църква или мен, който съм никакъв. Но те ще се опарят, ако се заинтересуват от икономическите досиета - кой изнесе милиарди и през офшорки ги вкарва като уж чужди инвестиции, Знаете, че в България често се случва някой да бъде набит или самоубит, или безследно изчезнал, или автокатастрофирал. Не съм компетентен да направя списък на методите. А за списъка на пострадалите тук аз нямам място; той е твърде дълъг, пък и вие можете сами да си го направите. Комисията, естествено, не искаше да стигне до личностите в сянка, които всъщност управляват България и държат като кукли на конци номинално управляващите, включително сегашния наш премиер Б. Б. Онзи ден, на обед при семейството на Иван Бакалов, ми поднесоха за десерт тиквеник, но аз бойкотирах тиквеника по политически причини.

Аз не виня хората от комисията по досиетата, че не проявиха смелостта на Маккарти. Те имат жени, деца. Щяхме ли вие или аз, ако бяхме на тяхно място, да отидем да ровим в архивите на БНБ и на ЦК на БКП? Че дори Иван Кръстев, дето баща му завеждаше архивния отдел на ЦК на БКП, благоразумно избягва да рови, лобира за либерал-модела на Сорос и сега всуе обяснява защо тъй, а не иначе. Неубедително лобира и Алекс Алексиев, който дойде в България да лобира за "Шеврон" да вади шистов газ от България. Може би съм предубеден, понеже му викахме малкото лайно, щото ни се мотаеше в краката, когато се събирахме на "жур" да танцуваме с гаджета при батко му Веско, също син на убития от комунистите хуморист Райко Алексиев, който издаваше хумористичния седмичник "Щурец". Но мина време и Алекс вече не е малко, а голямо л., консултант на Пентагона и на ЦРУ.

Ех, как минаха годините. Тогава се качвахме на Витоша не през Княжево, Бояна или Драгалевци, а през Чуйпетльово, за да си докажем, че сме мъже. С дървените ски на рамо, жалки дъски в сравнение с хубавите сегашни ски, пробиваш пъртина в дълбокия сняг стъпка по стъпка: un, deux, trois, quatre .. Не знам защо на френски. Ще да е било, понеже така сме броели в детските години, пък сега ме досмешава на "Кажи, баби, тенкю!" То и аз съм един двуличник .. Но да си ровиш в душата е занятие самотно; не се прави публично.

В Чуйпетльово имаше петли за разлика от Ню Йорк на Дороти Паркър. Нищо особено в това. Особеното беше, че в тогавашните години на "електрификация плюс съветска власт" и т.н. Чуйпетльово не беше електрифицирано и чуйпетльовците бяха на газени лампи. Предполагам, че са се събуждали, като пропеят петлите и че Чуйпетльово идва от "чуй петела". Пък нито веднъж не чухме там да кукурига петел. Ще да е било, понеже минавахме през Чуйпетльово денем, след като са пропели първи и втори, и трети петли.

Jusautor DI copyright