Гаражите и паркоместата в жилищните сгради няма да могат да се ползват за друго освен за паркиране. Това предвиждат одобрените от кабинета промени в закона за устройството на територията. Текстовете забраняват занапред да се правят промени в предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи, които сега често се превръщат в магазини, салони за услуги и даже офиси. Те ще могат да се преустройват в търговски обекти само ако могат да се осигурят необходимите места за паркиране в съответните имоти, което в големите градове на практика е невъзможно. Мотивите за забраната са да не се създават предпоставки за влошаване на организацията на паркирането и движението, най-вече в големите градове. Забранява се и преотреждането на жилище в офис, ако не могат да се осигурят нужните за работата му места за паркиране.

Гаражите и паркоместата, които са част от основните обекти в сградата, не могат също така да се продават или преотдават, гласи законът. Така собственик няма да може да продаде гараж, ако му е единствен. Ако към един блок има повече гаражи, те вече ще могат да се продават и дават под наем, но само ако останалите собственици в кооперацията не проявяват интерес към тях. Основен ремонт и преустройство на жилище вече ще са възможни единствено, ако сградата има технически паспорт. Реално такива имат само постройки след 2005 г. За по-старите домсъветът е длъжен да извади паспорт на сградата.

С новия пакет от промени държавата продължава да прехвърля някои свои отговорности на общините. Те вече ще отговарят за контрола и събарянето на някои видове незаконни сгради, което допълнително ще натовари местните бюджети. ДНСК ще отговаря за обществено значими, национални обекти и др. Незаконните постройки от четвърта до шеста категория и събарянето им ще са в правомощията на местната власт. Такива са например жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители. Нарушенията обикновено са именно в тези ниски категории сгради.

"Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на цялото общество, а не самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавната и общинската администрация", твърдят вносителите от регионалното министерство. На друго мнение обаче са общините. "Изразихме опасението на по-малките общини, че ще имат затруднения да прилагат закона, защото нямат кадрови капацитет, необходимата техника, а разходите по цялата процедура са сериозни, но те не са отразени", коментира пред "Сега" юрисконсултът в националното сдружение на общините Пламен Петров. Според него е възможно общините да абдикират от отговорността за незаконните сгради заради липсата на средства и кадри. Така проблемът с прехвърлянето на отговорности между държавата и местната власт за това кой следи за незаконните сгради няма да се реши.



НА ПОПРАВКА

Кабинетът даде заден за друг важен закон - Закона за Черноморското крайбрежие. Промените в него бяха изготвени по времето на предишния регионален министър Росен Плевнелиев. Наследничката му Лиляна Павлова обясни, че към закона има над 100 коментара и той ще бъде преработен. От думите й стана ясно, че категоризацията на плажовете ще отпадне от промените. "В година на бюджетна криза не можем да си позволим да имаме намаляване на приходите", обясни министърът. Промените предвиждаха освен различни тарифи според категорията да се въведат и плажове с ограничено ползване, което предизвика масово недоволство и съмнения, че промените се правят в интерес на затворените комплекси и големите хотели.