|
| Емил Хърсев |
ентусиазирано празнодействие,
обичайното "запушване на дупките" в тичане след събитията при пълна липса на идеи как светът да излезе от големите дупки - на стагнацията, на непосилните дългове, фискалните дефицити, затъващите фирми и цели отрасли, растящата безработица и отъняващото потребление. За "растежа" все повече ще се говори, но все по-малко ще може да се прави с бездруго отънелите държавни бюджети. Фискалните липси могат само да се задълбочават. От години повелята бе за строги икономии (austerity, един термин натоварен с мрачни контекстуални внушения) - и не доведе до нищо. Растат и публичните дългове, и фискалните дефицити на водещите индустриални страни. Каквито правителствата, такава и опозицията им - решения никой не предлага, само прибавя искания. Искат и протестиращите. Искам всичко! ... и бира! Не знам как да стане, но искам повече и съм готов да се боксирам за искането си. Безидейното движение "Окупирай!" миналата седмица се трансформира насред Франкфурт на открито във вредоносното и малоумно крещящо "Блокупирай!", т.е. протестантите не само ще окупират (заемат място), но и ще блокират, ще пречат на другите да работят. Срив
стремглаво по наклонената плоскост
и нищо креативно не забелязвам в този преход от пасивна претенция към активно разбиване. В последния си брой сп. "Економист" е окарикатурил елините, че минават през четири периода - в миналото останал хедонистичният период, сега били в "пюджилистичен" (борбен, в ръкопашен бой) период и навлизали в песимистичния период, след който следвал последният, фаталистичен период. Тъй де, ex Oriente lux, от изток иде светлината: днес в Гърция, утре навсякъде. Този разпад на държавата и обществото, който забелязваме в най-старата и най-крехка европейска демокрация, утре ще засегне и най-самодоволните нации. Много трябва да е сбъркан светогледът на човек (г-н Ципрас, лидер на гръцката радикалсоциална коалиция Сириза), който твърди, че е "неморално" настояването на Европейската комисия всяка страна да се стреми към балансиран бюджет. Но той не е сам, всички световни политици са сбъркани и сбъркана е идеята за "растеж", помпан от бюджета и воден от властта.
Присвояването е неморално,
от която и правна и етична система да черпим посоките за добро и зло. Морално е да си платиш сметката. Морално е да живееш с плода на труда си и да потребяваш, колкото можеш да произведеш. А да протягаш ръка към чуждата паница, за да олапаш и чуждото, да присвоиш чуждите пари, продукта на другия, е не само неморално, но и престъпно още от най-древни времена. Щом вземеш заем, морално е да си платиш лихвите и да върнеш главницата. Да пращаш кредиторите по дяволите и да съветваш банките "къде точно да си напъхат трилионите вземания", това е присвояването, превърнато в партийна програма. Бъдещето не може да се крепи върху доктрината за безогледно присвояване. Фискът по замисъл е присвояване, насилствено отнемане на част от дохода и имуществото на всеки член на обществото в името на общността. Законът определя правомерния предел на това преразпределение. Теоретично той може да прекрачи границата на допустимото, но ако стори това,
икономиката ще се стопи,
затова "стабилността" няма алтернатива в името на какъвто и да е "растеж". "Стабилност" означава да опазиш кравата, от която се опитваш да издоиш колкото можеш - за бедните и гладните, за болните и недоволните. Има ясен праг на преразпределение чрез бюджета. И той е отдавна прекрачен в повечето страни по света. Сега ядем дажбата на бъдещите поколения. Щях да приема критиката срещу програмите за "икономии", ако бюджетът бе в излишък. Но днес държавите харчат повече, отколкото събират в хазната. Ако трябва да плащат нови сметки, например за "растеж", политиците ще трябва ясно да кажат от кого ще вземат повече и кои сегашни разходи ще орежат. Друг въпрос е колко съмнителен е "растеж", платен от хазната.
