Само преди четири години Томислав Николич, новоизбраният президент на Сърбия, бе водещо лице на една партия, която прославяше заподозрените във военни престъпления и предполагаше, че ще е по-добре Сърбия да бъде провинция на Русия, отколкото да се присъедини към Европейския съюз.

Днес разкайващият се Томислав Николич, бивш шеф на погребално бюро, известен с прякора Гробаря, хвали шумно германската канцлерка Ангела Меркел като предпочитан регионален съюзник и уверява, че пътят на Сърбия към Европейския съюз е неизбежен. Побеждавайки прозападния реформатор Борис Тадич в неделните избори, Томислав Николич, който е бивш съюзник на Слободан Милошевич, възкликна, че "Сърбия няма да се отклоняват от пътя си към ЕС". В послание, предвидено да успокои мнозина в региона и чужбина, опасяващи се, че е превъплъщение на Милошевич, Николич настоя, че президентският вот не е референдум за Европа, и подчерта, че иска да се срещне с Ангела Меркел.

Бие на очи, че Русия не се споменава, макар президентът Владимир Путин да бе сред първите, които го поздравиха. (Европейският съюз оплеска работата и го поздрави часове, преди да приключи гласуването.)

Добродушен човек, който обича да вари домашна ракия в малкото селце близо до Крагуевац, където е роден, 60-годишният Томислав Николич се присъедини към масовото разочарование на избирателите в една държава, където безработицата достига 24 процента. Много сърби казват също, че им е дошло до гуша от връзкарството на Борис Тадич, подмилкващият се бивш президент, чиято пламенна подкрепа за ЕС привлече поддръжници в Брюксел и Вашингтон, но



не стимулира създаването на нови работни места у дома.



Издигането на Томислав Николич до президентския пост бележи края на 12-годишното доминиране в сръбската политика на либералните реформатори, които отстраниха Милошевич през 2000 г. Според анализатори сега Томислав Николич е изправен пред трудна битка да убеди съмняващите се, че наистина се е променил в сравнение с човека, който подкрепяше Милошевич и кървавите му войни, хвърлили бивша Югославия в международна изолация и оставили над 125 000 убити.

"Николич спечели от ширещата се политическа апатия, все още има много хора, които се страхуват, че той идва на власт", каза Велко Миладинович, зам. главен редактор на популярното сръбско политическо сп. "Неделник".

В понеделник хора от най-близкото обкръжение на Николич подчертаха, че промяната у него е истинска и неподправена. Александър Вучич, зам.-председател на Сръбската прогресивна партия, заяви в интервю, че първият приоритет на Николич като президент ще бъде да започнат преговорите за присъединяването на Сърбия към ЕС - през март страната получи статут на кандидат-член за ЕС.

Вучич наблегна, че само чрез свързването на Сърбия с ЕС Томислав Николич ще може да изпълни обещанията си за създаване на работни места и привличане на чуждестранни инвестиции. "Западът не трябва да се страхува от Томислав Николич", уверява той.

Някои анализатори смятат, че тревогите за едно автократично президентство на Николич са преувеличени, защото след парламентарните избори на 6 май демократите на Борис Тадич вероятно ще сформират ново правителство със социалистите, което ще превърне Николич в слаб и до голяма степен фигуративен президент. Други предвиждат, че Томислав Николич може парадоксално да се окаже в по-голям плен на Запада, отколкото Тадич, защото ще трябва



да убеждава Брюксел и Вашингтон в демократизма си.



Приятели на новоизбрания президент казват, че характеризирането на Николич като отстъпчив и поддаващ се на влияние подценява твърдостта и упоритостта на човек, който не се е отказал да се бори за властта след четири неуспешни опита за президентския пост.

Някои в Сърбия също прогнозират, че съюзът на демократите със социалистите все още може да бъде предотвратен. Близки приятели казват, че Томислав Николич е жилав и издръжлив. Той е преодолял големи трудности в живота си, включително станалия пред очите му инцидент, когато брат му и майка му загиват от токов удар, след като хвърчилото на брат му се оплита в електрически кабел и майка му се опитва да го спаси.

Томислав Николич бе вицепремиер при Милошевич, когато НАТО бомбардира Белград през 1999 г., за да спре избиването на етнически албанци в Косово. Преди да влезе в сегашната си нова политическа роля, той зовеше за Велика Сърбия и заявяваше, че ще блокира стремежа на Запада да изправи пред съда сръбските военнопрестъпници, и се заричаше да понижи дипломатическите отношения със страните, които са признали Косово.

По-примирителната и отстъпчива позиция на Томислав Николич спрямо ЕС датира от 2008 г., когато той напусна Сръбската радикална партия (СРП). Анализаторите твърдят, че още преди това той успешно се е придвижил към политическия център, защитавайки потиснатите и унизените. Той също се дистанцира от бившия си политически наставник Воислав Шешел, радикалния лидер на СРП, който веднъж сравни Бил Клинтън с Хитлер и каза, че би искал да извадят очите на хърватите с ръждясала лъжица. Днес Шешел е подсъдим пред Международния трибунал в Хага за военни престъпления.

Томислав Николич рядко крие страстта си към Русия, която много сърби смятат за техния славянски защитник. Но по време на сегашната му предизборна кампания партията му хукна да показва изненадващи клипове от негови срещи с европейските сановници.

Той също има нюх към драматичното. Миналата година обеща да обяви гладна стачка в опит да принуди правителството да свика предсрочни избори. Когато то отказа, Николич спря гладната си стачка, след като една седмица се изхранваше с едно великденско яйце.