В опитите си да напълни поизпразнената държавна хазна през 2011 г. правителството се реши да изкара няколко държавни фирми от т.нар. "забранителен списък" на предприятия, които не могат да бъдат приватизирани. Сред тях е и притежателят на едни от най-хубавите държавни имоти в България - Агенцията за дипломатическите имоти в страната (АДИС), наследникът на прословутото Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК). АДИС наскоро попадна пак в обсега на общественото внимание, след като се разбра, че външният министър Николай Младенов възнамерява да прибере една от резиденциите й, за да я ползва за протоколни цели. Луксозната триетажна сграда, която се намира на бул. "Симеоновско шосе" и ул. "21-ви век", ще премине под управлението на МВнР без решение на правителството. Тя е само една от многото в уникалното портфолио от имоти на АДИС.

БОДК е създадено през 40-те години на миналия век. Освен задачата да обгрижва чуждите дипломати у нас властта му отрежда и важни функции в областта на сигурността. Бюрото осигурява по-ефективно наблюдение на дейността на западните дипломати, като ги настанява в контролирани от него сгради в определени квартали на столицата. Съгласувано с МВР то поема и регистрацията на български граждани на работа в представителствата и домовете на дипломатите от западните страни, за да ограничи контактите на българското население с чуждите мисии.

След 1989 г.



БОДК продължава да функционира



под същото наименование до 1999 г., когато правителството на Иван Костов го преобразува в Изпълнителна агенция "Дипломатически имоти в страната" към министъра на външните работи. Агенцията стопанисва и управлява недвижимите имоти, включени в дълготрайните материални активи на бюрото. Прехвърлени са й неговите активи, пасиви, архивът, както и другите права и задължения.

През ноември 2001 г. агенцията е извадена от състава на министерството и става търговско дружество "АДИС" ЕООД, изцяло държавна собственост с принципал министъра на външните работи. В дружеството са апортирани къщи, резиденции, апартаменти и гаражи с обща площ около 110 000 кв. м. Негови клиенти са дипломатически, търговски и културни представителства, както и български и чуждестранни фирми. Дружеството вече не само управлява собствените си активи, но извършва и услуги по посредничество за закупуване на имоти. През 2002 г. АДИС става първата компания за недвижими имоти в България, която получава сертификат за качествено управление на организацията ISO 9001:2000 в съответствие с европейските стандарти.

Историята на БОДК/АДИС след 1989 г. има своята сенчеста страна, свързана с огромната имотна империя, която структурата наследява от комунистическия период. Първият голям скандал избухва през 1998 г., когато Сметната палата извършва подробен одит на бюрото за периода от 1 януари 1995 г. до 30 септември 1997 г. Тогава то се ръководи от Петър Драшков, брат на настоящия заместник-председател на ДАНС Иван Драшков. Проверяващите установяват, че за този период БОДК е сключило пет договора за депозит с търговски банки с обща стойност на главницата 3.4 млн. щатски долара, като към момента на проверката банките са били в ликвидация. Така например в нарушение на забрана на БНБ Драшков изкупува 3 млн. броя акции от капитала на поставената под специален надзор ТБ Елитбанк АД. Одиторите откриват и нередности при стопанисването на предоставеното на БОДК имущество. Неправомерно са били отдадени под наем 107 апартамента, без да е формиран ведомствен фонд. Сред множеството други разкрити нарушения са липса на ефективни действия спрямо неизправните длъжници и сключени договори с различни фирми за създаване на граждански дружества, с които съвместно са експлоатирани обекти на бюрото, като пет от тези дружества



не са били данъчно регистрирани



В доклада на Сметната палата е записано, че установените данни за престъпление ще бъдат пратени в прокуратурата, но резултати от това няма.

От 1997 г. начело на структурата е Деян Кавръков. Той се задържа чак до декември 2005 г., когато подава оставка, за да стане партньор в "Икуест партнърс", лондонска консултантска компания за управление на инвестиции. Пред медиите Кавръков обяснява, че преминава в частния бизнес, тъй като му предлагал повече възможности. Още докато е начело на АДИС обаче, той става съветник по недвижимостите в "Икуест кепитъл мениджмънт" - дружеството, наето да управлява фонда за инвестиции в имоти "Икуест Болкан пропъртис". В същия фонд един от бившите му шефове Соломон Паси става член на борда на директорите. Слуховете тогава са, че именно поради тези несъвместими дейности външният министър от тройната коалиция Ивайло Калфин принуждава Кавръков да напусне поста си. Освен това срещу Кавръков има обвинения, че е нанесъл загуби на АДИС от близо 5 млн. евро заради неизгоден договор с дъщерната фирма на "Икуест" - "Иммофайнънс", за мащабен проект за строеж в софийския квартал "Манастирски ливади".

Поредният скандал около дружеството е в края на 2009 г. след идването на ГЕРБ на власт. Новият външен министър Румяна Желева разпорежда проверка на дейността на агенцията в периода от 1 януари 2006 г. до 16 август 2009 г., когато управител е Асен Македонов, назначен от външния министър Ивайло Калфин. Оказва се, че Македонов сам си е подписал заповеди за 48 командировки в чужбина, покрай които е похарчил 123 000 лв. за представителни разходи. Македонов инвестирал над 1 млн. евро на агенцията в строежа на луксозна жилищна кооперация в Панчарево, констатира още проверката. Парите са дадени под формата на аванс на фирмата изпълнител, но при условия, които й позволяват да изкупи обратно договорените от АДИС площи, т.е. строителят може да ползва аванса като безлихвен кредит. Сделката е сключена от Македонов без писменото разрешение на министъра, който я одобрява постфактум. С това е нарушен законът за държавната собственост. Ревизията установява още, че от 1749 сключени договора за наем от Македонов само 15 са направени след търг, а останалите - с пряко договаряне. Тогава Румяна Желева обяви още, че половината от имотите на АДИС в страната нямат нотариални актове. От своя страна Ивайло Калфин отвърна, че именно по негово време са изчистени споровете за част от собствеността на АДИС и че Румяна Желева е назначила свои близки и роднини в АДИС.

Държавата нееднократно



се кани да продаде дружеството



Най-сериозният опит е при управлението на НДСВ. Най-високата подадена оферта тогава е от италианската компания "Миролио СПА", която предлага 96 млн. лв. Италианците обаче не подават писмена декларация, че приемат условията на приватизационната сделка, и Агенцията за приватизация прекратява процедурата през октомври 2003 г. Документите на останалите трима кандидати са под приватизационната оценка и са отхвърлени.

След началото на имотната криза АДИС беше вкарана в забранителния списък в очакване пазарът на имоти да се стабилизира някой ден. През 2010 г. отново се заговори за разпродажба на част от фирмите в списъка. Предложението беше лансирано от икономическия министър Трайко Трайков, като към него се присъедини и министърът на финансите Симеон Дянков. През юни и декември 2011 г. депутатите от ГЕРБ прокараха на първо и второ четене в парламента промени в закона за приватизацията, които позволяват на правителството да изкара АДИС на пазара. Тогава зам.-председателят на групата на ГЕРБ в НС Валентин Николов заяви, че дружеството не е структуроопределящо или монополно и няма стратегически характер. Затова приватизацията няма да донесе рискове за държавата, а може да послужи за напълване на бюджета и на Сребърния пенсионен фонд. Сред имотите, които АДИС може да предложи, са над 200 апартамента, между 10 и 20 резиденции, 9 вили и други сгради като магазини и гаражи, както и 208 000 кв. м незастроени парцели. Финансовото министерство оценява активите на дружеството на 67 261 000 лева. Междувременно възможно е вече част от собствеността да е продадена или прехвърлена. Така че



тази оценка тепърва подлежи на актуализация



По оценки на брокери на недвижими имоти, публикувани в медиите, държавата може да вземе за дружеството между 50 и 200 млн. евро.

Преди това обаче трябва да се направи инвентаризация на АДИС, за да се установи фактическото състояние на активите и пасивите на дружеството. Тепърва предстоят и разговори между Агенцията за приватизация и принципала на АДИС, за да се установи каква част от него може да бъде продадена и по какъв начин - с търг, конкурс или на фондовата борса. Проблем може да се окаже и фактът, че в момента 25 страни ползват имоти на АДИС, като някои от тях са предоставени на основата на двустранни споразумения, с които българската страна също получава сграда в съответната столица. С други думи, приватизацията на дружеството може да се окаже и въпрос на междудържавни отношения.