Отново се задават трудни икономически времена за страните в Европа. Не закъсняха и предупрежденията, че последствията за България ще са сред най-тежките. Много анализатори отказват да признаят, че сбъркаха в преценките си за способността на страната да се приспособява към променящите се икономически реалности, и продължават да се упражняват с нови прогнози за крах.

Преди кризата от 2007-2008 г. редица външни икономисти прогнозираха срив заради огромния дефицит по текущата сметка на България, който достигна 25,2% от БВП през 2007 г. Това очевидно не се случи - дефицитът се сви и за 2011 г. дори се очаква излишък. След това слушахме как страните с валутни бордове - България, Естония и Литва, ще докарат Европейския съюз до криза заради фиксираните си валутни курсове. Не само че това не стана, ами в момента Естония осигурява средства за спасяването на грешните политики на Западна Европа.

Стремежът към ниски дефицити през 2010-2011 г. също беше критикуван като стъпка към пропастта по време на рецесия, но вече виждаме, че именно стабилните публични финанси са разликата между страните в дългова криза и останалите държави.



Сега на мушката на черните пророци са българските банки,



които в мнозинството си са собственост на европейски банки и в този смисъл се разглеждат като проводник при потенциална банкова криза в Западна Европа. Този канал на "зараза" за българската икономика и банкова система в частност обаче е силно пресилен.

Според анализ на инвестиционната банка Nomura сериозен риск би възникнал, ако се стигне до масови разпродажби на банкови активи в България. Ако има купувачи, това няма да представлява проблем за стабилността на системата, тъй като ще имаме смяна на собственици и евентуално консолидиране на банковия пазар. Ако пък не се появят купувачи, това ще понижи продажната цена на активите - при непроменено качеството, и това вероятно ще привлече инвеститори.

Към момента обаче такова развитие изглежда малко вероятно. Инвестициите в български банки са доходоносни и свързани с по-нисък риск благодарение на консервативната политика на БНБ и стабилността на банковата система в сравнение с останалите страни в региона. Възвращаемостта от капитала на местните банки и тази от активите им остават сред най-високите в ЕС - съответно 8% и 1.1% в сравнение със 17.1% и 1.4% в Чехия и 7% и 0.7% в Полша. Показателно е и отношението на гръцките банки към поделенията им в региона - EuroBank EFG продаде бизнеса си в Турция и се кани да направи същото в Полша, но запазва присъствието си в България.

Банките в България могат да усетят идващите проблеми по няколко линии. Възможно е да изпитат "глад" - заради изтегляне на средства от банки майки, труден достъп до външен кредитен ресурс, липса на вътрешен ресурс или пък заради паническо изтегляне на депозити.

През последните няколко години наистина се наблюдава отлив на средства, което става основно по линия на финансирането от кредитни институции, в т.ч. от банките майки. Това обаче върви ръка за ръка със свиване на кредитирането - заради консервативната политика на банките и предпазливостта при поемането на нови задължения от клиентите им. Така



в банките остава значителен ресурс, който не се използва и дори трупа загуби



- тъй като по него се дължат лихви. Не е изненадващо, че в тази ситуация българските банки с охота изплащат част от задълженията си, връщат заеми и депозити на своите майки и като цяло привлечените отвън средства от кредитни институции намаляват.

Същевременно по-високата несигурност в икономическата среда води до наплив на местни депозити - от домакинства и некредитни институции, който дори надвишава изтегления ресурс. С други думи, няма как да се твърди, че българските банки са обезкръвени, те имат достатъчно средства, които осигуряват тяхното функциониране.

Ако по някаква причина се стигне до паническо изтегляне на депозитите, системата ще рухне. Това е реален риск и несигурността пред бъдещето на еврозоната и на банките в нея е достатъчна причина да го материализира. Вероятността това да се случи остава малка, но я има и не бива да се пренебрегва.

Някои анализатори силно се тревожат от загубите на банките от обезценки - заради лоши инвестиции в ценни книжа и заради лоши кредити. Всъщност и в това отношение българските банки стоят сравнително добре на фона на европейската реалност. Консервативността на местните банки ги е предпазила от купуване в големи количества на държавни дългове на страните от еврозоната през последните години и сега остават незасегнати от обезценяването им или отписването на част от тези задължения. Към септември 2011 г. те държат книжа на правителства или централни банки на страни от ЕС за 870 млн. лв.

Най-често цитираният проблем в България е ръстът на лошите (необслужвани над 90 дни) кредити. Брутно те представляват 14,45% от всички кредити към септември 2011 г. Голяма част от тези задължения обаче вече са обезценени, а за друга са заделени провизии. Т.е. нетно лошите кредити представляват по-малко от 5% от всички кредити.

Банковата система в България няма и проблеми от валутно естество, тъй като масово кредитите се отпускат в левове и евро, а курсът между двете валути е фиксиран. Страни като Полша и Унгария например изпитаха сериозни затруднения при обслужването на отпуснати кредити в швейцарски франкове както заради обезценяването на местните валути, така и заради поскъпването на франка. Подобни промени не могат да доведат до проблем в България поради наличието на валутен борд.

Независимо от обезценките и заделянето на провизии банковата система в България продължава да е печеливша и за деветмесечието на 2011 г. дори показва, че се справя по-добре от предходната година. Същевременно тя е ликвидна и добре капитализирана, със значително превишение на собствения капитал над изискваните от БНБ и наредбите минимуми. Т.е. системата съдържа достатъчно буфери срещу евентуални загуби, което ще й позволи да поеме евентуални негативни шокове, без това да доведе до разтърсване на системата, необходимост от спасителни капиталови инжекции или национализиране.