Отново се разгаря в полите на Витоша хилядолетната борба срещу лихвата. Дълбоко в генома на българина е кодирана вярата, че чуждите пари трябва да се дават назаем без горница. Че да вземаш лихва, "това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното". И колкото по-високи лихви дават банките - повече насърчават мързела и безделието. И да се изучиш на четмо, на писмо и да "връткаш пари", е само начин "да не работиш". По нашите земи трудолюбието се свързва исконно с въртенето на мотика. Тези аксиоми не се променят и във века на високите технологии. Неслучайно оттук са тръгнали на запад катарите ("чистите" на гръцки, на български "богомили"). Те били против притежаването на всякакви вещни блага. А ние, техните кръвни наследници, съвсем естествено сме най-бедните в Европа: защото все тъй силно мразим богатите и неизтриваемо в клетъчната ни памет е вплетено словото на отец Богомил "всяко богатство е от Лукавия". Вярата си е вяра, но



и най-правоверните не са възпрели лихвата,



дори след като сам пророкът Мохамед не само я забранил, но и наредил лихварството на четвърто място сред седемте кобни гряха - по тежест веднага след убийството. Не спрял дотук пророкът на Аллах. С прощалната си проповед сторил нещо, което гласи тези дни нашият финансов министър: той освободил мюсюлманите от дълга да плащат лихва по вече взетите заеми. Но Мохамед не стигнал до крайната стъпка - да забрани и заличи ведно с лихвата и капитала. Крайното решение, да отпишат и капитала, са достигали само трима гении в човешката история: поп Богомил, Ленин и Климент Вучев, министър на промишлеността в кабинета "Виденов". А всеки професионален банкер знае, че



няма реална граница между капитал и лихва,



т.е. докато е разрешено да се трупа капитал, все ще може да се начисли и лихва. Не се шегувам, факт е, че границата на натрупване е трансцедентална. Великият Бернули доказал, че когато сложната лихва се натрупва в рамките на годината достатъчно често пъти (n), ефектът от това, т.е. границата на натрупването lim(n->?) [1 + 1/n]^n = e, трансцеденталната и ирационална константа е, числото на Непер и Ойлер, основата на естествените логаритми. На човешки: дори да забраним лихвата или да наложим със закон максимална лихва, всеки банкер ще намери начин да пъхне в главницата толкова лихва, че да събере каквато си е сметнал цена на заема. Решава утре парламентът, че максималната лихва в България е 4%. Тичате в банка и вярно, на 4% дават заеми, но "вие сте риск и заем няма да ви дадем". Но все пак идете в дъщерната ни фирма за къщи, тя продава с изплащане без лихва. Отиваш, но пак пищиш: ама къщите с 3 г. изплащане са с 50% по-скъпи. Защото ги плащат на 36 вноски. Плати веднага, правим 1/3 отстъпка! Т.е. забранената лихва е вече в цената, отстъпката за предплащане може да е колкото ще.



Не в размера, проблемът е в базата,



спрямо която се изчислява дължимата лихва. Нередна е практиката на българските банки, откакто законът позволи всяка да определя собствен "референтен лихвен процент" и да го изменя по своя методика. Колеги (напр. д-р Любомир Христов) пишат, че в крайна сметка управителните органи на банките менят лихвената база, както им е удобно. Честно е законът да задължи всички кредитори да ползват като референтни само индикатори, представителни за пазара и определени независимо от кредитора. Но законодателят да бяга далеч от родни направии като т.нар. СОФИБОР. Той не е представителен за българския пазар. По лесно ми е да ви покажа, 100 листа трябват да обясня защо. Вижте графиките на (3m) EURIBOR - ER, СОФИБОР (SR), сметнатите от БНБ фактически проценти по междубанкови депозити (XR), краткосрочни (ST), дългосрочни (LT) заеми и депозити (DR). Нарочно вземам период преди кризата в еврозоната да обърка евродепозитните пазари, за да е чиста картината и кристален изводът: EURIBOR по-точно следва фактическия софийски пазарен процент (XR). А СОФИБОР е далеч от съзвучие с пазарните проценти.