В рамките на една седмица двама видни представители на политическия живот обвиниха прокуратурата, че скалъпва съдебни процеси. При това без да се притесняват, че изявленията им могат да им изиграят лоша шега и да станат причина за присъди срещу тях. Нещо, което моментално извади на преден план темата за това кой поръчва музиката в българското правосъдие и позволява ли то да се мачкат хора.

Първа изригна бившата вицепремиерка и министър на икономиката Лидия Шулева. След повече от 6-годишно влачене по следствие, прокуратура, съдилища Софийският градски съд я оправда по обвинение за длъжностно престъпление. И то при закрити врати, тъй като делото съдържало класифицирана информация.

Шулева бе подсъдима по обвинение, че е назначила неправомерно шеф на дирекция "Информационно и комуникационно осигуряване" в икономическото министерство. Според прокуратурата тя подписала заповедта за директорския стол на Павел Павлов, без той да има достъп до секретна информация, а в неговата дирекция се работело с класифицирани данни.

Обвинението за длъжностно престъпление срещу бившия вицепремиер е



несъставомерно от обективна и субективна гледна точка,



обяви шефът на съдебния състав съдия Александра Йорданова, която прочете изцяло оправдателна присъда по делото. "Несъставомерно" означава, че няма престъпление по текстовете на Наказателния кодекс, обясни тя. Съдия Йорданова даде да се разбере, че обвинението е буквално безумно. И как иначе, когато бившият министър е обвинена за нещо, което би трябвало да бъде работа едновременно на "Човешки ресурси", Национална служба "Сигурност", МВР, а не точно на министъра. Може ли например тя да отговаря за това, че шефът на правната дирекция няма висше юридическо образование? А при изискването за достъп до секретна информация нещата са просто смешни. Там има директор по сигурността, който се контролира и отчита от НСС и впоследствие от ДАНС. Какво общо има с това министърът? Той може да е виновен за куп други неща, но никой не се хваща за тях, защото така е по-лесно.

"Делото срещу мен е абсолютно измислено и обвинението е скалъпено", обяви след края му на първа инстанция Лидия Шулева. "По време на следствието представител на съдебната власт в мое присъствие и в присъствието на адвоката ми каза следното изречение: "Това дело през 2006 г. е образувано срещу друго лице". Две години по-късно, през 2008 г. дойде един прокурор и каза: "Намерете ми нещо срещу Шулева", разказа потърпевшата. Поради това бившият министър има съмнение за скалъпен процес, чиято цел е да я притиска. "Върховенството на закона и този път показа, че все пак в България има някакви закони, България е правова държава и не може прокуратурата да бъде използвана като репресивен орган към хора, които не са направили нищо. "Несъставомерно" означава, че не съм направила нищо, което да подлежи на каквато и да е санкция.

Основата на това нещо е



да бъда тормозена и репресирана",



обвини Шулева.

През 2006 г. Павел Павлов бе задържан след зрелищна акция и обвинен във взимане на подкуп. Той бе тръшнат в министерството от маскирани. После се оказа, че самият той е човек на МВР от години. Освен че съдът призна за невинна Шулева, присъди и разходите по делото от 784 лв. да бъдат платени от държавата.

Още на следващия ден след тази случка шефът на митниците Ваньо Танов също засипа публичното пространство с обвинения и съмнения, свързани с родното правосъдие. Той обвини прокуратурата, че изпълнява поръчка и че при образуването на делото срещу него се е действало под натиск на "ЛУКойл Нефтохим" . Процесът е по обвинение за непредумишлено разгласяване на държавна тайна и тръгна в Софийския градски съд (СГС). През февруари Танов бе обвинен в нарушаване на закона за класифицираната информация заради телевизионно интервю на 1 септември 2011 г., в което обяви количеството на Държавния резерв от гориво за военновременни запаси, държано в "ЛУКойл" - 8 млн. литра. Разследването започна по сигнал на БСП. В момента митническият началник е с мярка за неотклонение "подписка". Ако бъде признат за виновен обаче, той няма да получи присъда, а само административна глоба, тъй като не е осъждан и не са причинени имуществени вреди. Глобата в този случай по чл. 78 а от Наказателния кодекс е до 5000 лв.

Пред журналисти в съда Танов заяви директно, че "ЛУКойл" е искала да го отстрани от митниците чрез това дело. Ако завърши с наказание за него, това би предполагало той да бъде лишен от достъп до класифицирана информация и съответно да не може да изпълнява функциите си като шеф. Повече подробности около своето убеждение, че е поръчано от въпросната фирма на прокуратурата, Танов обеща да даде, когато делото приключи. Отношенията между него и компанията се изостриха, след като лицензът й бе отнет за няколко месеца заради неотговарящи на изискванията на митниците измервателни уреди.

В своето обяснение, което сам пожела да даде по делото, Танов каза, че не е разгласявал класифицирана информация, а публична. Че



въпросните данни могат да бъдат открити



на страницата на европейския вестник, където ставало дума за ангажиментите на всяка държава да осигурява необходимите резерви от горива в случай на нужда за друга държава. Може да бъде видяна и в български сайтове, твърди Танов. "Оповестяването на едно число също не може да бъде разгласяване на класифицирана информация", категоричен бе той с уточнението, че обвинението е напълно несъстоятелно.

От прокуратурата веднага и категорично отхвърлиха обвиненията. И че дори и това, което са чули в съдебната зала, не ги е разколебало в убеждението им, че Танов е разгласил държавна тайна, па макар и по непредпазливост. Делото ще продължи след месец и половина с разпит на шефа на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Ваньо Танов обаче заяви, че въпросният свидетел може да се окаже пристрастен, защото митниците са съставили акт на резерва за над 1 милион лева. "Отказвам се да прогнозирам действията на нашата съдебна система. Смятам, че не е редно, защото всяка прогноза се приема като внушение. Мисля да изчакам, предполагам, че могат да вземат решение бързо, поне в този случай", коментира случая Петър Курумбашев от БСП - един от двамата депутати, подали сигнала срещу шефа на митниците.

Веднага след него от "ЛУКойл" обявиха, че твърденията на шефа на агенция "Митници" Ваньо Танов за някакъв интерес на компанията от воденото срещу него съдебно дело са нелепи. Според фирмата всичко това е поредният опит на митничар номер едно



да оправя личния си имидж чрез нападки към компанията



с най-голям принос в постъпленията от акцизи в хазната и да търси по този начин оправдание за собствените си необмислени публични изяви.

И двете истории обаче извадиха на бял свят сенките от миналото, когато Главна прокуратурата се оглавяваше от Никола Филчев. Тогава Наказателно-процесуалният кодекс позволяваше възможността за т.нар. предварителна проверка. И много сметки се разчистваха, като хора се размотаваха по разпити в следствието и прокуратурата. Размахваха се пред обществото уж като обвиняеми и виновни, а после или делата срещу тях се прекратяваха, или просто съдилищата ги обявяваха за невиновни. Нещо повече. Част от тях и досега се представят за мъченици, точно защото прокуратурата си избираше жертвите и се активизираше само при избори или някакви скандали в държавата.

"Правосъдието в България не върви, защото има олигархия, която се опитва да диктува политиката и да подкупва магистратите. Прокурорите са изправени пред избор - от едната страна е абстрактната служба на закона, а от другата - големите пари на богаташите и опасностите, които носи изпълнението на служебните задължения", обясняваше по онова време Филчев. И разказваше как политиците масово ходатайстват да не се разследват за тежки корупционни престъпления техни колеги, съпартийци, познати или икономически благодетели.

Думите му не предизвикват изненада, те са тъжна констатация, която се забелязва не само у нас.