На 1 октомври миналата година премиерът Бойко Борисов присъства на старта на строителството на лот 1 от магистрала "Струма". Несъмнено зарадван от случващото се пред очите му, той кани всички присъстващи (а чрез тв камерите и стотиците хиляди зрители) на театър в Перник след 15 дни. Десетина дни по-късно се появява смущаващо съобщение. Че общината в миньорския град изнудва Борисов за още пари. Оказва се, че ремонтът на сградата ще струва повече, отколкото държавата е готова да плати. Един ден след поставения от Борисов краен срок за първа постановка (16 октомври) премиерът в компанията на заместника си Симеон Дянков прави инспекция на ремонта и казва, че ще открие новата зала след изборите, за да не се превръщала тази придобивка в оръжие по време на кампанията за местния вот.

Крайно съмнително решение за Борисов, за когото няма пречки да реже ленти денонощно. А и пернишкият театър към онзи момент вече се е превърнал в предизборен коз. Но в резултат и днес перничани носят последствията от това.

Преди десетина дни финансовият министър Симеон Дянков се разходи до Перник, за да присъства на заседание на общинския съвет. Главно за да каже на общинарите, че държавата няма да плати нужните 1.5 млн. лв., за да бъде довършен театърът. Думите му предизвикаха бурната реакция на общинските съветници от БСП, които обвиниха ГЕРБ в демагогия. От управляващата партия пък се обидиха. Сесията стана толкова инфарктна, че веднага след края й председателят на общинския съвет Владислав Караилиев бе заснет от местна медия как крачи забързано към изхода, захапал цигара, а миг по-късно се разнася сочна псувня. Финансовият министър пък побърза да се изнесе към луксозната си лимузина, паркирана по разкази на очевидци върху пешеходната пътека пред общината. Освен сеира резултатът от това заседание на местния парламент бе категоричната позиция на Дянков, че повече пари за пернишкия театър няма да има.

Засега това е поредният, но със сигурност не последен епизод в



драмата с местния храм на Мелпомена



Факт е, че проблемът с изгорялата зала е стар. Пожарът, при който бе унищожена сцената, намираща се в местния дворец на културата, се случи през 2004 г. Но пернишката история доби популярност главно заради изказванията на премиера Борисов, че това, което не са направили Станишев и компания при милиарди излишъци, той ще го свърши в годините на криза и бюджетен недоимък.

Да се върнем на дните преди изборите. Малко преди крайния срок и.д. кмет на Перник (по това време градоначалникът Росица Янакиева е в отпуск и предизборна кампания за предстоящия местен вот) арх. Михаил Михайлов подписва акт 16 за новата зала. Документът всъщност се издава от РДНСК, но са нужни парафи от представители на общината и изпълнителите. Всички дружно подписват. "Тогава трябваше да взема управленско решение дали да има театър, или не. Строителите също подписаха. Всички действахме с идеята да има театър", казва днес Михайлов. Малка подробност в случая обаче е,



че по това време не са издължени всички пари



за ремонта. Ангажиментът за намирането на средствата е поет още през 2009 г. от премиера Борисов, който при едно посещение пита как може да помогне на града и кметът Янакиева посочва театъра. Впоследствие министър-председателят прави няколко посещения в миньорския град, постоянно изтъква ремонтите на театралната зала и демонстрира такава близост с Янакиева (БСП), че по едно време из града започват да се носят слухове, че местната структура на ГЕРБ се чуди на каква кампания да заложи, понеже лидерът им много обичал червената Янакиева. Според първоначално обявените в края на изборния ден проценти кандидатът на ГЕРБ Ирена Соколова печели кметския вот. Привържениците на управляващата партия преждевременно играят хоро пред общината и след това са попарени от обрата в резултатите. Росица Янакиева взема втори мандат. А нещата с театъра тръгват на зле.

Вицепремиерът Симеон Дянков открива нарушения в договора за ремонт и по-точно в един анекс към него и ги праща в прокуратурата. Резултат засега няма. Самият контракт е подписан още през 2005 г. от бившия кмет Антоанета Георгиева (СДС). В него обаче не е фиксирана твърда цена за ремонта. "В Закона за обществените поръчки има два начина за сключване на такива договори - или с фиксирана цена, или по утвърдени единични цени за всички дейности, което след това се доказва с акт 19", казва Михайлов. "Още тогава в договора е записано, че това е ориентировъчна цена, която може да се промени, но допълнителните суми ще се считат за договорени", добавя Янакиева. В първоначалния договор няма и проект за бъдещия ремонт, а само инженерен такъв. Заради липсата на този документ по-късно историята съвсем се заплита.

Спечелилата обществената поръчка фирма "Димел" кани като подизпълнител за изготвяне на въпросния проект проектантската фирма "Идея М", собственост на Михаил Михайлов, днешен зам.-кмет на Перник, същият, подписал акт 16. "Когато бях поканен в екипа на Янакиева, напуснах фирмата според всички изисквания на закона и днес тя се управлява от съпругата ми", казва Михайлов. Така или иначе обаче днес зам.-кметът се оказва в интересната ситуация да дължи пари сам на себе си - като общинар и изпълнител на проекта."Всеки може да си го тълкува, както си иска, това, че аз съм на този пост, не значи, че семейството ми трябва да остане без работа", казва Михайлов.

И така,



въпреки че има подписан акт 16, залата е годна



за експлоатация и т.н., театър няма. Причината - подизпълнителите на проекта (около 20) отказват да дадат на общината паролите за управление на климатизацията, осветлението и звука. Това е техният прост начин да си гарантират, че ще им бъде платено за труда. Към момента община Перник им дължи още около 750 хил. лв. Поне по думите на зам.-кмета. "Това е тяхно мнение. Към днешна дата имаме фактурирани към общината 1 717 722 лв., за тях имам документи. Това са цифрите", отвръща обаче шефът на фирмата изпълнител Димитър Живков. В края на миналата година пернишкото кметство отказва да признае дейности на стойност 725 хил. лв., извършени от фирмата. За тях Живков завежда дело. Това обаче не е всичко. Бизнесменът прогнозира, че може би ще има още дела, но този път от подизпълнителите срещу него, тъй като той им дължи пари, които пък трябва да вземе от общината.

Първоначалната сума по договора за строителство е за 2.9 млн. лв., но анексът е за още 1.5 млн. лв. Оскъпяването идва оттам, че при пожара е повредена самата бетонна конструкция на сградата и се налага допълнително укрепване. Финансовото министерство е платило първоначално договорените пари, но отказва да отпусне още кесията. Според Дянков анексът е сключен в нарушение на Закона за обществените поръчки и затова смята, че това ще е незаконно плащане. "Изпратихме запитване до Агенцията за обществени поръчки и оттам отговориха, че няма проблем да сключим анекс", контрира Янакиева. И допълва, че не се притеснява от материалите, пратени в прокуратурата.

При посещението си в Перник финансовият министър заяви, че е готов да финансира друг проект с 1,5 млн. лв., за да покаже, че не става дума за политически натиск. Поиска общинският съвет да му предложи проекти и дори сам посочи един - парка на кв. "Изток", който се нуждаел от допълнително благоустрояване. "Изток" има нелош парк, хубаво е да се устрои допълнително, но не е там въпросът. Аргументите на Дянков са несъстоятелни, след като са поели ангажимент, би трябвало да го изпълнят", казва общинският съветник от БСП Ненко Темелков.

В същото време, малко след като Дянков изигра ролята на лошия вестоносец, пернишките общинари свикаха извънредна сесия, на която задължиха кмета да отвори театъра в рамките на две седмици. На изпълнителите, отказващи да дадат паролите за управление, бе изпратена нотариална покана. При евентуално неизпълнение може дори да се пристъпи към сигнал в прокуратурата за самоуправство.

От друга страна обаче, общината продължава да дължи на фирмите пари за извършена дейност. Частниците отвръщат, че не разполагат с въпросните пароли и кодове, а ще ги вземат от производителите на системите, след като платят всичко. Оттук нататък вариантите за излизане от целия хаос са в общи линии два. Кметство и фирми се договарят за нещо като разсрочено плащане, местната власт намира нужните пари и си плаща, а театърът бива отворен.

Другата опция е силовата. Общината подава сигнал в прокуратурата за самоуправство от страна на фирмите, а пък те съдят администрацията заради неиздължените пари. Все още не е ясно кой вариант ще изберат участниците в тази циркаджийска история, в чийто център стоят един театър и една предизборна кампания.