Един дългоочакван момент е на път да настъпи - България да се сдобие с изцяло нов Наказателен кодекс (НК). Сегашният е от 1968 г., кърпен е над 85 пъти с допълнения, изменения или отмени, и то основно след 1990 г. Имало е години, в които всеки месец средно имаше по една промяна.

Всеобщо е мнението, че сегашният НК всъщност вече не отговаря по никакъв начин на новите условия. Затова със серия изменения той беше пригодяван към целия преход, към появата на нови, напълно непознати престъпления.

От друга страна, бе повече от ясно, че никакви кръпки не могат да направят годен за началото на XXI век нормативен акт, заимстван от съветското наказателно право. Така на практика отдавна



българският НК е буквално разбалансиран



и изобщо не е ясна каква му е целта.

Всяка дошла на власт политическа сила винаги започваше да го променя на парче, в зависимост от обществените настроения в момента и по чисто популистки съображения. Отгоре на всичко в сегашния кодекс продължават да съществуват отдавна "мъртви" текстове и смешни разпоредби.

Измененията в него се диктуваха и от постоянно присъединяване на България към международни договори, и от всеки изблик на жестокост или непукизъм от страна на организираната престъпност, от любовта към животните и от какво ли друго не. Така този нормативен акт се превърна в обект на всевъзможни "упражнения".

На няколко пъти Еврокомисията написа в докладите си, че България има спешна нужда от нов НК. Заради все още силните спорове в самия Евросъюз доколко трябва да има унифицирано за всички страни наказателно право, натискът върху България не беше толкова силен, както например да се направят нови Наказателно-процесуален кодекс и Граждански процесуален кодекс. И това се използваше от всички управления, за да не се приема нов и съвременен Наказателен кодекс, а да продължава да се кърпи действащият.

Най-накрая преди няколко дни правосъдното министерство пусна за обществено обсъждане вариант на специалната част на бъдещия изцяло нов Наказателен кодекс. Още на пръв поглед от този вариант обаче става ясно, че промените от сега действащата нормативна наказателна база изобщо не са много. За да се прави изцяло нов закон и особено кодекс, трябва да има поне две трети нови неща, както и драстични разлики с действащото законодателство. В противен случай по правило се пристъпва към изменения. А пък предлаганият вариант в общи линии преподрежда престъпления, предвиждани и в сегашния НК. Дори в началото са си пак по същия начин - убийства, телесни повреди, престъпления срещу свободата на личността и личната неприкосновеност, престъпления срещу политическите права, половите престъпления, кражбите, грабежите, измамите и т.н.

Освен това не може да се нарече коренно ново и обстоятелството, че примерно квалифициращите признаци за наказване на едно убийство с повече години затвор вече ще се наричат "тежконаказуемо убийство". Или същите признаци при кражбата ще я разделят на



"леконаказуема" и "тежконаказуема" кражба



Кое точно е различното? Или кое точно е новото в обстоятелството, че същите сегашни състави срещу трафика на хората са разделени в проекта за нов НК на вътрешен трафик, презграничен трафик или трафик на бременна жена?

Няма как да не се отбележи и, че не са изпълнени обещанията да се махнат и декриминализират много предвиждани в момента в НК престъпления, за да могат те да се наказват по-бързо примерно с тежки административни глоби, както и за да се разтоварят прокуратурата и съдът от дела за незаконен лов и риболов или пък за кражби на две кокошки.

Затова и още сега може да се постави въпросът какъв е смисълът от упражнението "приемане на изцяло нов кодекс"?

Като се вгледа в проекта обаче, човек може лесно да забележи куп постановки, които в общи линии всяка власт пробва да прокара през годините като изменения в сега действащия. Така например в него се предвижда въвеждането на наказание затвор за работодателите, които не внасят навреме вноски за социално и здравно осигуряване. Години наред всяка власт пробва да вкара тази норма в НК, вместо да намери нормален, граждански, административен начин чрез глоби или по-друг начин да регулира този проблем. Плашенето със затвор в такива граждански по характера си отношения никога не са довели да някакъв положителен резултат.

Или да вземем идеята в новия проект, с която се предвижда



затвор за човек, който даде колата си на пиян,



дрогиран или неправоспособен и се случи катастрофа с щети и жертви. Той ще отговаря наравно с извършителя. Нещо, което си и е твърде абсурдно на фона на основния принцип за индивидуалната наказателна отговорност.

Иска се и въвеждането на наказание - затвор до 1 година за всеки, който фотографира, филмира или записва противозаконно някой без негово знание или въпреки изричното му несъгласие. Единствено оневиняващо е, ако снимането е при "публични прояви на лицето". Това обаче означава, че не може да бъдат снимано със скрита камера как например лица си разменят подкуп или как премиер играе футбол със силно криминално проявено лице, или как депутат си говори сладко с мафиот.

В същото време обаче нищо не е направено за декриминализирането и отпадането на такива "тежки" престъпленията като обида и клевета. Авторите поне са се опитали да се направят на благородни и са намалили предвижданото сега наказание до 15 000 лв. глоба с до 2000 лв. за обида и с до 3000 лв. за клевета. Така обаче и никой не дава обяснение какво е изобщо мястото в НК на престъплението "обида"? Ами всеки може да се почувства обиден за какво ли не и да влачи по съдилищата хора, свидетели, вещи лица. Като иска да бъде така добър, да отиде в граждански съд, като плати преди това държавна такса от 4 на сто върху сумата на съответния иск.

Иначе изглежда интересна идеята да се вкарат нови моменти в преследването на



нарушения срещу свободата на словото



Така вариантът за нов НК предвижда, че който противозаконно пречи на другиго да изразява своето мнение или своите възгледи или да ги разпространява устно или писмено, чрез звук, изображение или по друг начин, както и онзи, който преследва другиго за изказано от него мнение или изразени възгледи, ще се наказва с лишаване от свобода до две години, с пробация или с глоба. Предвижда се и затвор до три години за цензура. Под извършител на последната се има предвид лице, което противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на средство за масово осведомяване. Ако извършител е и длъжностно лице, наказанието скача до 4 години затвор.

Следващите текстове обаче отново показват, че всъщност държавата ще решава собствените си проблеми, а не тези на хората с новия НК.

Така например всеки, който работи по обществени поръчки,



може отсега да се смята за затворник



А става дума за десетки хиляди човека, които по един или друг начин се занимават с обществени поръчки - оценители, вещи лица, комисии по общини и централни ведомства ...

И в новия НК се предвижда един много общ състав под етикета "Злоупотреба при обществена поръчка". Според него всяко длъжностно лице, което при възлагане на обществена поръчка наруши или не изпълни свое служебно задължение или превиши правата си и случаят не е маловажен, се наказва с лишаване от свобода до четири години. Наказанието скача от 1 до 6 години, ако някой във връзка с изпълнение на обществена поръчка приеме "недоброкачествена, нестандартна или некомплектна стока или услуга, която не отговаря на установени нормативни или договорни изисквания". Ако предметът на престъпление е в големи или особено големи размери, наказанието стига до 10 години затвор и конфискация на поне половината имущество на съответното лице.

Този определено твърде общ и даващ възможност за много субективизъм текст още отсега може да се прогнозира как ще бъде използван от всяка една нова власт. Очевидно е, че подобен текст в НК първо ще е труден за доказване, но пък може да служи за разправа с неудобни чиновници, които не искат да свирят по гайдата на съответната власт и да участват в поръчкови търгове.

Безумно е и вкарването не къде да е, а в НК например на престъпление



"наемане на работа на пет или повече чужденци,



пребиваващи в страната противозаконно". Свършиха ли се възможностите за административни санкции - глоби, затваряне на предприятия, че трябва да се записва и специално престъпление в НК? Или пък да се записва специален състав за "подкуп на състезател"?

Ако се погледне новият НК, то лесно може да се забележи, че отново в него като че ли най-защитени в България, изглежда, са животните и легалният хазарт.

А нали уж законите трябваше да се пишат за хората, за защита на тях, на здравето им, на имуществото им?

Очевидно, че и в този вариант бъдещият нов НК отново няма да свърши тази работа. Но пък държавата ще може да си прави каквото иска с хората.





ЗА КАРЕ

Похвално е, че за първи път Министерството на правосъдието пусна официално съобщение с имената на хора от работна група, подготвила законопроект. От съобщението става ясно, че вариантът за Особената част на нов Наказателен кодекс е изготвен от работна група в състав: проф. д-р Александър Стойнов от СУ "Св.Климент Охридски", д-р Ралица Илкова от СУ "Св. Климент Охридски", д-р Ива Пушкарова от СУ "Св. Климент Охридски", Николета Кузманова от Академия на МВР, Николай Георгиев от ВКП, Мария Михайлова от ВКП, Емил Иванов от ВКП, Пламен Томов от ВКС, Елена Авдева от ВКС, Красимир Шекерджиев от ВКС, Петър Раймундов от Инспекторат към ВСС, Юлия Меранзова от Министерството на правосъдието. В подготовката на отделни части от проекта на Особената част на нов НК са участвали и преподавателите от СУ "Св. Климент Охридски" проф. д.ю.н. Вихър Кискинов, доц. д-р Емил Марков, доц. д-р Сашо Пенов, доц. д-р Юри Кучев, както и Ваня Несторова от ВКП и Кристина Лазарова от дирекция "Правно-нормативна дейност" на МВР.

До 15 май 2012 г. неправителствени организации, държавни ведомства, висши учебни заведения и други институции, както и всички други желаещи могат да изразят становища по проекта за Особената част и Общата част на нов НК, които са публикувани на интернет страницата на на Министерството на правосъдието.След получаването на всички бележки и предложения се предвижда широко обществено обсъждане на проектите за Общата и за Особената част на Наказателния кодекс, отбелязват от МП.