|
| Само Цветан Цветанов е в състояние да изтръгне Румен Миланов от сърцето на Бойко Борисов. |
По какво може да познаете, че България влиза в предизборна ситуация? По това, че партиите се заиграват популистки с избирателите? Че спира сериозната законодателна работа и започва голямото претакане от пусто в празно в парламента? Или пък че започва замеряне с компромати и обвинения? Утвърдителният отговор на всеки един от въпросите е знак за това.
Но най-сигурният е, когато започнат "реформа" в сектора за сигурност ( която обикновено не се случва) и здрава кадрова чистка в службите.
ГЕРБ не направи изключение. Нещо повече. Тази власт пробва такова здраво обграждане с изцяло верни хора, което досега никой не си е позволявал. Тя очевидно добре си спомня каква помощ получи от службите и тайните кръгове, за да влезе в управлението, че отдалеч си постила, за да осуети сценарий, в който това управление да се окаже губещо.
И затова не си поплюват нито кого чистят, нито как точно ще го направят, нито ги интересува къде е истината и къде започва лъжата и манипулацията. Всичко се прави накрак, с половинчати или изобщо липсващи обяснения, с традиционните за това управление смени на позициите през половин час. Ефектът за публиката е, че изненадите я заливат като лавина и не остава време
процесът да се погледне в цялост
Хвърчат из публичното пространство някакви обвинения, които при опит да бъдат проверени удобно се оказват много строга тайна. И никой официално нито ги потвърждава, нито ги отрича. Този хаос е идеална среда да се случват наистина абсурдни или поне трудно обясними на пръв поглед неща.
Ако преди месец някой кажеше, че изключително близкият на министър-председателя Бойко Борисов Румен Миланов ще бъде "разжалван" за 2 часа като съветник, секретар на Съвета за сигурност, че и шеф на БОРКОР (правителствения Център за анализ и противодействие на корупцията), щеше да бъде обявен за луд или поне за интригант. Колкото и да сме претръпнали да се случват най-нелогични неща. Нормално е да се запитаме как така оцеляващият при всички власти Миланов, единственият, който последователно успя да бъде шеф в КАТ, зам.-шеф на националната полиция, ръководител на жандармерията, на НСБОП, на НСО,
човекът, когото Борисов назначи първи, веднага след като стана
премиер, и за когото говореше само със суперлативи, стана обект на едно от най-бързите уволнения в сегашната власт. Той си тръгна по-бързо и от здравен министър.
Естествено, веднага се появиха отклоняващи внушения - че се бил провалил с БОРКОР, че се опитвал да прикрие наскоро уволнения бивш шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров и какво ли не още.
Първо, в деня на махането Бойко Борисов обяви, че Миланов си отива само като секретар на Съвета по сигурността и като негов съветник именно за да се концентрира като ръководител на БОРКОР. Само два часа по-късно официалното съобщение в правителствения сайт бе сменено в едната си част. Миланов вече бе махнат и от БОРКОР.
Очевидно е, че БОРКОР не може да тръгне повече от година след създаването си и едва ли точно сега е моментът това да се вади като аргумент срещу Миланов. Да не говорим, че не той е главният виновник за това забавяне, защото основно министерствата трябваше да подберат и да командироват хора в центъра. Нещо, което става едва сега. Повече от нелогично звучи и обяснението, че Миланов бил прикрил някакви нарушения на Кирчо Киров като шеф на НРС. Просто той няма подобна функция.
Затова най-логичната причина за махането на Миланов
изглежда е задочният спор с МВР.
Преди месец бившият шеф на ДАНС и сегашен началник на кабинета на президента Цветлин Йовчев каза, че се работи по Закон за националната сигурност и създаването на специално звено, подпомагащо Министерския съвет по важни въпроси в сферата на сигурността. След това идеята бе остро критикувана от зам. вътрешния министър Веселин Вучков. В авторска статия той определи проекта на закон за сигурността като "нормотворческа смес: разпокъсани текстове, неясни цели, незадоволени амбиции". След това позицията на зам.-шефа на МВР пък бе критикувана именно от Румен Миланов. Тогава и той се обяви за отделен вицепремиер, "който да координира всички служби, не да ги командва".
Миланов даде тогава пример с Германия, където министър без портфейл координира тайните структури.
В момента в правителството именно вицепремиерът Цветан Цветанов отговаря за силовия сектор. Евентуално преформатиране по модела на Йовчев-Миланов би орязало жестоко неговите правомощия. Затова и съмненията, че именно МВР шефът стои зад махането на Миланов, изглеждат най-логични. Косвено потвърждение е, че още на следващия ден като премиерски съветник и секретар на Съвета по сигурност бе поставен не кой да е, а бившият служител на контраразузнаването и настоящ съветник на Цветан Цветанов по етническите въпроси Георги Кръстев. Сигурно като награда, че Цветанов се справя чудесно с ромите?
Така или иначе е очевидно, че ГЕРБ маха всеки от сектора за сигурност, който би могъл да не е изцяло верен.
Нормално е да се смята, че отстраненият като шеф на разузнаването, а после и като съветник на Борисов Кирчо Киров би могъл да е по-лоялен към експрезидента Георги Първанов. Шеф на НРС на неговото място стана близък на Цветанов още от времето, в което той беше само оперативен помощник на тогавашния главен секретар Борисов. Същото обяснение изглежда логично и за махането на Иван Драшков като зам.-шеф на ДАНС. Човекът, който също бе толкова близо до сърцето на премиера Бойко Борисов.
Казано по друг начин, е повече от ясно, че обещаната от ГЕРБ кардинална промяна в управлението на специалните служби и бърза законова регламентация може и да не се състои скоро. Сега ще изгледаме поредния театър с "предстоящата тези дни реформа в сектора за сигурност", с "ползотворната обмяна на мнения" по време на Консултативен съвет за национална сигурност при президента, с разпределянето на подчинението на НРС и НСО. И всичко бързичко ще заглъхне.
Но пък е сигурно, че сегашната власт ще продължи да пълни службите само с верни хора. Защото и тя добре знае как се печелят избори в България.
Ноември 2003 г. Бойко Борисов като главен секретар на МВР заедно с Румен Миланов, който по това време е шеф на НСБОП.
|
| Ноември 2003 г. Бойко Борисов като главен секретар на МВР заедно с Румен Миланов, който по това време е шеф на НСБОП. |
