Едва ли новата президентска двойка си е представяла, че помилванията и тайнственият начин, по който е въздавана висша милост, ще бележат старта на техния мандат. Засега бумерангът уцелва предшественика им Георги Първанов и вицето Ангел Марин, на когото бившият вече президент бе прехвърлил тази функция. Постепенно обаче темата набира сила и започва да навлиза в територията на съвремието.



Удар по вицепрезидент Маргарита Попова нанесе вчера не кой да е, а новият министър на правосъдието Диана Ковачева, която в отговор на парламентарен въпрос обясни, че през мандата си (между 2009 и 2011 г.) като министър на правосъдието Маргарита Попова е знаела, че вицепрезидентът Ангел Марин е бил упълномощен да помилва, да дава и отнема гражданство с указ на президента Георги Първанов не от втория, а от първия им управленски мандат - от началото на 2002 г. Т.е. поводите за днешната атака са били известни години преди това.

Все още Маргарита Попова успява да лавира в лабиринта от обяснения, оправдания, разкрития за миналото и версии. И обеща, че ще има повече прозрачност при помилванията.

На въпрос бизнес ли е помилването тя отвърна, че съмненията за корупция са основателни, тъй като липсва публичност. "Защото хората не знаят какво точно представлява помилването и как е правено, затова прозрачността ще даде възможност за по-малко такива намеци", обяви вицепрезидентът. За да се публикуват имената на помилваните обаче, е необходима промяна на нормативната база. Попова напомни, че има решение на Върховния административен съд, което казва, че имената на помилваните затворници не могат да се оповестяват публично, защото Законът за личните данни не го позволява.

Скандалът се разгоря преди 2 г., когато "Сега" поиска по закона за достъп до обществена информация имената и на помилваните, и на комисията по помилвания. От президентството отказаха. Вестникът образува дело пред Софийския административен съд. След процедурни спорове накрая съдът постанови, че президентството трябва да каже имената на комисията, но може да запази в тайна тези на помилваните. САС реши, че публикуването на тази информация във вестник ще доведе до много по-голяма гласност в сравнение с публичния процес по осъждането и откритото обявяване на присъдата. Подобна гласност несъмнено не е желана от помилвания, тъй като би могла да окаже влияние върху бъдещето му и така противоречи на основните цели на помилването, прие съдът. Получилите държавна милост трябва да дадат съгласие имената им да бъдат обявени.

В момента това решение се обжалва пред Върховния административен съд. Трудно може да се прогнозира дали върховните съдии ще приемат същите мотиви и ще запазят в тайна имената. Аргументите са прости - не може да е публично осъждането на един човек, а тайно неговото помилване. Как може всеки с кредит да бъде открит в регистър на БНБ, хората с фирма да бъдат намерени в търговския регистър, а помилванията да са най-добре пазената държавна тайна?

При всички случаи обаче съдебният спор в момента е висящ и няма никакъв проблем новото ръководство на президентството да разсекрети имената, след като



няма влязла в сила съдебна забрана



Публично известно е, че за 10 г. са помилвани 533 души, все осъдени за тежки престъпления - убийства, наркотрафик, грабежи, подкупи, кражби. БГНЕС пък пусна списък, в които хората присъстват само с инициалите си. Според юристи няма никакъв проблем имената да бъдат обявени. Но правителството не прави нищо по въпроса, ако не смятаме приказките на премиера Бойко Борисов, че президентството живее в един медиен комфорт и журналистите не знаят, че има помилвания. Нали само допреди няколко месеца Маргарита Попова бе правосъден министър и тя приподписваше всички укази на президента. Няма проблем да бъдат внесени поправки, които мнозинството на ГЕРБ да гласува в парламента. Решенията могат да бъдат и други - например помилваните да подават молби и заедно с тях да подписват и декларация, че нямат нищо против имената им да станат публични.

Странна е констатацията на Маргарита Попова - "Не бива да се води дебат, защото той създава излишен хаос, няма как да се върнат тези неща обратно". Обади се и президентът Росен Плевнелиев, който препоръча



да се подходи разумно към въпроса



дали помилванията са били легитимни или не. Ставало дума за съдбите на хиляди хора и затова трябвало да се изчака решението на съда, който вече е сезиран. За какъв съд и сезиране става дума, очевидно само той знае.

И изниква въпросът защо новата двойка не се обърне към Конституционния съд, а някой друг трябва да прави това.

Но да караме поред - първо имената и на помилваните, и на комисията. А после и останалото.