len

Даа, статията верни неща казва, ама АСТА ще подгони пак редовия потребител. Да, няма да е лошо, като крадат, да си признават поне. Помня, като се появи "След десет години", се знаеше, че музиката не е на ФСБ, даже аз в началото си мислех, че е на "Пинк Флойд", така ми звучеше. Макар че тази песен вече си стана наш български хит не само заради наистина прекрасната мелодия, а и заради прекрасния текст, който, надявам се, си е български. Що поколения абитуриенти плачат на този великолепен текст. То в соц. времето май това беше начинът свободно да се слушат големите хитове, като им направят кавър (на гадните капиталисти тогава никакви авторски права). В по-късните соц. години вече почнаха да пускат и оригиналите почти без голямо закъснение, та спряха да ги "кавъросват" музикантите.

Капитан Немо

90% от "поп" музиката в България през соца и 100% от чалгата са директни кражби. Когато преди няколко месеца се затърсих по нета по темата - всичко детско в мен направо си изгина...



Apolitichen

Не разбрах само, като си купувам CD с "Четирите годишни времена" на Вивалди, кому плащам авторски права, щото е на същата цена като диска "Обратната страна на Луната" на "Пинк Флойд"? Ами ако си ги свиря на пиано времената или ги тегля от интернет, чии авторски права ще увредя? Иначе ми е ясно, че АСТА ще постанови, че авторските права на Вивалди, Моцарт, Братя Грим, Андерсен и други велики творци, живели преди повече от 70 години, са вечно живи. Особено ако американска компания ги е изплагиатствала.

Все се чудя колко пъти трябва да се плаща за едно авторско право. Например имам (редовно закупен) албума със златните хитове на АББА на грамофонна плоча, ама грамофонът даде фира (никой не ми плати компенсация). Купих ги на касета, декът, ако и да беше "Филипс", също даде фира, но отчисленията за авторски права си останаха все така отчислени. Купих ги на компакт диск, ама мобилният телефон не работи с компакт дискове, поради което направих кавър версия - преформатирах няколко песни от компакт диска за лично ползване с цел да мога да ги чуя на телефона. Според АСТА това е углавно престъпление, както ако си купя устна хармоника и си ги свиря на улицата. Но ако правя същото, но със сключен договор с "Уорнър" вече ще съм автор (собственик на кавър версия) или поне самобитен диджей.



Бивол по калдъръма

Първо, да повторя, долу копирайтът и патентите. To hell with, да не кажа f*** разните му сопи, пипи и акти. Дето Панчо от "Метроном", Бог да го прости, все повтаряше - по-добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича. Чалгата на нищо не прилича, въпреки че заимства с пълни шепи оттук и оттам.Нека веднъж завинаги да е ясно - Митко Щерев не е окрал "Кръстника" в "Осъдените" си души. Няма кражба и в иначе отвратителния химн на ГЕРБ. И ФСБ ясно се указали кой е авторът на не много приятната цитирана песен по текст на Мишо Белчев. Крадена е "Мила родино", химнът на РБ. Идва от еврейския фолклор. Крадена е и "Шуми Марица" и т.н.

Връх на подигравката в този форум беше да се твърди, че "Paint It Black" и "As Tears Go By" била една и съща песен. Да беше споменато, че "Bitter Sweet Symphony" на не знам си кой е мотамо "Last Time" на Стоунс, разбирам, но Стоунс са великодушни и казаха айде, да се радват децата.

И възмутата не си е на мястото. Като си толкова възмУтен, завеждаш дело. Такава е защитата в цял свят. Някой си си приписал авторство на нещо си, което е твое - айде бързо в съда, да видим кой кум и кой сват. По отношение на разните му много активни клеветници, даже и в незначителния пазар в България, морално ощетените би трябвало да поканят в съд тези, които си позволяват да бръщолевят небивалици. Да бъдат поканени в съд, не за да им се вземат пари, а за да защитят името си добрите, талантливи творци. Ама незначителни били клеветниците. Никой не ги знаел и нямали влияние в обществото. Нищо. Да се даде пример, та бъдещи доброволци на такъв вид "свободно" слово да помислят два, дори три пъти, преди да си позволят да го упражнят, заливайки форуми с нескопосаните си съчинения. Ако PIPA, SOPA и ACTA бяха в защита от такова словоблудно ползване на "свободното" слово, гласувам "за". Ама не са. Търгашеството е в основата им. Задушаването на свободното разпространение на идеи и знание е в основата им. Затова, долу!



Brightman

Бивол по калдъръма, да те светна - АСТА в точен превод не значи борба с фалшификациите, а с наподобяването. Ако АСТА влезе в сила, спокойно ще можеш да бъдеш арестуван или съблечен на границата, че носиш костюм с два джоба, плънки и ревери, подобен на този от колекцията на Армани.

АСТА е оръжие за протекционизъм и монопол на развитите страни и разчистване и пазене на пазари.

Ако дядо ти пръв е измислил обувките, то всеки, който прави обувки, ти краде "интелектуалната собственост". Ако решим да го спазваме, ще трябва да забравим за костюмите, обувките, шапките, дънките и т.н., освен произведени в оригинални фабрики или с платен лиценз.



Чичо Фичо

В музиката и изобщо в изкуството "авторските права" съвсем не са такава hard and fast територия, както си мисли авторката. Авторските права и печеленето на пари от продажба на изкуство на пазара са нещо ново и не се знае дали ще трае дълго. Хилядолетия наред равнището на техниката не е позволявало да има въобще авторско право, а днес равнището на техниката пък прави невъзможна защитата на авторското право, както това беше възможно в детството ни (моето беше преди около 35 години). Рано е още да се каже дали сегашната клинична смърт на западната комерсиална музика (в сравнение с преди 40-50 години) се дължи на "пиратството" или много по-по-вероятно на изчерпването на "парадигмата", възникнала в 50-те - 60-те години в САЩ на основата на по-стар и предимно черен материал.

А кавърите са почти единствената форма, в която изкуството съществува. Не само анонимното (народното), но и авторското. Шекспир не е измислил сюжета на "Хамлет", а го е взел от по-стари пиеси, които са го взели от по-стари хроники и т.н. Западната рок музика от 50-те до 70-те години в най-голяма степен е плагиатстване или заимстване "с пълни шепи" от черната музика от 30-те и 40-те години.

Когато всеки може технически да точи и слуша музика и да гледа филми без пари, няма сила, която да го застави да плаща. Така например пред очите ни си отива и журналистиката като платен занаят. Не се знае за зло или за добро. Може би в бъдеще държавата ще се грижи пак да има музика и журналистика или пък само материално осигурените ще създават музика и т.н., или пък ще работят други и ще музицират, когато крадат от съня си. Но то и сега само около 10% от артистите в Ню Йорк се изхранват от изкуството си, останалите - като в разказа на О Хенри "Когато обичаш изкуството" или като наш Вапцаров, огняроинтелигенти. Колко велики артисти не са се изхранили от изкуството си? - Кафка цял живот продавал застраховки.



lennykravitz

Какво са виновни сценаристите и режисьорите, че хората се водят от "стадния" инстинкт. И преди да започнат тези сериали и филми, пак са правени хубави български филми. Обаче не са по този шаблон и не са станали популярни.

А и щом е толкова лесно да copy/paste-неш, защо не при всички се получава? Някой от вас пробвал ли е да направи нещо авторско? А дори и да се направи, е цяло чудо да стане популярно. Просто не се харесват нещата Made in Bulgaria, а очакваме после другите да ни харесват. Авторско, крадено... винаги недоволни ще има...



Вишински

Това е нищо. Хората станаха доценти с copy/paste, така що учебници се изписаха... Особено по техническите специалности. Примерно решил си да станеш доцент, преподавател в катедра "Електроника" към някакъв ВУЗ? Нямаш никакъв проблем. Вземаш по-старички броеве на излизащи на Запад специализирани списания по тази тема, в крайна сметка и Scientific American ще свърши работа. После намираш някакъв позакъсал студент, дето криво-ляво знае английски, обещаваш му да си вземе изпитите, ако поработи малко на ангария, и се почва. Така например езикът ни се сдоби с нова дума, ецване. Не знаете какво е ецване? Хубава работа, че може ли така? Ецването е, ако не знаете, термин от производството на електронни компоненти. По своята същност е сваляне на отделни ивици от покритието на силициев двуокис, за да се осигури достъп до лежащите под тях слоеве за нова обработка. Да, ама за да се обясни така, трябва разбиране, което нито кандидат-доцентът, нито пишман преводачът имат. И "edging" става ецване. Чиста работа. Пък и тези говеда, студентите, много ти разбират. Каквото им напишеш - това ще зазубрят. А после колегите ще препишат от теб, от тях пък - други колеги и неусетно ецването си е станало нещо като норма.

Да сме справедливи: не е само в техническите учебници. Ами в икономиката? Hedging е, то се знае, хеджиране. Ама какво е това хеджиране? Ех че тъп въпрос, ми много ясно - онова за житото! И тук вече всички български автори на учебници по икономика, явно и видимо преписвайки един от друг, без да разбират ни дума от преписваното, дават един напълно неразбираем пример за купуване на жито. Някога, в оригинал на английски, примерът си е бил съвсем ясен и разбираем, но пишман преводачите така са го изкривили, че студентите се блещят, дивят и после зубрят. Никой не разбира за какво става дума, години по-късно в практиката и на свой гръб разбират тези операции за управление на бъдещ ценови риск, какъв х... пардон, какъв нож с две остриета са.

Каквито доцентите - такива и пайнерите.