На съдебните процеси повечето обвиняеми се стремят да докажат, че са невинни. Такава е тактиката и на адвокатите им. Точно обратно обаче е поведението на 33-годишния норвежец Андерш Брайвик - масовия убиец от 22 юли 2011 г., избил 77 души при две отделни нападения в Норвегия. Осем от тях загинаха при бомбен атентат в правителствен район на Осло, а 69 младежи бяха убити от него на остров Утьоя, където управляващата от десетилетия Работническа партия провеждаше летен лагер семинар с 569 млади активисти от цялата страна. Според Би Би Си трагедията на острова е масовото клане с най-много жертви, извършено от един-единствен убиец.

За поведението на Брайвик по време на процеса, започнал на 15 април, британският в. "Дейли телеграф" пише: "Той изглеждаше като човек, който силно желае да подчертае мащаба на престъпната си амбиция и изрази разочарование, че не е пролял повече кръв... С равен и безчувствен глас той заяви: "Целта не беше да убия 69 души на Утьоя. Целта беше да ги избия всичките... Стоя зад това, което направих, и бих го извършил отново".

В отговорите на въпроси на адвокатката му Вибеке Бера той разказа как от 2006 г. се е подготвял психически да извърши масовото убийство - прекъснал е социалните си контакти, подлагал се на медитация, използвал психотехника на японските самураи, за да се "превъзпита" и да стане безчувствен. Присъстващите на процеса журналисти отбелязаха, че адвокатката нарочно оставила клиента да говори за психоподготовка за престъплението. Тоест самата защитничка се стреми да покаже, че Брайвик е извършителят на престъплението.

Изобщо що съдебен процес тече в Осло? Ако не е пародия, то е толкова нестандартен, че граничи с правния абсурд



Макар необичаен, процесът е напълно нормален



Неговата цел е не да се докаже дали извършителят на масовото убийство е Андерш Брайвик (това е ясно), а дали той е психично болен или не. Тезата на Брайвик и защитата му (общо 4-ма адвокати) е да се докаже, че обвиняемият е с акъла си, убивал е осъзнато, действайки с ясни мотиви. "В противен случай обявяването му за невменяем ще обезцени политическите аргументи на подсъдимия", посочва агенция Асошиейтед прес. Затова на процеса той заяви, че е ликвидирал онези, които са "продали норвежкото общество на исляма и мултикултурализма" и са го отворили към имиграцията. Нищо, че 33-ма от убитите от него "продажници" са били под 18-годишна възраст, а най-младата жертва е 14-годишно момиче. Според него обаче те са представители на "мултикултурния режим" на Норвегия и затова са "легитимни цели". "Исках да спася Норвегия от настъплението срещу нейната култура, традиции и ценности", казва той. Затова, макар да се признава за извършител на престъпленията, отрича да е виновен. "Аз съм с акъла си... Важно е да се прави разлика между безумието и политическия екстремизъм", казва убиецът.

Въпросът със здравословното му състояние стана гвоздеят на процеса, защото експертите психиатри представиха две противоположни становища. Първата експертиза гласеше, че той е паранодиален шизофреник. Малко преди процеса бе представена втора експертиза, според която масовият убиец е вменяем. Предстои и трета експертиза, която трябва да изясни защо предишните две са взаимно изключващи се.

До края на юни съдът трябва да реши кои от двете тези за психичното здраве на екстремиста фанатик са по-убедителни и в зависимост от това да определи по-нататъшната участ на Брайвик.

Но за най-масовото клане в норвежката история законът не предвижда нито смъртна присъда, нито доживотен затвор. През ХХ век норвежците охладняват към смъртното наказание, защото според тях и най-справедливият съд не е имунизиран от грешки. За последен път то е приложено през 1948 г. срещу лидера на марионетния прохилетристки режим Видкун Квислинг, който е екзекутиран с още 40 души. След това страната преживява икономически възход, приходите от нефта и газа се разпределят разумно в интерес на цялото общество и на едно безконфликтно социално развитие. Отделно Норвегия е етнически хомогенна държава, не е кръстопът на цивилизации, а и географското й разположение предразполага към по-спокоен, по-провинциален живот. Всъщност равнището на престъпност пада до символични нива - агенция РИА "Новости" твърди, че за 10 години - от 1994 до 2004 г., норвежките полицаи извършили общо 79 изстрели спрямо нарушители.

Това не може да не се отрази върху правосъдието. Неговата цел не е справедливото наказание,



а превъзпитанието и реабилитацията на осъдения



"Реабилитацията е в центъра на норвежката система", поясни пред Би Би Си Хеда Хертсен, професор по криминология в Университета в Осло. Много ресурси са подчинени на тази цел. Идеята е хората да излязат от затвора и да започнат живот без престъпни деяния. Помага им се да си намерят жилище, да спечелят пари, да получат образование - образователни курсове се предлагат почти на половината от затворниците". Статистиката показва, че този подход работи - рецидивизмът в Норвегия е около 20%, докато във Великобритания той е 50%, а в САЩ, където има смъртно наказание, дори е по-висок.

Според Би Би Си съдът ще трябва да избира между четири варианта за Брайвик. Първият да го признае за невменяем, което означава той да бъде пратен в психиатрия. Самият убиец твърди, че за него това е по-лош вариант и от смъртна присъда. При признаването на вменяемост има три варианта. Едната е присъда от 21 години затвор. Законът обаче предвижда и 30 години затвор в случаите на престъпление срещу човечеството. Четвъртата опция е превантивно задържане. При тази санкция съдът преразглежда присъдата на всеки 5 години, което може да означава и доживотен затвор, макар такава санкция да не е регламентирана в прав текст в законодателството. Досега Норвегия не е прилагала превантивно задържане. Така ако на всеки 5 години съдът прецени, че Брайвик е заплаха за обществото, той може да остане до живот в затвора.

Теоретично обаче в един момент масовият убиец може да излезе на свобода - най-рано след 21 години, когато ще бъде на 53 години. Ако, разбира се, превъзпитанието му даде резултат. И все пак Би Би Си твърди, че повечето норвежци трудно ще приемат реабилитацията на един масов убиец. "Хората изразяват надеждата си, че той ще прекара остатъка от живота си зад решетките", твърди медията.



Едно правораздаване е отражение и на националния характер



(освен и на история, икономиката, морал и религия). Връзката между двата фактора е с различна интензивност в отделните държави, но при норвежците тя като че ли е най-пряка. Как реагираха те на престъплението? "Дейли телеграф" е забелязал много ярки черти в съдебната зала: "Нямаше нито една проява на невъздържан гняв. Нито един апостроф, неудобен въпрос или подигравка. Нямаше и тълпа пред сградата на съда, която да изрази омразата си. Докато на заседанието убиецът описваше минута по минута злодеянието си, група оцелели стана и тихо напусна залата. Други тихо плачеха. Когато заседанието приключи, никой не се провикна за отмъщение, нито един скърбящ и безутешен родител не размаха юмрук, докато убиецът бе извеждан от залата... Норвежците се държаха с въздържаността на едно във висша степен достойно и гордо общество", констатира вестникът.

И общество, което очевидно не познава злобата. Във филма на БНТ за трагедията оцелелият след раняване на острова Магнюс Хоконсен споделя: "Хората казват, че не искат отмъщение".

Съдебният процес прикова вниманието на норвежкото общество, но то не позволи да бъде обсебено от "случая Брайвик". Вярно, че процесът се излъчва в общо 18 съдилища в страната. Но в същото време съдът забрани прякото телевизионно излъчване на словото на Брайвик и показанията му, както и показанията на оцелелите и на медицински лица, извършили аутопсията. Това се прави не само за да не се даде гласност на възгледите на Брайвик, но да не се травматизира обществото. Допитването показва, че половината от норвежците одобряват тази забрана, макар че около една трета биха искали да слушат Брайвик на живо.

Във филма на БНТ Магнюс Хоконсен споделя: "Аз не мисля какво ще стане с Брайвик. Искам само едно - утре денят ми да е хубав, искам да се върна обратно към това, което беше, към нормалното". В същия филм журналистката и скандинавистка Анюта Качева твърди, че норвежците отказват Брайвик да стане тема №1 на живота им, отказват да го коментират. "Брайвик за нас не съществува", пресъздава тя отношението им.

Показателна е и констатацията на Би Би Си: "Оцелелите и семействата на жертвите се надяват, че след процеса той ще изчезне от публичното пространство", констатира и Би Би Си. Очевидно норвежците искат да се отърсят от случая Брайвик, като го изтрият от съзнанието си.

И още един показателен аспект от реакцията им. "Не искам Норвегия да се промени заради това, което Брайвик направи. Ние трябва да останем такива, каквито бяхме преди 22 юли", това го казва не някакво официално лице, а 21-годишният Бьолн Ихлер, оцелял от клането на острова.

С една дума, наследниците на викингите не се отказват от имигрантите и мултикултурализма. И продължават да отхвърлят смъртното наказание - според допитване 60% категорично са против него. Въпреки че това не се побира в ума на всеки.