Жестокото убийство на чернокож студент, което почти две десетилетия остава неразкрито, опозори Великобритания. В първите дни на 2012 г. родителите на жертвата Стивън Лорънс - Дорийн и Невил Лорънс - най-накрая дочакаха справедливост. Двама души бяха осъдени за ужасяващото престъпление, извършено на расова основа.

Гари Добсън и Дейвид Норис бяха признати за убийци на 18-годишния студент Стивън Лорънс, който е прободен смъртоносно на 22 април 1993 г. Осъждането им е победа за семейството на жертвата, което не се отказа и две десетилетия търси справедливост. След години на фалшиви надежди, съдебно жури, съставено от основно от млади хора - осем мъже и четири жени - за 12 часа призна за виновни на 3 януари т.г. двамата мъже след процес, продължил шест седмици в Лондон. Добсън ще остане зад решетките 15 години, а Норис - 14 години.

Двамата са заподозрени за жестокото престъпление 48 часа след извършването му. Тогава Стивън и най-добрият му приятел Дуейн Брукс са нападнати на автобусна спирка от група младежи расисти в Елтъм, Югоизточен Лондон. Крещейки расистки лозунги, те намушкват смъртоносно Стивън.

Първото разследване, проведено тогава от полицията, е спъвано от спорове,



обвинения в расизъм, корупция и тайни договорки



Заради липсата на достатъчно доказателства заподозрените за убийството - освен Добсън и Норис са задържани още двама души, са оневинени. Британският в. "Дейли мейл" обаче поде инициатива, чиято цел бе убийците да получат наказание. През 1997 г. изданието направи нещо безпрецедентно - пусна на първа страница снимките и имената на евентуалните извършители на престъплението и ги призова да съдят вестника, ако твърдението е невярно. Освен на Гари Добсън и Дейвид Норис изданието публикува фотографиите на Нийл Акорт, Джейми Акорт и Люк Найт. "Дейли мейл" пое изключителен риск с тази първа страница", казва Пол Дейрък, главен редактор на изданието.

Заглавието "Мейл обвинява тези мъже в убийство", разбира се, не се появява случайно. Криминалните репортери на в. "Дейли мейл" месеци разследват случая "Стивън Лорънс", разполагат с огромно досие на заподозрените и затова са убедени във вината им. Четирима от петимата отказват да представят алибита пред полицията. Петият има, но то не звучи убедително. "Най-ужасното бе арогантното неуважение, демонстрирано от заподозрените, като отказваха да отговарят на каквито и да било въпроси по време на следствието. Те се позоваваха на даденото им от закона право да мълчат", разказва Пол Дейкър, който по онова време е двигател на кампанията на вестника срещу извършителите на убийството.

"Не е работа на вестниците да обвиняват някого в убийство. Ако заподозрените ни бяха дали на съд заради първата страница, то щяхме да постигнем това, което британската правосъдна система не успя - да вкараме убийците на Стивън в съдебна зала и да ги накараме да отговарят на въпроси за престъплението", допълва той.



Реакциите за решението на "Дейли мейл" не закъсняват,



като повечето от тях са с положителен знак. Най-известният британски съдия лорд Алфред Денинг поздравява вестника за "прекрасната журналистическа работа", като добавя, че това е "смела постъпка". Тогавашният британски премиер Джон Мейджър също подкрепя решението на изданието. Кампанията постига реални резултати - тогавашният вътрешен министър Джак Стро иска доклад за случая от върховния съдия Уилям Макферсън. Документът е публикуван през 1999 г., като разследването на Макферсън установява, че при първото разследване на убийството служителите на Скотланд Ярд са направили сериозни грешки, като не са успели да установят очевидни неща по време на работата си и не са задържали заподозрените за престъплението. Но най-значимото и спорно твърдение е, че полицията е била "институционално расистка". Екипът на Макферсън пише, че няма доказателства за "открит расизъм или дискриминация", но има "несъзнателно и неумишлено" расистко поведение срещу хората, които не са с бяла кожа. Докладът призовава обществения сектор да се бори срещу расизма. Дори е приета законодателна поправка, която принуждава институциите да превърнат в свой приоритет борбата срещу расизма.

Случаят "Стивън Лорънс" е разгледан отново и заради промяна в британското законодателство, която позволява оправдан заподозрян да бъде съден отново за същото деяние, ако са открити нови доказателства. 14 години след убийството на студента при повторна експертиза на доказателствата са установени нови детайли, донесли най-накрая справедливост за семейство Лорънс. Съдебните експерти установяват, че върху дрехите на Добсън и Норис има косми от Стивън, негова кръв и влакна от дрехите му. Тези важни доказателства са причината, поради която Апелативният съд иска нов процес по случая. Добсън и Норис са арестувани през септември 2010 г. Делото започна през ноември м.г.

Съдебните заседатели слушат убедителните твърдения на защитата, че първото разследване е било объркано заради грешки и "старомодни методи" при събирането и съхраняването на доказателства.



Веднага след убийството криминалистите търсят ДНК,



но тъй като нападението продължило само няколко секунди, било малко вероятно ДНК да е попаднала в дрехите на убийците. През 2006 г. обаче доказателства са предадени в частна лаборатория, която прави повторни изследвания. По якето, носено от Гари Добсън, е установено наличието на власинки, подобни на тези от дрехите на жертвата. Подобни тъкани са намерени и по дрехите на Норис. Второто изследване на доказателствата установява също така наличието на два малки косъма върху дънките, носени от Норис в нощта на убийството. Единият от тях отговаря на ДНК-профила на Стивън. Освен това има засъхнали петна от кръв по якето на Добсън и те отговарят на ДНК на Стивън. Назначена е скъпа експертиза на якето на Добсън, за да се търсят петна от кръв. Подобно петно с размери 0.5 мм на 0.25 мм е открито на яката на якето. Тестовете показват, че и то отговаря на ДНК на Стивън. Повторното изследване на доказателствата струва 3.8 млн. британски лири, а разноските по целия казус възлизат на 50 млн. британски лири - разходите за няколко полицейски разследвания; юридическа помощ; обезщетенията, изплатени на семейство Лорънс и на Дуейн Брукс; смяната на местожителството на информаторите на полицията и др.

Макар и след години, истината застигна наркотрафиканта Добсън (36 г.) и Норис (35 г.), който е син на престъпник. Това стана благодарение на изключителния напредък в областта на криминалистиката и на промени в законодателството. Тъй като в момента на убийството двамата са били на 17 и 16 години, те са съдени като непълнолетни и това означава, че ще получат по-ниски присъди, отколкото ако бяха съдени като възрастни. Разследващите са решени да вкарат в затвора и останалите членове на престъпната банда. Според тях петимата или вероятно шестима младежи са били част от бандитска организация.

Освен за семейството на Лорънс "денят, в който бе произнесена присъдата по делото, е знаменит за британските вестници", коментира Пол Дейкър. Присъдата доказа, че силата на журналистиката, смелите заглавия и безмилостната кампания могат да действат като огромна сила в името на доброто на обществото.