Борислав Петков е роден в Свищов. Завършил е аграрна икономика в Аграрния университет в Пловдив и право във Великотърновския университет. Изпълнителен директор е на "ОМЕГА Агроинвест" ЕАД. Петков е сред учредителите на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, а сега е неин председател.



- Г-н Петков, на какво се дължи изненадващият ръст на сделките със земеделски земи през 2011 година?

- Пазарът на земеделска земя е изключително динамичен, защото той се оказа сегмент, който не се повлия от кризата. Хората разбраха, че това е стабилен актив с много добра доходност. Според мен земята измести златото като сигурност в инвестицията. Тя е сигурна от гледна точка на това, че се влага в дълготраен актив. Трусовете, които сполетяха имотния пазар, и сривът в цените на жилищата също не оказаха влияние върху пазара на ниви. Купуването на жилища или друг тип имоти е временна инвестиция, докато земята дава сигурност на хората и осигурява текуща доходност - под формата на рента или като обработка. Миналата година имаше много голяма разнородност на инвеститорите, като по-голямата част от тях инвестират, за да обработват земята. Има и такива, които влагат пари за по-добра доходност и с цел да запазят парите си по време на криза - това най-често са инвестиционни дружества. Има и друг тип купувачи - такива, които пренасочват парите си към сектора на земеделието, където виждат сигурност. Все пак обаче, като теглим чертата, се оказва, че повече от 65% от сделките със земя са на инвеститори, които обработват земята, или на арендатори, които я купуват със същата цел.

- Това означава ли, че и профилът на купувача е по-различен от преди няколко години?

- Да, определено. От две години насам земеделието е печеливш отрасъл и това даде сигурност на тези, които обработват земята, да инвестират в нея като актив. Съвсем естествено арендаторите гледат най-вече към собствените си землища, в които работят и сега. Най-често те се стремят към окрупняване, за да може бизнесът им да бъде по-ефективен. При инвеститорите ситуацията е по-различна. Те търсят райони, в които рентата е добра и би им възвърнала инвестицията за по-кратко време - това са землищата в Централна, Северна, Североизточна България, раздвижване има и в района на Стара Загора. Има предприемачи, които успяват да вървят една крачка напред, гледат дългосрочно и затова влагат парите си в райони с потенциал, към които сега няма кой знае какъв интерес. Идеята е тези земи да бъдат разработени и до година-две да възвърнат вложената инвестиция. Хасково е един добър пример за такъв недогледан район, който може да се превърне в новия Клондайк. Той ще развие потенциала си през следващите няколко години и в това няма никакво съмнение.

- Как стои въпросът с рентите?

- Ситуацията при рентите също е интересна. Те бележат ръст средно с около 23% спрямо предходната 2010 г. Обичайно рентата е около 8-9 % от пазарната цена на земята, като в района на Добрич наемът на декар може да достигне до 90 лв. В същото време от няколко години насам наблюдаваме тенденция производителите да гарантират своя бизнес чрез дългосрочното наемане на обработваеми площи. Това продължи и през 2011 година, като заявките за наемане на земя и наетата площ е с до 35 % повече спрямо 2010 година.

- Колко губи държавата от неправомерното обработване на земи, които са нейна собственост?

- Трудно ми е да кажа точна цифра и едва ли някой би могъл да го направи. Факт е обаче, че държавата и общините губят стотици милиони лева годишно от неправомерното обработване на ниви без сключени споразумения за ползване, тъй като не получават рента или наем. Много пари се губят и по друг показател. Според статистиката на Министерството на земеделието и храните обработваемата земя у нас, която се заявява за подпомагане на производителите, е около 36 млн. дка. Необработваемата е около 5 млн. дка, като често пъти към нея просто няма интерес от страна на арендаторите или пък самият район не е подходящ. Затова държавата трябва да намери начин да я направи по-атрактивна, защото това ще донесе приходи на хазната.

- Намери ли се решение на проблема с некоректните арендатори, за които до миналата година се твърдеше, че дължат милиони от забавени плащания?

- През 2011 г. има известно развитие по този въпрос. Само от арендаторите, които обработват земя на асоциацията без сключени договори, губим около 4-5 млн. лв. годишно, но това е значително по-малко в сравнение с предходни години. Финансовата криза и затрудненията не са чужди и на земеделския бизнес, така че нередовните плащания са донякъде обясними. Нашето решение е да търсим парите си по съдебен ред, като исковете към арендаторите, които не си плащат рентите, са над 1300. Освен с кризата те обясняват забавянето в плащанията си и с неполучаване на субсидии, недобро организиране на бизнеса. Има, разбира се, и такива, които просто са с такъв манталитет.

- Как гледате на идеята на земеделското министерство да се разпродават земи от държавния поземлен фонд и с тях да се плащат субсидии?

- Държавата има един-единствен начин да се разпорежда с държавния поземлен фонд и това е чрез търг с поименни компенсаторни бонове. Това е мениджърски подход - и аз, ако имах финансови затруднения и не можех да изпълня конкретни ангажименти, вероятно щях да прибегна към продажбата на активи. Сега фондът се управлява доста консервативно и държавата като че ли не съумява да изкара добър доход от земите, които притежава. В същото време има интерес от страна на чуждестранни компании, които в последните години все по-често обръщат поглед към България. Всяка инвестиция е добра, защото тя създава конкуренция, и последното китайско вложение в района на Видин също не прави изключение. У нас има много чуждестранни компании, които от години развиват бизнес и наемат персонал, но те сякаш остават по-встрани от вниманието на медиите. Интересът не е от сега, а от поне 6-7 години насам. За пример мога да дам датска инвестиция в сектора на земеделието в Провадия, която е за много повече декари от китайската и съответно за много по-голяма сума пари. Има и италиански предприемачи в Свиленград, които също са решили да вложат парите си у нас. Трябва да се говори за това, за да могат да се привличат все повече и повече нови играчи. От това ще спечели не само секторът, но и икономиката като цяло. Затова нито една чуждестранна инвестиция не бива да се пренебрегва.