Изборният процес в България продължава да не вдъхва доверие на стара Европа след 22 години демокрация. Факт, доста унизителен, но и показателен, че изборният процес у нас продължава да страда от сериозни дефекти, затова трябва да бъде наблюдаван отблизо. Последният вот "2 в 1" не наруши традицията и ясно показа, че споменът за Алековите герои Гочоолу и Дочоолу е още жив. Отвред заваляха обвинения за недопустимо нарушение на правилата, европейските пратеници написаха своите неласкави заключения, но българските политици и този път ги подминаха с мълчание.

Пък и някои от посланията в последния доклад на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) са толкова противоречиви, че едва ли всички те



ще намерят достатъчно силна обществена подкрепа



Предписанието за използването на специални разузнавателни средства в борбата срещу купуването на гласове например е изключително добра и практична. В момента сме в абсурдната ситуация да цъкаме с език пред телевизорите на журналистическите разследвания със скрита камера за алъш-вериша, а прокуратурата да вдига рамене и да обяснява, че няма какво да направи, тъй като липсват законови правомощия. Всички са наясно, че докато не се приеме подобен текст, винаги ще остават съмнения, че властта, независимо от цвета й, се бори с купуването на гласове само на думи. На дела не само че не прави нищо, но умело се възползва от празнотите, за да вдигне резултата си на вота.

Препоръката за повече прозрачност в работата на ЦИК също има своите основания. Този въпрос стана особено актуален на последните избори, след като няколко неправителствени организации подеха кампания за това комисията да публикува стенограмите от заседанията си в интернет. Логиката в тази идея е безспорна. Не е нормално всички държавни институции да осветляват работата си, а точно ЦИК, от чиято дейност в крайна сметка пряко зависи съставът на парламента, да не го прави. Напълно естествено е обществото да знае кой член на комисията как е гласувал по даден въпрос, кой е отсъствал, за да провали кворума, и от квотата на коя партия е той и т.н. Все някога работата на ЦИК ще стане прозрачна за обществото, но е сигурно, че партиите ще се съпротивляват до последно, защото имат изгода от сегашното статукво.

Заключението на ОССЕ за създаването на постоянна изборна администрация бе обект на обсъждане при приемането на Изборния кодекс,



но получи половинчато решение



ЦИК вече се избира с мандат от 5 години, обаче това не важи за избирателните комисии по места, както и за администрацията към тях. Обяснението на управляващите бе икономическата криза и нежеланието да се раздува допълнително държавният щат. Звучи абсолютно неубедително. Като че ли се свършиха структурите, ефектът от работата на които е нулев, но продължават своето безметежно и безполезно съществуване напук на икономическата криза. А една реформа в тази посока само ще подобри изборния процес - като се започне от съставянето на избирателните списъци и се стигне до броенето на бюлетините. Всички тези дефекти могат да се минимизират, ако работата бъде оставена в ръцете на предварително подготвени хора.

Особено деликатна е препоръката на ОССЕ предизборната кампания сред малцинствата да се води на майчин език. В момента това формално е забранено, но забраната не попречи на лидерите на ДПС за пореден път да упражняват старомодния си турски по митинги на електората. Очевидно е, че тази традиция ще се запази и занапред. Затова може би ще е най-добре, ако към този момент препоръката бъде оставена без последствие, за да не се нагнетява допълнително етническо напрежение. Градусът му и без това се вдига по избори.

Откъдето и да се погледне, докладът на ОССЕ не казва нищо ново, което да не се знае от всеки гражданин с интерес към политиката. Проблемът е, че българските партии, без изключение, очевидно нямат интерес да работят за отстраняването на недостатъците. Дефектите нито са се появили напоследък, нито има надежда скоро да се прекратят вредните практики. Липсва воля, която не се намери за 22 години демокрация.