Какви суми трябва задължително да се декларират при пренасяне през границата? Истина ли е, че има разлика в режима, ако парите минават за страни от Европейския съюз и за такива извън него?



К.Ч., София



Режимът за пренасяне на парични средства през границата на страната се регулира основно от Валутния закон (ВЗ), който е в сила от 1 януари 2000 г. и който оттогава е многократно изменян. Заедно с него действат и наредби, издавани от финансовото министерство.

Според чл. 11 от ВЗ физическите лица могат да пренасят през границата на страната неограничено количество парични средства. Така написан и прочетен, този текст може да заблуди, че всеки може да пренася колкото и каквито иска суми, и то напълно свободно.

Още от чл. 11 "а" от същия закон човек разбира, че нещата не стоят точно така. Защото в него изрично е посочено, че пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Тук се имат предвид страните извън Европейския съюз, именно тях законът третира като трети страни. Казано по друг начин, ако човек излиза за САЩ например и носи долари, които са като равностойност над 10 000 евро, то той задължително трябва да ги декларира пред митничарите. Необходимо е да се отбележи, че задължението за деклариране се смята за неизпълнено с всички последици при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.

Следващата хипотеза по Валутния закон е при пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна. Тук лицата трябва да предоставят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В този документ трябва да е отбелязано, че съответното лице, което изнася парите, няма задължения към бюджета. Може да се приложи и документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите. Тези правила са, ако този, който минава границата, е български гражданин. Ако чужденци - физически лица, пренасят за трета страна суми в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута, то те трябва да декларират пред митническите органи само вида и размера на пренасяните парични средства. Това е обаче, ако стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства.

Законът позволява и едно изключение, свързано с декларирането и размера на сумите, което важи и за българи, и за чужденци. Според него в "случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица". Този контрол се състои във възможност митничарите да поискат от съответните лица да предоставят информация, свързана с тези средства.

Действително ВЗ отделя в специални правила пренасянето на парични средства през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз. Така според чл. 11 "б" от този закон пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, се декларира само при поискване от страна на митническите органи. Освен това тук в пълна степен важи и правилото, по което митничарите могат да изискват информация, свързана с парите "в случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности". И то дори когато става дума за парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута. Ако митничарите поискат да се декларира пренасяната сума над 10 000 евро, то това няма да се изпълни, ако декларираната информация е невярна или непълна, или пък има отказ от поканеното лице. Интересно е да се отбележи, че никъде в закона не е казано какво означават основателни съмнения, което на практика развръзва ръцете на митническите служби да искат деклариране във всеки един момент от всеки един човек.

Така или иначе при извършване на нарушение на горните правила, както и на нормативните актове по тяхното прилагане ВЗ предвижда наказване с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. за физически лица, ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят пък е юридическо лице или едноличен търговец, то се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение санкцията се удвоява. По смисъла на закона повторно нарушение има, когато второто е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се подчиняват на реда по Закона за административните нарушения и наказания.

Според чл. 20 от ВЗ предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен. Това правило обаче не важи, ако нарушението е по чл. 11б, ал. 3 - когато има неизпълнение при поискване от митническите служители за деклариране на суми, пренасяни в рамките на ЕС. Тогава няма отнемане на парите, а само горепосочения размер глоба.

Трябва да се отбележи, че има специални правила за пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, които напомнят тези за парични средства, но се регулират и от специална наредба на финансовото министерство. Специални правила има и за пренасяне на движими културни ценности през границата на страната. Те пък се регулират и допускат при спазване на условията на глава шеста, раздел VI от Закона за културното наследство и след деклариране пред митническите органи.