Все се питам колко точно мащабен щеше да е феноменът "Бойко Борисов", ако не бе благосклонността на телевизиите. Пояснявам - той е великолепен комуникатор, талантлив изповедник на всяка душа. И все пак. Баба Пена знае, че той е голям мъж. Но го е научила от телевизора, нали?

Как ли щяха да се отнасят към него българите, ако темата с продажбата на "Булгартабак" например не излизаше от праймтайма? Ако сделката не бе претупана информационно по начина, по който бе и извършена? А е важна - ГЕРБ продаде холдинга в коалиция с ДПС в парламента, немалко хора твърдят, че купувачът е сред обръчите на движението; стана набързо преди изборите при факта, че в миналото министри си отиваха и цели правителства за малко не падаха заради нежеланието на Доган за приватизация. Тази необятна тема би осветлила ключовия за политиката ни въпрос дали



всекидневните хули между ГЕРБ и ДПС не са театър



Но бе заметена, а големият въпрос тук е дали ако телевизиите отразяваха по-задълбочено "феномена", той би бил все така привлекателен за българите.

Когато говоря за телевизия, а и за Бойко Борисов, трябва да направя едно уточнение. Отговорност за пълното информиране на хората носят всички медии, не малко печатни, интернет, а и радиа крепят Бойковата кула да не падне. Той не е първият, чийто замък бе вдигнат с пясък, донесен от журналистите. Преди него бяха Станишев, царят, а в грамите на "Уикилийкс" има тонове скандални данни за десетки представители на българската власт, които заслужаваха обстойна медийна проверка. Но от всички родни политически герои Борисов притежава най-голям талант за общуване, поради което се възползва най-добре от медийната среда. И второ - нека пак се върнем към телевизиите. Хората все по-малко четат, все повече гледат. Децата формират представи от филмчетата на "Дисни", възрастните - от сутрешните блокове и вечерните емисии. Телевизиите оформят общественото мнение и тънки моменти като продължителността, подредбата, монтажа на новините определят дали обществото е просто информирано, или в добавка - и моделирано.

Клиповото мислене, стандартизацията на възприятията, мощното въздействие на рекламите като мотиватор за покупка, а и ценностен възпитател, се разпространяват главоломно заради все по-мащабното влияние на телевизията. Напълно естествено телевизиите се ползват и за политически цели. Още в средата на миналия век Збигнев Бжежински прогнозира, че "магнетични и привлекателни личности" ще "експлоатират най-последните комуникационни технологии, за да манипулират емоциите и контролират разума", събирайки "индивидуалната подкрепа на милиони некоординирани граждани". В този смисъл успешният политик вече е успешен телевизионен продукт. Всяка успешна политическа акция прилича и е моделирана като екшън с ясно обозначаване на "добрите" и "лошите". Така CNN е информационен плацдарм за "хуманните" войни на САЩ, телевизиите на Берлускони култивират негови избиратели, а у нас се занимават с по-простички неща. В момента - да пазят рейтинга на Бойко Борисов.

В последните седмици на 2011 г. български медии се заеха и с



още една "мироопазваща" функция



Срамната й нелепост лъсна заради случайното съвпадение със сходно събитие. Българският премиер бе освиркан в зала "Армеец", негова цивилизационна гордост и цитадела на добродетелната герберщина. "Будната" ни журналистика се зае настървено да пази мълчание, като срещу това безкомпромисно и продължително анализираше дюдюкането срещу руския му колега Путин. Но няма да бъдем честни, ако не признаем, че в навечерието на парламентарния вот през 2009 г. тогавашният премиер Сергей Станишев бе бурно освиркан на варненския стадион "Тича", но не се намери телевизия, която да го отрази.

След седмици мълчание плурализмът бе "защитен" от едничък въпрос на bTV, в който Борисов блесна със заключението, че на освиркващите им харесвала кочината при Станишев. И се отприщи дотолкова, че между Коледа и Нова година участва във всевъзможни предавания, в които от сутрин до вечер ограмотяваше публиката с умозрения за спорта, музиката, човека, света, планетата и галактиката. Разбрахме, че той работи дори когато си почива, а от чувала с умнотии извади дори думичката "л..но" (физическият и духовен умъртвител на всякакви прасета не се посвени да цитира нецензурно Димитър Пенев). Преди години сравни българската политика със същото, но тогава бе само един висш полицай.

Колкото повече народът освирква, толкова по-агресивни стават медийните внушения за прекрасния и мъдър негов ръководител. Вие се чудите



дали тази безмерна пропаганда



няма да породи обратен ефект? Може, но преди това тя бере плодове. Тонове литература има по въпроса, само ще добавим обяснението на Ерих Фром: човек може и да се скандализира от нещо, но когато е отчужден, а в отчуждението си не вижда хилядите като него, и ако масмедиите го уверяват в противното на неговата сетивност, става объркан и приема натрапваната преценка. Върнете се в нашата действителност - преди зала "Армеец" Борисов бе освиркан на стадиона в Разград, името му бе охулено и при поднасяне на цветя на представление в памет на Маргарита Арнаудова. Съпоставете мълчанието за тези събития с невижданото досега обсебване на ефира от който и да бил властник преди Борисов. Прибавете и подробно разказаните социологически анкети, според които народът живее все по-зле, рейтингите на всички в ГЕРБ падат, само на Борисов се увеличавал. Преценете в каква посока се моделира общественото мнение, има ли информиран избор, доколко лъжите и премълчаваните истини участват в измислянето и поддържането на "феномени".

Все повече като конкурент на традиционните медии се очертава интернет. Точно там могат да бъдат видени "неудобните" клипове, социалните мрежи стават отдушник на гнева. За Бойко Борисов и медиите, чийто продукт е той, предстоят трудни времена. От една страна, алтернативните канали все пак не могат да скрият това, което не може, а, от друга, хората все повече негодуват не само срещу патрона, но и неговите клакьори. Писва им. Рейтингът на Борисов пада. "Прасетата" от всички съсловия се увеличават и подкопават управленската му легитимност. Повечето медии обаче са "национално отговорни" - те не само крият истината, но се и престарават, да не би "вождът" да забележи, че самите те са я прозрели.

Казаното дотук не бива да зачерква изборния успех на ГЕРБ. Над 1 млн. избиратели гласуваха през октомври за тази партия. Медиите пък помогнаха нито една от следизборните непопулярни мерки да не "изтече" предварително. Факт е и тоталната дискредитираност на конкурентните политически сили. ГЕРБ вкарва на празна врата, агитката й хем е най-голяма, хем се чувства измамена и иска да върне билета. Медиите акцентират върху радостта в герберския сектор. Това е капан и за самия Борисов. Все някога камерите ще покажат целия стадион, а журналистическата сервилност ще се окаже смокиновото листо, прикривало неудобствата на този Адам.

Сегашната власт държи държавните пари в банка, която отпуска заеми на медии, които венцеславят премиера; предишната им раздаваше пари, за да разберат българите колко прекрасен е ЕС. Кой снася и кой излюпва - властта медиите или те нея?