Знаете ли какво е НОХД? Или ВНОХД? Ако не, спокойно - не сте длъжни. Освен ако не сте адвокат, съдия, прокурор или следовател. В най-лошия случай може би сте многократно съден и сте наясно с горните абревиатури. Ако обаче никога не сте имали сблъсък с българската правосъдна система и сега за първи път се опитвате да намерите информация за дело в сайта на някое съдилище, добре дошли. Ориентирането няма да е много лесно. Е, ако сте достатъчно упорити и след няколко неуспешни опита, звъннете на всички, които са запознати с подобна дейност плюс един-два телефона в деловодството, със сигурност ще се справите. Въпросът обаче е дали не може да избегнете всичко това и по-лесно да получите достъп до информация, която така или иначе е публична.

Преди няколко дни работна група към Висшия съдебен съвет (ВСС) заедно със зам.-председателя на Върховния касационен съд Красимир Влахов обяви резултатите от преглед на интернет страниците на съдилищата в страната. Изводите накратко: в голяма част от тях информацията не е поднесена достъпно, липсват удобни търсачки, самите страници са разнородни, няма актуална информация по всички сайтове, не навсякъде има карта, една и съща информация се слага в различни менюта. Не звучи никак добре, но е факт. При това известен не от вчера или от онзи ден. Още преди година ВСС прие "ИТ стратегия за правораздавателните органи на Република България". Изводите в нея не са много по-различни от това, което се констатира преди дни. "ИТ системите в съдебната система в много ниска степен предлагат услуги, ориентирани към гражданите, повечето системи основно решават вътрешноведомствени проблеми". Иначе казано, може да ви се наложи да се разкарвате до съда и да висите пред гишета за елементарни справки. А какво остава за възможността да проверите движението на документи чрез сайта на съдилището? На някои места дела се издирват само по номер, на други - и по ключова дума. Ако ви се налага, подгответе се за тежка битка с администрацията. Или пък се опитайте да направите най-лесното - прехвърлете тази досадна работа на адвоката си.

В момента на интерфейса на съдилищните сайтове би завидяла всяка художническа палитра. На места местната съдебна власт е решила да отдели и секции "Галерия", които да запознаят гражданите съвсем отблизо с живота на съда. Освен това обаче отделните съдилища понякога избират да поместят на страниците си символ на града, в който се намират. По тази логика в горната част на сайта на Окръжния съд в Пловдив се вижда снимка на Античния театър. В заглавната страница на колегите им от Варна пък посреща надписът "Правото е изкуство за доброто и справедливото", последвано от "Правната наука е познание на божествените и човешките неща, знание на справедливото и несправедливото. Да познаваш законите не е да владееш думите им, а тяхната сила и власт".

Логично на повечето места на централно място се появява съдебната палата в града. Такава е ситуацията в повечето софийски съдилища, Варна, Шумен и Плевен. Едно от първите места по странни решения за интерфейс на уебстраница обаче със сигурност



трябва да заеме Апелативният съд в Пловдив,



на чийто сайт абсолютно необяснимо се мъдри снимка от най-голямата библиотека в Ирландия - тази на Тринити Колидж. Стряскащо мизерна изглежда пък сградата на Районния съд в Брезник, който очевидно се помещава в здание, което почти навсякъде другаде из България би се ползвало за детска градина. Малко ведрина в пейзажа внася снимка от съдебна зала в същия съд, където отляво на съдебния състав (там обикновено стои подсъдимият с адвоката си) се подават листата на фикус.

По отношение на цветовете разнообразието е голямо - най-големият съд у нас - Софийският районен, например залага на бяло, малко зелено и виненочервено в оформлението на уебстраницата си. Ако поискаш да направиш справка за съдебните решения, линкът те препраща към търсачка, където се появява Темида, но вече на светлосин фон, обградена от някакви папки. Сайтът на Софийския градски съд пък посреща посетителите си със зелено-бял фон и надпис в светлокафяво. Апелативният съд на София залага на розово и светлокафяво. Зелено и жълто пък са цветовете на Върховния административен съд. На зелено залага и районният съд в Шумен, при окръжния решението е в сиво, черно и малко червено. Уебстраницата на Кюстендилския район съд пък залага на семплото изпълнение - почти изцяло в бяло. На червено заложи и стартиралият съвсем наскоро сайт на Специализирания наказателен съд. Както и самата институция, наскоро създадена, така и уебстраницата обаче не предлага кой знае какво. Разделът с дела от обществен интерес е празен, както и този, където би трябвало да има списък на вещите лица. За сметка на това съдът е смогнал да качи обява за работа, че си търси деловодители, секретар, призовкари и шофьор-домакин.

При подредбата на менютата все пак може да се говори за някакви прилики. Софийският апелативен, Варненският окръжен, Шуменският районен и Пернишкият окръжен залагат на горе-долу идентичен подход - основната информация като структура на съда, графици на дела и контакти с деловодството са вляво, а от другата страна има годишен отчет, линкове към информация за частни съдебни изпълнител или, както е случаят с Апелативния съд в София - анкета, чрез която съдебната власт се допитва до граждани и адвокати относно работата си. Има въпроси от типа "Според Вас, делата отлагат ли се често", а правописните грешки са доста често срещано явление.

"В момента



няма дори единен стандарт и минимални изисквания



за това какво трябва да се съдържа в една интернет страница на съдилище", казва председателят на Националната НПО мрежа за гражданско наблюдение на съда Георги Милков. През миналата година организацията представи доклад от наблюдение върху сайтовете на съдилищата, който съдържаше горе-долу същите изводи, както и тези на работната група към ВСС отпреди няколко дни. По думите му голяма част от страниците на съдилищата са направени доста аматьорски. "До една година съдилищата в страната могат да имат еднакви интернет страници. А до есента ще има готово техническо решение", каза преди дни зам.-председателят на ВКС Красимир Влахов. Идеята на работната група към ВСС е уебстраниците да се унифицират и да съдържат еднаква по вид и подредба информация. Еднакъв трябва да бъде и самият интерфейс на сайтовете. "За това няма да се заплаща на външни експерти, работата ще се извърши от ИТ специалисти, които работят в системата, в работната група ще има и магистрати", обясниха от ВСС. Според Милков това изобщо не е скъпа инвестиция и не бива да се говори, че са нужни милиони, за да се случи. "След като се даде нов шаблон за сайтовете, тези, които имат ИТ специалисти, просто ще трябва да си прехвърлят информацията, а тези, които нямат - да наемат човек, за да го направи", казва той. Въпреки че ИТ стратегията на ВСС е до 2013 г., а и зам.-шефът на ВКС подчерта, че унифицирани сайтове трябва да има догодина, от самия съдебен съвет заявиха, че не си поставят срокове. "Искаме това да стане възможно най-бързо, но не си поставяме срокове, защото това би стеснило възможностите ни", каза пред "Сега" член на работната група. Голямата цел е до информация за дела, решения и други съдебни актове да се стига чрез търсене както по ключова дума, така и по номер.

Унифицирането на сайтовете на съдилищата няма да е новост за България. Миналата година от прокуратурата представиха централен интерфейс на собствените си страници и днес голяма част от сайтовете им изглеждат по идентичен начин. Въпреки това обаче все още има окръжни и районни обвинения, които са запазили старите си уебстраници и днес имат по две такива. Абсурдно е, че в новия сайт на обвинението има доста по-малко информация за районни или окръжни прокуратури, отколкото в техните стари страници. "Причината е, че на много места в страната нямат ИТ специалисти или не могат да наемат такива. Но това ще се случи", обясниха от Върховната касационна прокуратура. Според НПО сектора обаче прокуратурата е направила само малка крачка в посока към по-голяма публичност. "Всички техни актове трябва да се публикуват, когато влязат в сила. Не е справедливо да обвиняваме само съдилищата, че се бавят", казва Милков.