Дания пое шестмесечното ротационно председателство на ЕС на 1 януари и така даде старт на поредната тежка година за еврозоната и за единната европейска валута.

Като всички останали страни, председателствали съюза, и Дания има списък със задачи, но кризата предопределя, че най-належащата задача ще е политическа - да се гарантира, че страните от еврозоната и тези извън нея няма да се разделят. Макар че да не си част от еврозоната означава, че политически вече си на опашката. Датският премиер Хеле Торнинг-Шмид, една от малкото левоцентристки политически лидери в Европейския съюз, усети много точно какво означава това при първото си участие в Европейски съвет през декември м.г.

Когато говореше за това колко е важно 27-те да останат заедно, френският президент Никола Саркози възрази остро: "Вие сте "външни", малки и сте нови. Нямаме нужда от вашето мнение." Поне така го цитира "Файненшъл таймс".

Избликът на Саркози бе на същия този съвет, чиито резултати правят задачата за Торнинг-Шмид още по-трудна.

В края на дългата и нервна вечер на въпросното заседание 17-те страни от еврозоната обявиха, че ще прокарат затягане на фискалната дисциплина чрез междуправителствено споразумение. Девет страни извън еврото, сред които и Дания, обещаха евентуално също да се присъединят, докато Великобритания със сигурност не участва.

Следващите седмици ще бъдат доминирани от усилията да се изковат всички детайли на въпросното споразумение. А то създава проблеми пред самия Копенхаген, който иска да се осигури, че съдържанието му няма да предизвика насрочване на референдум.

От вътрешнополитическа гледна точка това ще е сериозно изпитание за Торнинг-Шмид, чието коалиционно правителство се подкрепя от евроскептична лява партия, която е против споразумението и настоява то да бъде подложено на референдум.

Също като Полша - още една страна извън еврозоната, чието председателство на ЕС завърши в края на 2011 г., и Дания се очаква да посвети много време и усилия за концентриране върху всекидневните проблеми и задачи, въпреки че кризата в еврозоната ще продължи да притиска страните за още извънредни срещи на върха, заседания и вземане на трудни решения.

Една сериозна тема, по която Копенхаген ще трябва да се потруди, за да извиси глас, който да бъде чут на фона на битката с кризата в еврозоната - следващата бюджетна рамка на ЕС (2014-2020).

Бюджетните преговори в ЕС по традиция са доста сприхави и конфликтни. А трудният икономически климат обещава преговорите през тази година да са още по-тежки от обичайното.

Дания ще бъде начело на ЕС и в момент, когато започне да се прилагат и новите регламенти за икономическо управление в съюза. 6-те нови регламента, които чувствително увеличават контрола на Брюксел върху националните бюджети и въведоха от средата на декември новия т.нар.Европейски семестър за всички страни членки. Мартенският Европейски съвет ще е първият тест за новата система, когато страните ще трябва да чуят и приемат препоръките на Еврокомисията за разходната част от бюджетите си.

Друго събитие, което ще се случи по време на датското председателство на ЕС, са президентските избори във Франция през април. Опитът сочи, че когато големи европейски страни са пред избори, неудобните от вътрешнополитическа гледна точка въпроси се изтласкват от европейския дневен ред и мястото им заемат псевдопроблеми, които биха подпомогнали позициите на титуляра.