Да забравим европейските проблеми с дълга за момент и вместо това да хвърлим поглед на няколко числа, които влошават основния проблем. Безработицата в еврозоната наскоро се увеличи до рекордно високите 11%. Финансовата криза и последиците от нея ли са виновни за това? Европа не се справяше кой знае колко по-добре преди 2008 г. Дори преди кризата равнището на безработица беше между 7 и 8%, което не може да се нарече пълна заетост. Така че европейският проблем датира отпреди фалита на Lehman Brothers.

Нека представим данните по друг начин. Статистическата агенция на ЕС Евростат изчислява, че ръстът на еврозоната ще бъде малко под 0% тази година. САЩ имат ръст от близо 3%, а безработицата там най-накрая започна да се понижава. Следователно Европа се представя много по-зле от САЩ, що се отнася до измъкването й от рецесията след кризата. Какво пречи на Европа? Дали са икономиите - вълна от сурови съкращения на бюджетните разходи, които правят икономиката така анемична? Не. След кризата еврозоната отбеляза огромен бюджетен дефицит, който достигна 6.4% от брутния вътрешен продукт през 2009 г. Данните от миналата година бяха малко по-ниски - 6.2%. Подобна публична разточителност не може да се нарече икономия. Тя възлиза на двойно повече от разрешените разходи съгласно Пакта за сигурност и стабилност на ЕС, който може да се възприеме като библията на паричния съюз.



Микроикономиката е виновна



Тогава отговорът е микроикономиката. Виновни са обичайните заподозрени: неотзивчивите пазари на труда, привилегированите групи като профсъюзите от публичния сектор и защитените професии, културните табута, които пречат на нововъведенията в области като биоинженерството, ограниченията пред конкуренцията, като по-високи бариери пред навлизането на пазарите и субсидии, които поддържат живота на умиращи компании, както и високите социални помощи, които вредят на желанието за работа. Всичко това води до младежката безработица от 22% в Европа. Тази данна говори за двупластов пазар на труда, на който щастливците, които имат работа, остават заети буквално за цял живот с високи заплати, докато младите не могат да влязат на този пазар. Ако имат късмет, те може да се хванат на временна работа или стаж. Ако не, отиват от училище право на опашката от безработни.

Но какво да кажем за Германия? Не е ли Берлин невероятно изключение? Наистина бюджетният му дефицит се понижи до 1%, а безработицата рязко намаля. Следователно германската дисциплина работи. Безработицата в момента е 5.7%, докато тази във Франция е почти двойно по-голяма - 10% по данни на Евростат.

В какво се крие успехът на германците? Краткият отговор е "Програма 2010 г." - пакет от реформи, изготвени от правителството на германския канцлер Герхард Шрьодер. През десетте години, преди промените да окажат ефекта си, 5 млн. души бяха безработни (в сравнение с по-малко от 3 млн. в момента). Германия изоставаше по ръст след всички други европейски държави. Тя постоянно надхвърляше ограничението за дефицит от 3%, определено от Пакта за стабилност и растеж. Системата за социална сигурност раздаваше повече, отколкото получаваше. Затова на 14 март 2003 г. Шрьодер постъпи като Чърчил и изнесе пред Бундестага своята собствена версия за "кръв, тежък труд, сълзи и пот". "Ще трябва да намалим социалните помощи. Ще популяризираме индивидуалната отговорност. А нашият ръководен принцип ще бъде, че можем да разпределим само това, което сме спечелили." Той искаше да каже, че щедрата социална държава вече е минало. Пациентите трябваше да доплащат медицинските услуги. Старата занаятчийска система, останала в наследство от Средновековието и защитаваща членовете на дадена гилдия, трябваше да се промени. Профсъюзите трябваше да се преориентират от скованото национално колективно договаряне и да приемат по-скромни споразумения с наемния труд, приспособени към доходността на компанията. Ръстът на пенсиите трябваше да се забави. Данъците върху капиталовите печалби и данъкът върху дохода на най-богатите бяха намалени.



Тъжен урок



Централна тема в "Програма 2010" беше социалната реформа. Помощите за безработни са ограничени до период от 12 месеца. След това издръжливите ще трябва да преживяват с минимума. Основната идея бе да се намали броят на хората, получаващи помощи за безработни, поощрявайки ги да си търсят работа.

И все пак наследникът на Шрьодер, Ангела Меркел, обра лаврите, след като стана канцлер през 2005 г. Това е тъжен урок. Да правиш добро за страната си означава да действаш в своя вреда. В Испания реформисткото правителство на Хосе Мария Аснар падна през 2004 г. Тони Блеър, който избра тачъризма, прикривайки го зад лейбъристка маска, претърпя провал през 2007 г.

Други европейски лидери, гледайки окаяните съдби на колегите си по власт, дори не се и опитаха. Във Франция управлението и на Ширак, и на Саркози натрупа дългове, за да избегне реформирането на статичната икономика на страната. В Италия Силвио Берлускони обеща много, но не постигна нищо. Раздутата бюрокрация и замръзналият пазар на труда продължиха да съществуват. Сега се пада на Марио Монти да разчисти безпорядъка на Берлускони.

Разчупването на модела, изглежда, е добро за страната, но не и за актуалните управляващи. Това е мрачно свидетелство за закостенялата природа на европейския социален модел: високи социални осигуровки, скован пазар на труда, защитени сектори и професии, ниска приспособимост и постоянен преразход. Ситуация, в която държавата дава повече, отколкото взима, в името на социалния мир, което е евфемизъм на "повече за всички".

"Сега Европа говори немски", заяви през ноември лидерът на мнозинството в Бундестага Фолкер Каудер, предизвиквайки буря от недоволство във Великобритания. Наистина ли всички сега трябва да проговорим немски? Гърците, испанците, португалците и най-вече италианците се опитват да изкарат интензивен курс по немски, обуздавайки разходите и намалявайки привилегиите и протекционизма. Дали на немски или на есперанто, рецептата е една и съща на всеки език: приемете "Програма 2010" на Шрьодер и я приспособете към националните си условия. Проблемите на Европа се коренят в преразхода, който причини дефицити и натрупа дългове - лоши навици, които поощриха социален модел по-скоро на преразпределение на приходите, отколкото на генерирането им чрез подобрена конкурентоспособност и растеж.