По принцип хората и най-вече политиците трудно могат да бъдат оприличавани на животни, но конкретно за Ричард Лугър сравнението си заслужава. С целия респект към личността му той е един прекрасен екземпляр на елен с величествени рога с 16 разклонения - истински цар на животните и повелител на гората. Истинската гора за Лугър бе американският Сенат. Повече от три десетилетия републиканецът представляваше в Конгреса родния си щат Индиана. За първи път той влезе в Сената през 1977 г. и оттогава насам бе преизбиран цели пет пъти. Докато един ден в гората не се появи ловец с прозвището "Чаеното парти", истински любител на лова с кучета. При една от тези хайки му се удаде да отстреля повелителя на гората с величествената корона върху главата си - на проведените наскоро първични избори Лугър трябваше да отстъпи пред един световнонеизвестен местен политик на име Ричард Мърдок, когото републиканците изпращат на изборите през ноември.

Лугър бе олицетворение на това, което във Вашингтон на професионален жаргон наричат "възрастен" - човек, разбиращ много от политическа механика, познаващ до най-малкия детайл функционирането на американската политическа система, коментира "Дойче веле". Той разбираше отлично, че конституцията дава на президента и на двете камари на парламента властта да се блокират взаимно чак до настъпването на криза в управлението. И тъкмо заради това бащите на американската конституция са дали такива високи правомощия на политиците - защото са очаквали от тях да проявяват високо чувство на отговорност, разум, въздържание и здрав разсъдък, както и готовност за компромиси. Това Лугър също разбираше отлично. Липсват ли тези качества, които белокосият джентълмен от Индиана притежаваше, може би в най-голяма степен сред американските сенатори, тогава и колелата на политическия механизъм във Вашингтон спират да се въртят.

Точно към това обаче се стремят хората, принудили Лугър да се оттегли в пенсия. За крайнодесните от "Чаеното парти" и консервативните лобистки групи, издигнали Мърдок и платили неговата предизборна кампания, думи като "компромис" са непознати, а умерените републиканци, готови да работят заедно с демократите, са предатели. За умерените те обичат да казват, че правели компания на прегазените животни по средата на улицата. С наближаването на битката за Белия дом, републиканците са хванаха гуша за гуша. Ситуацията вътре в партията е близка до гражданска война. От едната страна се сражават консервативните прагматици - хора като Лугър, които смятат, че не е възможно всичките 11 млн. нелегални имигранти в САЩ да бъдат заловени и депортирани; че някои бойни оръжия няма какво да търсят у частни лица; или че с по-малък ядрен арсенал Америка би била по-сигурно място за живеене. На другия фронт в партията са идеолозите с бетонни глави, недопускащи чуждо мнение - те например си шушукат, че американският президент Барак Обама може наистина да е Барак Хюсеин Обама, т.е. мюсюлманин; че климатичните промени са заговор на европейските комунисти.

В тази битка за душата на Републиканската партия за съжаление



надмощие вземат грешните хора



И Ричард Лугър далеч не е единствената тяхна жертва, а само последната от всички. Напоследък все повече умерени републиканци отказват да се кандидатират, за да избегнат пряк сблъсък с радикалите от "Чаеното парти". Наблюдатели прогнозират, че те ще се опитат да принудят и кандидата за президент Мит Ромни да направи рязък завой надясно. За радост на демократите, тъй като един крайнодесен кандидат, било то за президент или за депутат, се превръща в лесна плячка за тях. Впрочем през 2006 г., когато за пети път беше преизбран, Ричард Лугър не остави никакви шансове за демократите, които направо се отказаха да издигнат свой кандидат. Лугър спечели изборите безапелационно - с 87% от гласовете. Така през ноември мястото му в Сената може да бъде спечелено от демократ за пръв път от десетилетия насам.

Републиканците си имат и друг сериозен проблем - с фанатизма на онази част от избирателите им, за които е по-важно кандидатът за президент да споделя религиозните им виждания, отколкото да е човек, който може да разгроми Обама. Доскоро изглеждаше невероятно, че борбата за президентската кандидатура на републиканците в САЩ може да приключи чак на партийния конгрес през август. Ако конгресът премине така хаотично, както текат предварителните избори, това ще бъде отражение на състоянието на една партия, разяждана от гняв и разочарование, ръководена от най-екстремните си крила и лишена от ориентация.

Самият факт, че Мит Ромни разполага с най-много делегатски гласове, но продължава да е много непопулярен сред републиканците.



В редица щати избирателите отхвърлиха Ромни,



оглеждайки се за някой по-убедителен консерватор. При буквално всички най-оспорвани вотове и особено в дълбокия Юг, където е базата на републиканците, гласувалите против него бяха повече от гласувалите "за". Почти всички допитвания показват, че Ромни би имал най-големи шансове срещу президента Обама през ноември, но това явно няма значение за републиканските фанатици. По-малко от 40% от избирателите в Алабама и Мисисипи смятат, че способността за победа срещу Обама е най-важното качество на техния кандидат. Много от гласувалите за Санторъм или Нют Гингрич все пак признават, че много по-реалистична е вероятността през ноември да победи Ромни. Над 70% от избирателите в двата щата казват, че за тях най-важното е кандидатът да споделя религиозните им убеждения. Санторъм победи благодарение на гласовете на онези, които заявяват, че главното е техният кандидат да бъде истински консерватор или да има висок морал. Тези факти навеждат на мисълта, че много републиканци са готови да влязат в задънена улица, но не и да смекчат крайната си идеология с цел да разгромят Обама. Но не само избирателите внасят разцепление и тласкат Републиканската партия към периферията. Т.г. политическите лидери нагласиха графика на предварителните избори така, че те да се проточат по-дълго и да събудят по-голям ентусиазъм. Тази стратегия би могла да проработи с кандидати, способни да вдъхновят цялата палитра от републикански гласоподаватели. Проблемът е, че такива няма и продължилата дълго борба само увеличава вътрешните вражди и стопява ресурсите - подробност, която партийните лидери очевидно са пропуснали да предвидят.

Те изключиха и факта, че продължителното проповядване на изветрели, съмнителни или направо опасни идеи ще започне да отблъсква колебаещите се избиратели, от чиито гласове зависи партията през ноември. Колкото повече се говори против абортите или се защитават ниските данъци за богатите, толкова по-добре се представят демократите според допитванията. В крайна сметка Мит Ромни привлече достатъчно делегати, за да спечели номинацията, след като получи помощ от Гингрич, чието титанично его му попречи да даде благословията си на Санторъм. Но ако платформата на Ромни се сведе единствено до обещанието да замени Обама със своя бизнес опит, той ще гарантира на партията си само едно безлично живуркане до конгреса през август, а и след това. (По материали на чужди медии)