Отношенията ни с доставчиците на топлоенергия и т.нар. топлинни счетоводители все повече напомнят на приказката за Хитър Петър и парата. Хитър Петър видял насред селото, че от казан с чорба се вие пара, и понеже нямал пари да си купи, поднесъл над капака комат сух хлебец и го изял, а готвачът настоял да си плати за ползваното удоволствие. В съвременния вариант на историята българите, които не могат или не искат да плащат непосилни и неясни сметки за парното, си свалят радиаторите, но се оказва, че пак трябва да плащат солено - например за парата, която преминава по тръбите в банята.

В началото, когато бе въведено дяловото разпределение, изчисленията изглеждаха "нормални" и справедливи, но постепенно сметките престанаха да отразяват действителното ни потребление. 10 години по-късно, като прелиствам педантично събираните фактури и изравнителни сметки на входа, в който живея, мога да направя следната горчива равносметка за "ползите" от т.нар. топлинно счетоводство, което уж щеше да ни позволи да управляваме сами градусите вкъщи и съответно с пестене да намаляваме разходите си.

Първо, фирмите ни натрапиха измервателни уреди на много високи цени. После се оказа, че датчиците им са толкова свръхчувствителни, че през лятото, когато в помещенията е доста топло, навъртат 2-3 единици.

В първите няколко години фирмите за дялово разпределение засичаха показанията 2 пъти годишно: за 5 месеца (май-септември) и за 7 месеца (октомври-април). Изравнителните сметки се изготвяха само за зимния период (7 месеца) и изглеждаха реални. За услугата им плащахме веднъж годишно такса отчитане - по 2 лв. за водомер и по 4 лв. на радиатор. А тази такса е нонсенс - нали работата на фирмите е да изготвят сметките, което естествено включва отчитане на показанията на топломерите.

От сезон 2007-08 топлинните счетоводители си улесниха работата и минаха на еднократно отчитане - веднъж годишно. Това бе некоректен ход - позволи им да "отчитат" енергията за подгряване на водата общо (летен и зимен период). А така наречената "такса за отчитане" вече се събираше от "Топлофикация София", и то в удвоен размер, без обяснение какво е наложило увеличението и защо въобще записването на няколко цифри трябва да се плаща от потребителите, при положение че обслужва доставчика. По този повод бе заведено и дело от Федерацията на потребителите, но и до днес няма резултат.

От април 2007 г. в изравнителните ни сметки се появи графа "щранг-лири в банята" - средно 500 топлинни единици. Само че в баните измервателни уреди няма, защото лирите там са просто 2 вертикални тръби - част от сградната инсталация, за която така или иначе ние плащаме отделно. За вмъкването на това допълнително заплащане - само в изравнителните сметки - някои абонати така и не разбраха, а онези, които се усетиха, тръгнаха да режат тръбите на сградната инсталация, за да избегнат плащането.

Тези "измерени" на око топлинни единици за щранг-лири в банята имат най-голяма тежест в сметките на абонатите със свалени радиатори. Фирмите за дялово разпределение определят топлоединиците за щранг-лири доста произволно - от 240 до 718 т.ед., както показа преглед на 10 произволно избрани изравнителни сметки, изготвени от 6 различни фирми. Ако домакинството не пести и си отоплява стаите на пълна мощност, тези единици не впечатляват толкова, но са финансов кошмар за потребителите, които са си откачили радиаторите.

В нашата "етажна собственост" всеки абонат със свалени радиатори (без уред в банята) или с ниско потребление е платил по изравнителната си сметка за предния зимен сезон средно около 60 лв. над дължимото за реалното потребление на топла вода и за сградна инсталация. А само ние ли сме? Колко са абонатите без уреди в баните?

Преди 2 години започнаха да ни правят и друг номер - разместване на количествата енергия за вода, сградна инсталация и имоти. Как става това? Ето пример: в месечната фактура общата енергия за сезона, постъпила в абонатната станция (100%), е разпределена за заплащане от потребителите в съотношение: 50% за подгряване на вода, 20% за сградна инсталация и 30% за отопление на имоти, но после в изравнителната сметка съотношенията вече са други - 40% за вода, 23% за сградна инсталация и 37% за имоти. Това не е разпределение според потреблението - това е наместване.

Съмнително е и самото оформяне на изравнителните сметки - всяка фирма го прави по различен начин, но все е неразбираемо за абонатите. Подозираме, че се прави нарочно - за да не може софиянец, живеещ сам в апартамент в сграда, в която за година са изразходвани общо 476 кубични метра топла вода, да разбере, че са му начислили 103 кубични метра от това количество - или почти една четвърт. Това е истински случай - при месечни фактури през зимата от по 150-200 лв. по изравнителната си сметка той е доплатил още 180 лв. и така за 1 година от самотния човек "Топлофикация" е прибрала 1806.30 лв.

Абонатите не разбират и защо свалят радиаторите по стълбищата, а продължават да плащат все така скъпо за "отопление" на общи части.

На този фон "Топлофикация" непрекъснато иска увеличаване на цената. И го постига. През 2002 г. плащахме за 1 киловатчас топлинна енергия по 0.0374 лв., през октомври 2011 цената вече бе 0.0961 лв. А да не забравяме, че топлинната енергия е "вторичен продукт" - тецовете произвеждат първо ток, който ни продават, а после и "парата".

Всичко изброено дотук е само върхът на айсберга от нарушения и грешки, допускани от "Топлофикация" и фирмите при изготвянето на сметките ни. Всеки път, когато потребителите питат "защо" и "докога", отговорът е един: "Има закон, има наредба, има формули и т.н." Наскоро чух някакъв г-н Паунов, началник отдел "Метрология, енергийна ефективност, отчитане на топлинна енергия, изготвяне и контрол на дялово разпределение" към "Топлофикация София", да разяснява на зрителите на ТВ7, че "няма нищо неясно, просто трябва да си представите общата енергия в абонатната станция като торта, която ние разделяме на различни парчета". Те не разбират, че ние, абонатите, не им искаме "тортите".

Ако фирмите искат да си върнат доверието на клиентите, да спрат свалянето на радиатори и рязането на щрангове и да пресекат лавината от неплатени сметки, трябва да направят следното:

- да започнат да оформят изравнителните сметки разбираемо (най-добре като гърба на месечните фактури);

- да прекратят начисляването на око на енергия за "щранг-лири в банята" (или други такива измислени) при липсващи измерителни уреди;

- да започнат да изчисляват точно стойността на 1 куб. метър вода - така наречения "специфичен разход";

- да престанат да си играят с размествания на процентите за подгряване на вода, за сградна инсталация и за отопление на имоти при разпределянето на общо подадената енергия в абонатната станция през отоплителния сезон.

Иначе ще продължим като в приказката за Хитър Петър. Когато му поискали да плати за парата, той взел една паричка на заем, хвърлил я на земята и казал на готвача - плащам ти със звъна на монетата.