"Ако утре трябва да обесим някого, купуваме ново въже и подготвяме бесилката", озъби се Мартин Мартинес, шефът на затворите в карибската държава Тринидад и Тобаго. В тази страна смъртното наказание се изпълнява чрез обесване, въпреки че от 1999 г. то не е прилагано. В оборудвания с климатик офис, който се намира на минути от гробището в столицата Порт ъф Спейн, Мартинес изрежда какви свидетели ще са необходими - лекар, свещеник, официален представители и самият той. "Травматизиращо е да отнемеш човешки живот. Но равнището на престъпност тук е много високо", добавя директорът.

Премиерката Камла Персад Бисесар води кампания за прилагането на смъртното наказание в борбата срещу "цунамито от престъпления", заляло Тринидад и Тобаго. В Ямайка, където равнището на убийства е едно от най-високите в света, също се настоява да се използва въжето.

В английскоговорящите Кариби дебатът за смъртното наказание е близо до точката на кипене - отчасти защото той е една от малкото последици на британския колониализъм. В момента съдбата на осъдените и чакащи екзекуция се решава на 6437 км оттук, в Уестминстър от Judicial Committee of the Privy Council - ДКПК (Съдебната комисия на тайния съвет., бел. ред).



ДКПК остава висшата апелативна съдебна инстанция



за 27 държави, сред които бивши карибски колонии. Британската кампания за отмяна на смъртното наказание е предотвратила изпълнението му в много островни държави, въпреки че то остава в техните законодателства. Базираният в Лондон Death Penalty Project - ДПП, предоставя възможност на осъдените на смърт да се явят пред Съдебната комисия като последна апелативна инстанция. А решенията на комисията влияят върху глобалния дебат за смъртното наказание - все повече държави от 54-членната Общност на нациите (бившите британски колонии ) приемат, че екзекуцията на осъден, който чака с години изпълнението на присъдата, представлява жестоко и нечовешко отношение.

Тази тенденция може да се илюстрира с двамата убийци Прат и Морган от Ямайка, които от 14 години чакат изпълнението на смъртните си присъди. Съдиите от ДКПК обаче решиха да заменят смъртното наказание с доживотен затвор. Самото дело се гледаше в обзаведена с дъбова мебел зала в британския Върховен съд в Уестминстър. Това би бил обикновен ден от британското правораздаване, ако не беше флагът на Тринидад и Тобаго в един от ъглите на залата. На Карибите случаят се възприема като важен момент в усилията за отмяна на смъртното наказание.

Но идеята британски съдии да имат последната дума в бившите колонии през 2012 г. , когато се чества 50-годишнината от независимостта на Ямайка и Тринидад, изглежда като анахронизъм. Не случайно Ейдриън Сандърс, съдия от Caribbean Court off Justice (ККД), пита: "Независим ли сте, ако последната апелативна инстанция се намира в бившата метрополия?".

Карибският съд бе създаден като алтернатива на ДКПК - да бъде последният апелативен съд в региона. В момента той гледа случаи от Барбадос, Белиз и Гвиана, въпреки че се намира в Тринидад. През април премиерката на Тринидад обеща да спре изпращането на жалби до ДКПК. Стъпката й бе последвана от януарското обещание на новата премиерка на Ямайка Поршиа Симпсън Милър да се сложи край на "правосъдния надзор от Лондон".

При гледането на делата карибският съд има възможност да представя своята философия относно смъртното наказание. Ето какво казва Уит, един от съдиите на тази инстанция: "Създаването на карибско правораздаване означава то да е по-тясно свързано с нашия вид проблеми, с нашата култура. Ние не работим във вакуум. Дори бих казал, че в някои отношения това правораздаване е по-прогресивно от Съдебната комисия".

Карибският съд разполага с впечатляващи електронни и видеоконферентни системи, които позволяват делата да се проследяват в целия регион.



Съдът може също да пътува за разглеждането на дела,



което го прави по-достъпен от ДКПК, където страните по делото трябва или да плащат за пътуване до Лондон, за хотели и визи, или да наемат британски адвокати. Сондърс твърди: "Достъпът до Съдебната комисия е толкова ограничен, че един редови мъж или жена никога няма възможност да обжалват пред него".

Ананд Рамлоган, главният прокурор на Тринидад и Тобаго, твърди, че приоритет е "борбата срещу престъпността". Амбицията да се спре изпращането на делата в ДКПК може да се тълкува като стъпка, чиято цел е да се покаже на тринидадците, че правителството взема мерки срещу нарастващото ниво на убийства - 124 от началото на годината.

Впрочем проучване на ДПП показва, че 91% от населението на Тринидад и Тобаго подкрепят смъртното наказание.

И все пак правораздаването на лондонския съд все повече се налага в други държави. В Кения, Малави и Уганда почти 5000 души са спасени от екзекуция след негови постановления, че смъртните присъди са противоконституционни. "В Латинска Америка няма смъртно наказание. В Бразилия то е отменено през 50-те години", отбелязва Сол Лерфрънд, директор на ДПП.



Една от ирониите на кампанията е,



че докато някога Великобритания е налагала смъртното наказание в колониите си и го е програмирала в конституциите им, днес тя е лидер в борбата за премахването му. "Около 60 държави запазват смъртното наказание, което е британско колониално наследство - значителна част от тях са бивши британски владения. Опитваме се да го премахнем в рамките на Британската общност, 19 държави са го направили", казва още Сол Лерфрънд.

Днес противопоставянето срещу смъртното наказание е официална политика на Лондон. Великобритания например подкрепя серията от резолюции на ООН за мораториум върху смъртното наказание. Външното министерство частично финансира програми за отмяната му в САЩ, където има 4000 души, осъдени на смърт с неизпълнени присъди.

Един от най-известните защитници на смъртното наказание е Сингапур, който през 1994 г. отказа да работи с ДКПК. Но най-голямото предизвикателство за противниците на смъртното наказание е Китай, където по някои оценки



всяка година се извършват 4000 екзекуции



Миналата година обаче парламентът намали броя на углавните престъпления от 67 на 54. Случаят с 31-годишната мултимилионерка У Ин, която е шестата по богатство жена в Китай, породи обществена дискусия за смъртното наказание. Тя бе осъдена на смърт за "незаконно финансиране", но присъдата бе отхвърлена, което бе необичайно за тази страна. ДПП се надява да разшири работата си в Китай. "Премахването на смъртното наказание е дългосрочна работа", казва съдиректорът на проекта Парвес Джабар. Проектът провежда курсове за съдии в Пекин и Гуанджоу. "Когато започвахме, бяхме на голямо разстояние един от друг, но в края на курсовете бяхме по-близо", твърди Джабар.

Макар глобалната тенденция да е към премахване на смъртното наказание, прогресът няма да е гладък. Беларус, последната европейска страна, която разстрелва престъпници, екзекутира Дмитрий Коновалов и Владислав Ковальов заради бомбения взрив в столичното метро през 2011 година. Ирак, който възстанови смъртното наказание, е осъдил на смърт 60 души от миналия ноември. Само за един ден, на 19 януари 2012 г., бяха екзекутирани 34 затворници. Според "Амнести интернешънъл" в Иран има извършени 360 екзекуции през 2011 г. (при 252 предходната година) и най-малко 82 в Саудитска Арабия (доста повече в сравнение с 27-те екзекуции през 2010 г.).

В момента около 150 държави или са отменили смъртното наказание в своите законодателства, или са наложили мораториум върху изпълнението му. В САЩ имаше 43 екзекуции, но подкрепата за този род наказание се стопява. Кънектикът стана 17-ият щат, отменил смъртното наказание през април. Над 500 000 души в щата Калифорния подкрепиха предложението за премахването на най-тежкото наказание, което ще бъде подложено на гласуването през ноември (заедно с президентските избори - бел. ред.)

Генералният секретар на "Амнести интернешънъл" Салил Шети казва: "Дори сред малката група държави, извършвали екзекуции през 2011 г., може да видим нарастващ прогрес" Според него в крайна сметка светът ще стигне до отмяна на смъртното наказание.