|
| Димитри Иванов |
На 15 октомври 2000 г. "Шеврон" купи "Тексако". На 9 октомври 2001 г. сливането на двете компании (the merger) бе официализирано. На 9 май 2005 "Texaco" стана "марка" под шапката на "Chevron Corporation". Подробности не помня, пък и не искам да си затлачвам писмото с подробности. Те не са някаква тайна, която аз да разкрия; всеки, който се интересува от тях, може сам да си направи справка.
Еквадорците казаха: "Chevron" ли е, "Texaco" ли е, "Occidental" ли е, който ще да е - да си плати за опустошаването и за отравянето. Опустошаването и отравянето бяха налице. Еквадорската джунгла беше прорязана от просеки за камиони, кранове, сонди и друга голямогабаритна техника. От сондажите петролът бе тръгнал по ручейчета, вливащи се в потоци, вливащи се в реки. Около сондажите имаше петролни локви, край които децата играеха, а майките им се опитваха да използват петрола от локвите за отопление или за готвене заради прословутите 333 процента (ще ги обясня по-нататък тези 333 процента). Разливите, които наричам "локви", причиниха заболявания: обриви и тумори, включително злокачествени, сиреч рак. "Шеврон" каза, че не била виновна за екологичната поразия и няма да направи нищо за възстановяване на природната среда. Няма да поеме дори разходите за лечение на децата, заболели от рак.
Тези неща масмедиите в "свободния свят" ги премълчаха. Единствена "Пренса Латина", която аз продължавах да следя, съобщаваше за тях, но на "Пренса Латина" централата й е в Хавана, Куба; поради това аз бях предубеден, преглеждах нейните емисии колкото за сведение, мислех си, че "Пренса Латина" преувеличава с пропагандна цел. Излезе, че не било така.
Латиносите, които бяха идвали вкъщи с техните китари, ми бяха обяснили, че си голям наивник, ако си мислиш, че можеш да осъдиш "Шеврон" или която и да е друга от мегакомпаниите. Те имат най-обиграните адвокати, най-скъпите юридически съветници и какъвто и арбитраж да търсиш, те теб ще осъдят, не ти тях.
Сещам се за един дребен, микроскопично дребен случай, но микрокосмосът е като макрокосмосът, казват физиците, сравнявайки атома със слънчевата система. Пък аз казвам, че има "макро и микропаразити". Вярно, случаят, за който се сещам, не е със "Шеврон". Той е със "Шел". Но ще го разкажа, понеже го знам от първа ръка. Ето го:
Едно време в много домакинства по света, включително в България, имаше шевни машини марка "Singer". Качете се на тавана или слезте в мазето и вижте няма ли там шевна машина "Singer", на която е шиела баба ви. "Singer" не бяха електрически, а ръчни или крачни. Като всяка машина и те трябваше да бъдат смазвани. Имаше едно тънко масло, на което му казвахме "вретенно", и с него си промивахме двигателя на автомобила, преди да му сменим маслото. Не знам защо правехме така, имало ли е смисъл да го правим или толкова ни е бил акълът, но го правехме. Та един човечец купил барел с вретенно масло "Шел". С него напълнил не знам колко хиляди ампулки и почнал успешно да ги продава в Европа като смазочно масло за шевни машини.
"Шел" бълха го ухапала. Но адвокатите на "Шел" тръгнали да разорят човечеца заради гяволъка. Старите адвокатски хиени на "Шел" казали на младите хиени да не смачкват човечеца, щото такова издребняване ще е "bad publicity" (лоша реклама) за "Шел". Тази микроскопична историйка е със щастлив край.
На Еквадорската история не знам дали ще й е щастлив краят. На 15 февруари 2011 г. Еквадор осъди "Шеврон" да му плати $8,6 милиарда, но "Шеврон" обжалва в US съд и не ги плати и осъди еквадорците за изнудване (extortion). Случи се каквото ми бяха обяснявали латиносите, които жена ми водеше вкъщи и те идваха с техните китари. Те ми бяха обяснили: "Не можеш да осъдиш транснационален гигант. Той е по-силен от теб, а правото е на страната на по-силния".
Искове към макрокомпаниите, опустошаващи тяхната природа, имаха и други латиноамерикански страни, но нямам място да ги изредя всичките, а да си призная и не мога, понеже случаите не са един и два. Запомнил съм три ключови думи: "дерегулация", "брайберизация" и "IMF-riot". Дерегулацията няма да я обяснявам; всеки знае що е тя.
Stiglitz, Summers и Rubin бяха икономически съветници на US президента Бил Клинтън. Клинтън не слушаше нобелиста Stiglitz, който оспори свирепия пазарен екстремизъм и фундаментализъм, а слушаше Summers и Rubin, които пък слушаха Goldman Sachs. После Rubin успя да разкара Stiglitz от длъжността Chief economist на Световната банка. От всички фалирали страни - от Етиопия до България - МВФ и Световната банка искаха дерегулация и приватизация, които бяха ачик "брайберизация".
Stiglitz измисли думата "briberization". Уж съм преводач, а не мога да преведа "briberization". Ако ви хрумне сполучлив превод на "briberization", моля, кажете ми го.
През 1999 г., когато еквадорските банки бяха "дерегулирани", парите се стопиха като по магия. Нямаше никаква магия. Банките бяха "източени", както казваме сега на български. Депозитите, "авоарите", както казвахме едно време, бяха прехвърлени в банки извън Еквадор, голяма част от тях в Маями (не знам защо в Маями, Флорида). Във всеки случай спестяванията на еквадорците изчезнаха "яко дим".
По-страшното бе, че МВФ насили еквадорското правителство да поеме дълга на фалиралите банки. За да стане това, еквадорците трябваше да понесат според МВФ повишаване на цените на течните горива с 66 до 92%, на електричеството с 50%, орязване на пенсиите и повишаване на цената на бутилирания газ с 333%. Не знам защо на електричеството с 50%, а на бутилирания газ с 333%. Знам, че тъкмо тези 333% направиха да прелее чашата на търпението. Избухнаха бунтове, понеже еквадорките готвят на бутилиран газ. Еквадорките трябваше да плащат и да спасяват банките. Препоръката бе да се действа твърдо. Полицията наби еквадорките.
Но и това, според мен, не бе най-страшното. Най-страшното според мен бе, че бунтовете бяха не просто потушени. Те бяха предвидени. Дори планирани. Нарекоха ги "IMF-riots".
"IMF-riots" имаше в Гърция и другаде, но няма да се връщам към предишни мои писма.
Едва сега ще се осмеля да споделя моя мисъл. То не е мисъл. То е обратното на мисъл. То е недоумение. Недоумявам защо САЩ подклаждат "левичарство" и "комунизъм". До 1959 г., когато свали Батиста (марионетката на US мафията), Фидел Кастро не беше комунист. САЩ го притиснаха. Принудиха го да търси протекцията на Москва и тогава Кастро стана комунист.
Еквадор бе притиснат от силна комбина: Световна банка, МВФ, "Шеврон" и "Occidental". Еквадорският президент Паласио (Palacio) отказа да ореже здравеопазването, за да спасява банкерите. Президентът на Световната банка Paul Wolfowitz, опиянен от "победата" на САЩ в Ирак, отряза Еквадор от световните капиталови пазари. Адвокатската къща на Хенри Кисинджър издири за предявяване на Еквадор акции от еквадорската жп компания от първата половина на ХХ век, когато се основавала еквадорската жп компания.
Но еквадорският финансов министър Rafael Correa си имаше приказката с Кастро, с идващите на власт и нетърпящи повече "северноамериканските макропаразити" бразилци, аржентинци, боливийци, венесуелци и други латиноси. През 1999 г., зад гърба на еквадорския президент Паласио, Rafael Correa взе от Hugo Chavez (венесуелския президент) четвърт милиард и изтегли Еквадор от бездната като с въже. Като с каиш. Correa значи "каиш" или "колан", обясняваше ми "Дори", моят учител по испански, който преведе "Дон Кихот".
През декември 2006 г. еквадорците избраха Correa за президент. В изборите каишът Correa наби десния си опонент, на когото бяха заложили САЩ и макропаразитите. Предизборният девиз на Correa беше: "Няма да отстъпим пред "the twisted sisters" "Седемте сестри" бяха петролните компании, когато Еквадор още нямаше железница. Не разбрах защо Correa ги наричаше the twisted sisters, но еквадорците го разбраха и гласуваха за него. Тогава, през 2010 г., US службите организираха пуч. Превратаджиите упоиха Correa с газ и го отвлякоха. Еквадорците масово се надигнаха и освободиха Correa.
Засега проучването и добивът на шистов газ са по еднакъв метод; те са еднакво непредсказуеми какво ще предизвикат. Не им вярвайте на българските политически продажници, дето казват "Нека само проучим, за да знаем можем ли да диверсифицираме източниците на енергоносители."
Но не мислете, че само US транснационали като "Шеврон" застрашават българската природа. Русия има дялово участие в разработки на US технологии за проучване и добив на шистов газ. Да не мислите, че руските олигарси ще пощадят българската природа. Още по "съветско време" България съсипваше природата си по съветски проекти като "Кремиковци" и пр.
Сега руският гигант "Роснефт" щял да разработва арктическия шелф заедно с "ЕксонМобайл", бил казал Владимир Путин в Москва след среща на двете компании. Русия можела да участва в проучванията за шистов газ. За това "стратегическо сътрудничество" Русия можела да вложи до 500 млрд. рубли (17 млрд. долара). Споразумението предвиждало $3,2 млрд. инвестиции за проучване на находища на нефт и газ от Карско море на север до Черно море на юг.
Защо само аз виждам, че към златната ни Добруджа и към затвореното ни Черно море, освен "Шеврон", посяга и Русия? Защото .. "In vino veritas". Наздраве!
Jusautor DI copyright
разказвач до разказвача се наредили тука. Двамата другари са ти го казали точно и ясно.