Настоящата година ще бъде ветровита в БСП. Партията е пред лидерски проблем, който би трябвало да бъде решен на конгрес в края на пролетта. Това е оптимистичният сценарий. Песимистичният е крамолите да продължат, което ще се отрази негативно на парламентарните избори през 2013 г.

Лидерския проблем го постави Георги Първанов. Отдавна е ясно, че няма да излиза в пенсия, нито ще стои на последния ред, както обеща. Отворен е въпросът дали лично ще атакува председателския пост, или се надява просто да "благослови" новоизбрания лидер. Но е видно, че на този етап под "новоизбран" не разбира настоящия. Това вещае тежки дни за Сергей Станишев, който изглежда решен да даде сражение.



Меки шпаги



Ръкавицата е хвърлена, шпагите са извадени, макар и меки. В серия интервюта след напускането на "Дондуков" 2 Първанов обяви, че лидерският въпрос ще се засилва преди конгреса, а политическата конюнктура изисква изявени личностни качества. Направи го и във Варна на знаменателната сбирка на 4 февруари. Тя "блестеше" с липсата на повод да бъде организирана в морския град, освен факта, че там е избирателният район на Станишев. Бившият президент не атакува директно официалния лидер. Призова и драмите да не се схващат като "интрига между мен и Сергей". Но извън официалностите партията вече е разделена, лагерите се оформят, предшествани от традиционното ослушване. Във варненската структура това е факт - общинското ръководство домакинства на проявата на 4 февруари, областното го обяви за частна инициатива.

По-конкретен е Сергей Станишев. "Убеден съм, че подобна битка ще навреди на БСП. Тя може да обслужи само ГЕРБ и Бойко Борисов... Ще подчертая, че никога не съм направил нито една стъпка, за да предизвикам такава безсмислена битка. Първанов даде заявка за политическа кариера. Добре, заяви ясно какви са ти точно намеренията и какво целиш!" Всичко това са думи на Станишев от последните дни пред медиите.

Верният му Антон Кутев обяви Първанов за касетъчна бомба. Другият лагер отговори чрез Румен Петков: при лошото управление на ГЕРБ рейтингът на БСП стои 16%, което значи слабости в ръководството. Всичко това показа, че магаретата реват, дори и ако атовете не са се заритали.



Баща и син



Интересни са мотивите на двамата, с които аргументират бъдещите си действия. При Първанов действията не са ясни. Но каквито и да са те, главният въпрос е защо иска да е фактор. Защо не стои на последния ред, по каква причина претендира да реди ръководството и политиката на партията. Всеки партиен член има право да отстоява позиции и лансира председатели, но само един - Първанов, се готви да обикаля общини, да се среща с актива, като сбирките ще вървят паралелно с отчетно-изборните събрания.

До момента той не е дал публично отговор за мотива. Доброжелателната версия е, че има знания, виждания, съответно - чувства се отговорен за проблемите в БСП. Още повече че лично издигна навремето Станишев. Недоброжелателната е, че води борба за кокал. Поддръжници като Кирил Добрев изтъкват, че Първанов е най-рейтинговият политик на партията, той е безценен капитал и устата му не бива да стои затворена.

По-прям в мотивите си отново е Станишев - "С опита, който придобих, мисля, че имам какво да дам на БСП". През 2011 г. БСП постигна исторически успех, подценяван от българското общество. Лидерът й оглави Партията на европейските социалисти (ПЕС), така бившата БКП застана в авангарда на модерната левица. От плакатите на ПЕС се усмихва "синът", но за принос претендира и "бащата".



Фронтално и по тъча



Няма съмнение, че каквито и действия да предприемат двамата в следващите месеци, те ще изглеждат като пожелани от редовите членове - "Искат ме, ще поема тази отговорност". Прогнозата за стъпките на Първанов носи риск. Макар и титулован като "визионер", той винаги е бил ситуационен играч. В началото на втория мандат тръгна да прави сдружение, ситуацията се разви неблагоприятно и го стопира. В края стартира и ликвидира (почти) АБВ.

И все пак Първанов очерта два сценария за лидерството в БСП. Не изключи и лично да се състезава, "ако събитията го изискват". Първият вариант е конкуренция на конгреса. Вторият е водещите партийни фигури да се разберат предварително и да излязат с общ екип на форума. Той подкрепял втория вариант, но ако не се стигне до него, призова председателят да бъде избран в директни избори от членовете. И двете предпочитани хипотези пренебрегват ролята на конгреса, на който по традиция най-силни позиции има моментният председател. Звучи като предупреждение: "Дайте да се разберем предварително, иначе ви отвявам чрез вот пред хората". Прекият избор би се харесал на електората, би бил демонстрация на европейско поведение. Но защо ли Първанов се застъпва приоритетно на противоположния вариант - съглашателство извън конгреса?

Станишев се държи, сякаш му е дадена точно оферта за предварителна уговорка, в която лидер става трета фигура, компромисна и равно отдалечена. "Не виждам причина в момента, когато БСП се стабилизира, разширява доверие и има шанса да спечели, да се хвърляме във вътрешна битка или да се правят сделки", заяви той. А третата фигура явно ще да е и млада. "Добре знам колко години и какви усилия ми е коствало да се утвърдя като пълноценен лидер на БСП, при условие че бях сложен млад, симпатичен човек в една голяма и сложна партия с много силни фигури. И се отнасям с подозрение в последния момент преди парламентарните избори да слагаш когото и да било, дори с много добри качества, с идеята, ако не стане по единия начин, да стане по другия. И този човек да бъде направляван, защото на един нов лидер му трябва време за утвърждаване", заяви Станишев пред "24 часа".

Вече вървят залагания, че "необходимият трети" е депутатът Драгомир Стойнев.



Политика ли?



Първанов заяви, че ще води тежка лична битка с Бойко Борисов. Битката не може да е друга освен лична, тъй като той формално е редови член на БСП. Но присъствието му на фронтовата линия с ГЕРБ ще даде възможност да развие и лидерски тези с оглед на вътрешните драми.

Позицията на Станишев е, че Борисов се дискредитира, ГЕРБ управлява тоталитарно, поради което все повече хора се обръщали с надежда към БСП. Те я припознавали като защитник на демокрацията. Всичко това проличало на президентските и местни избори, където имало тежки балотажи. Извън тези алабализми и двамата не са предложили лява икономическа алтернатива, липсва и нещо, по което да се различават. Първанов лансира пряко партийно допитване за въвеждане на необлагаем минимум на плоския данък. Станишев иска икономически растеж, гарантирани работни места, инвестиции. Сигурен съм, че целият свят иска това.



Край реката



Добрата новина за БСП е, че каквото и да става, наличният й в момента електорат трудно ще се откаже от нея. А нито Първанов, нито Станишев могат да го разширят, т.е. липсва жизненоважна драма. БСП стои край реката, чака трупове, променя се толкова, колкото Станишев и Кутев да се превърнат в "утвърдени политици", а Първанов и Петков - в "нови лица". Един ден реката ще докара нова тройна коалиция и власт. Това вероятно би станало по-бързо, ако Първанов овладее еднолично партията. И по-бавно, ако той не даде лично сражение, а продължи задкулисно да се изживява като патрон, което е най-реалистичният сценарий.

Лошата новина е, че БСП очевидно не може да предложи нещо по-различно. Първанов е символ на политическата олигархия, войните му с Борисов са илюзия (лично той настояваше за голяма коалиция БСП-ГЕРБ преди две години), разнобой в партията обслужва единствено него, втвърдява и позициите на Борисов. Станишев от своя страна не може да формира политически тези, управляваше правителство, на което ЕС спря парите заради корупция, глупости са и приказките, че червеният електорат се увеличава. И двете лобита покровителстват криминални структури.

Първанов по-лесно може да стегне редиците за отпор срещу ГЕРБ. Може обаче да направи и така, че Станишев да стане симпатичен на вчерашните си врагове. Без избор са почтените леви симпатизанти. За тях е утехата, че така е било и така ще бъде.