На какви условия трябва да отговаря човек, за да е държавен служител? Има ли някакви абсолютни забрани? Забранено ли е примерно едновременно да си едноличен търговец и да започнеш държавна работа? Не може ли да "замрази" човек просто дейността?

М..М, София



Всеки, който е преминал успешно или неуспешно през процедурата по назначаване за държавен служител, знае, че за целта трябва да се мине през много етапи, да се спазят определени изисквания. Има и множество забрани, които много трудно се преодоляват, а някои от тях стават абсолютни пречки за заемането на съответната длъжност. Затова наистина е добре човек да проучи предварително и внимателно всички правила. Основно те са в закона за държавния служител (ЗДСл), както и в закона за администрацията. Именно те определят правилата, процедурите, забраните.

Задължително и еднозначно е например изискването лице, което кандидатства за държавен служител, да е навършило пълнолетие. По българското право това означава, че трябва да са навършени 18 години. Кандидатът не трябва да е поставен под запрещение - тук очевидно законът има предвид както пълното, така и ограниченото запрещение. Кандидатът не трябва да е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Това означава, че ако е осъждан за неумишлено престъпление или пък по дело от частен характер, то може да работи в администрацията. Не може да бъде държавен служител и човек, който е лишен по съответен ред от правото да заема определена длъжност. Това обичайно става с присъдата по наказателно дело, като допълнително наказание.

Кандидатите трябва да отговарят и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Така например за правен отдел или дирекция не може да кандидатства някой, който няма юридическо образование. Може да има специфични изисквания и например за съответно ниво на владеене на чужд език, за икономическо или инженерно образование и т.н.

Законът определя и множество забрани, които препятстват назначаването на даден човек за държавен служител. Така не може да бъде назначено за държавен служител лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга. Същото важи и ако става дума за лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Това означава, че двама съпрузи не могат да бъдат например главен секретар в министерство и шеф на дирекция. Йерархичната връзка на ръководство и контрол се преценява във всеки един конкретен случай, защото зависимостта може да бъде и много спорна.

И тук стигаме до отговора на един от конкретните въпроси. Според закона за държавния служител не може да е държавен служител човек, който е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Или иначе казано, законът не познава възможност някой да си "замрази" дейността като едноличен търговец. Просто изрично е изискването съответният държавен служител да не е такъв. Няма пречка обаче той да има акции в акционерно дружество например.

Държавен служител не може да е и народен представител, както и лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Забрана за работа в администрацията имат и съветниците в общинските съвети. За тях обаче тя важи само в рамките на съответната общинска администрация. Държавен служител не може да е и лице, което работи по трудово правоотношение, освен ако не е като преподавател във висше училище. Изрично е определено, че на ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование. Това означава, че не може да има примерно директор на дирекция или главен секретар, който да няма висше образование.

Според ЗДСл за държавен служител в българската администрация може да бъде назначено само лице, което е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Тази разпоредба дава възможност не само на българи да са част от администрацията. Това е част от общностното право, а целта е всеки гражданин на страна членка на европейското икономическо пространство да може да работи във всяка друга, включително и като държавен служител. Изрично е посочено обаче, че за висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани.