Миналата седмица Националният статистически институт отчете нулев растеж на българската икономика на тримесечна база и минимален растеж от 0.5% на годишна основа. Европейската статистическа служба Евростат отчете нулев растеж на европейската икономика на тримесечна основа и минимален растеж от 0.1% на годишна основа. И в двата случая на косъм беше избегнат отрицателният знак в промяната на БВП, макар причините да са различни.



Германия тегли Европа



В Европейския съюз половината икономики, които обявиха данни тази седмица, отчетоха тримесечен спад, а останалата половина отчете растеж, като две страни са на нулата през тримесечието. На годишна основа разделението е подобно, като по традиция най-висок икономически растеж се отчита в балтийските страни (Латвия, Литва и Естония), а най-голям икономически спад се отчита в проблемните южни страни Гърция и Португалия.

Въпреки тежката ситуация с фискалната криза в Европа балтийските страни имат растеж - между 4 и 5.5% на годишна основа. Това е около 10 пъти повече от скромния половин процент на България и показва как бързите и дълбоки реформи се отплащат. На обратния полюс е Гърция, която отчита 6.2% икономически спад на годишна основа и е живо доказателство как бавенето на реформите, продължаващите дефицити и загубата на доверие трасират пътя към още по-тежка криза.

Икономически спад отчитат всички проблемни страни - Гърция, Португалия, Италия, Испания, а предизвиканите от тях опасения за разпадане на еврозоната се отразяват на целия континент. От над 2% икономически растеж в началото на 2011 г. ЕС и еврозоната достигнаха до нулев растеж в началото на 2012. Икономически спад отчитат вече и други страни като Унгария (тя преговаря с МВФ заради финансови проблеми), Кипър (който финансово и икономически е силно обвързан Гърция), а също така и Холандия и Чехия. Останалите страни отчитат забавяне в икономическия растеж.

Икономиките с лоши и влошаващи се резултати са компенсирани основно от Германия, която отчете подобрение на показателите и стабилен икономически растеж. В края на миналата година дори Германия беше засегната от недоверието в еврозоната, но ето че сега вече има 1.2% растеж на годишна основа и 0.5% на тримесечна.

Забелязва се, че страните, които вече постигнаха балансирани бюджети (Естония и Финландия) или значително са намалили бюджетните си дефицити (Германия, Латвия, Словакия), отчитат и най-добри икономически показатели. Например Берлин сви бюджетния си дефицит над 4 пъти само за една година (от 4.3% на 1% от БВП). Ако можеха и гърците или испанците да направят същото, днес нямаше да има страхове за тяхното бъдеще. Фактите безапелационно опровергават мита, че рязането на дефицитите убива растежа. Вярно е обратното - точно тези страни, които не искат и не могат да стегнат бюджетите си, създават целия проблем и страдат най-много в момента.



Български еквилибристики



Българската икономика избегна спад през първото тримесечие, поне това показват предварителните данни на националната статистика. Обаче, ако погледнем в детайли, ситуацията не е съвсем положителна. Данните за растежа през последната година непрестанно се смаляват (виж графиката). Дори 2% растеж на годишна основа е нисък и крайно недостатъчен за една бедна страна, която иска да настига богатите, а 0.5% е още по-недостатъчен.

Още по-притеснителни са данните за структурата на този растеж на БВП. Всъщност икономиката отчита спад, а целият растеж на БВП се дължи на т.нар. "корективи". Брутната добавена стойност в икономиката спада с 0.3% на годишна основа - това означава, че отраслите на икономиката произвеждат по-малко и се отчита спад. В същото време има растеж на корективите, които отчитат нетните данъци върху продуктите минус косвено измерените финансови услуги. С други думи, повишеният внос заради цените на горивата (който се облага с косвени данъци) и по-високите приходи от акцизи и ДДС водят до по-високи корективи и оттам до малък растеж на БВП, въпреки че реалната добавена стойност спада.

От отраслова гледна точка услугите - които имат най-голям дял в икономиката - отчитат ускоряващ се спад, а индустрията отчита слаб растеж от 2% с поредно тримесечие на забавяне. Единствено земеделието отчита по-солиден растеж, но проблемът е, че първото тримесечие не е особено силен земеделски сезон и делът на земеделието в икономиката през тримесечието е минимален. От своя страна, вносът и износът отчитат спад от близо 2% в реално изражение, а спадът на инвестициите се забавя и е едва 3.4% на годишна основа спрямо 10.5% предходното тримесечие.



Перспективите



За цялата година повечето институции очакват растеж между 0 и 1% (БНБ, ЕК, МВФ), като само Министерството на финансите е малко по-оптимистично и очаква 1.4% растеж. Разбира се, тези прогнози са условни и могат да се променят както нагоре, така и надолу. Нека да припомним, че миналата година в конвергентната програма българското правителство записа прогноза за растеж от 4.1% през 2012 г. Сега тази прогноза е орязана до 1.4%, което е три пъти по-малко. И не е сигурно, че това е последно понижение.

Най-важните показатели за състоянието и бъдещето на всяка икономика са инвестициите, износът и заетостта. В България заетостта продължава да спада. Работните места през първото тримесечие са намалели с 53 хиляди в сравнение с предната година. Общо от началото на кризата са загубени близо 450 хиляди работни места. Зад това число стоят огромен брой обеднели домакинства, които се опитват да балансират свитите си доходи с намаляване на разходите, търсят заеми или просто започват да трупат неплатени сметки. Докато заетостта продължава да спада, българите ще са предпазливи по отношение на очакванията за бъдещето, което ще влияе и на техните решения.

Износът спадна през първото тримесечие, както в резултат на европейските проблеми, така и в резултат на еднократни и климатични ефекти. Все пак след два месеца спад данните на НСИ и БНБ показват малък растеж на износа през март - ако той се ускори през следващите месеци, това ще бъде индикатор за съживяване, особено ако и индустриалното производство отново отчете растеж. Строителството отчете малък растеж за първи път от много време, но е рано да се прецени дали това е еднократен сезонен фактор или начало на някакво подобрение.

Инвестициите продължават да са проблем - както чуждите, които през 2011 г. съвсем минимално се оттласнаха от дъното, но няма признаци за сериозно възстановяване; така и общите инвестиции, които продължават да намаляват вече четвърта година, макар и темпът на намаление да се забавя. Ясно е, че инвестициите са важен дългосрочен двигател на растежа, тъй като те са факторът, който увеличава производствените мощности, производителността и заетостта.

Инвестициите, от една страна, зависят от реални фактори (бизнес среда, стабилност, реформи), но от друга, са податливи в краткосрочен план и на външни фактори (регионални рискове, опасения за съседни страни, мода). В крайна сметка обаче, вътрешните/реалните фактори определят отношението към една страна. И към балтийските страни имаше големи подозрения, но те бяха бързо преодолени с дисциплинирана и реформаторска политика.

Това може да стане и в България - ако, разбира се, имаме по-дисциплинирана и реформаторска икономическа политика. Тя е дваж по-нужна сега, за да успее страната ни изцяло и категорично да се разграничи от не толкова реформаторски настроени съседни страни и да се движи нагоре, докато те потъват. Пълно разграничаване обаче се постига не с харчене на резерви и сребърни фондове, а с тяхното попълване; не с обещания за балансиран бюджет след години, а с бързи мерки за постигането му; не с мегаломански проекти и наивни схеми за харчене на пари, а с устремно подобрение на бизнес средата и институциите. България е на толкова ниско ниво, че е обречена на растеж - въпросът е само да се премахнат пречките пред него.