Покрай политическото злободневие и неизменно лошите новини за кризата някак незабелязано се промъкна едно чудесно и цивилизоващо събитие - Осмата нощ на музеите. Всеки по различно време и начин открива прелестите на тази културна авантюра, тръгнала от Франция. По една случайност имах възможност да се потопя в атмосферата на парижката "Бяла нощ", както я наричат французите. Трудно бе да се устои на еуфорията и празничния дух по улиците на френската столица, която бе разтворила духовните си съкровищници за безплатни посещения. Когато същата инициатива ме настигна в София години по-късно, си казах, че едва ли ще е същото, и подсъзнателно избягвах челния сблъсък с разочарованието. И ето че тази година реших да се възползвам от гратисната възможност да се разходя в атрактивния парк на Военноисторическия музей, подмамена от богатата културна програма и от близостта до дома ми.

Изненадата ми беше повече от приятна. Около прясно боядисаните и излъскани танкове, гаубици и хеликоптери се щураха неимоверно много хора - най-вече млади семейства с деца, тийнейджъри, но и възрастни хора. Една шарена тълпа от очаровани зяпачи беше преобразила безлюдния обикновено двор. Атмосферата бе приповдигната и празнична. Татковци, отнесени в спомените си за родната казарма, обясняваха на своите хлапета как се кара танк. Железните дула бяха обрамчени от възторжени детски лица, позиращи за снимка. Малчуганите изразяваха необичайното си изживяване с възклицания "яко" и "кеф". За пръв път от много време намръщените физиономии бяха изпаднали в малцинство.

Постоянната колекция на музея бе гарнирана с камерни музикални събития, които внасяха допълнителен колорит. За децата бяха инсценирани рицарски двубои. После артисти и певци от Ансамбъла на Българската армия разплакаха родителите с патриотични химни. Ехото им бе подето от нежните мелодии на мандолинен квартет. Най-новата експозиция на музея, посветена на княгиня Евдокия, пък бе озвучена от църковните песнопения на камерен хор.

Същата бе атмосферата и в останалите 20 столични музеи и галерии, които се включиха в инициативата.

Статистиката отчете, че миналата година само в деня със свободен вход музеите в цялата страна са били посетени от 725 хиляди души, което представлява една пета от общия брой на посещенията през годината! На 19 май т.г. до полунощ Военноисторическият музей са посетили 18 095 души.

Какъв е изводът? Първо - че опростачването не е необратим процес, може би. Второ - че българите изпитват потребност да се докоснат до историята и културата си, но ги възпират безпаричието и ниският жизнен стандарт. Ако четиричленно семейство иска да се разходи из криптата на храма "Св. Александър Невски" например, това ще му струва 20-ина лева, въпреки че цените за българи са по-ниски от тези за чужди туристи. В "Етъра" и Боянската църква човек се чувства направо обидно заради непосилните цени на билета. Същевременно поддръжката на музеите и галериите струва скъпо, особено ако липсва държавна подкрепа. И приходите от билети вероятно са им жизнено необходими.

Съпричастност заслужават и музейните работници, реставратори и уредници, които дискретно протестираха в безплатната нощ срещу ниското си заплащане, защото да съхраняваш националната памет и сътворените от българския гений шедьоври, е повече от достоен труд. Навсякъде в Европа, с изключение на частните музеи, поддръжката на националното самочувствие е грижа на държавата, при това скъпоструваща грижа.

Нощта на музеите има уникална образователна и възпитателна мисия. Хлапето, зърнало великолепната колекция на Военноисторическия музей например, ще научи от изложените експонати много повече, отколкото от нескопосаните учебници по история, и ще добие съвсем ново самочувствие. Сред множеството вероятно ще попаднат и хора, които иначе никога не биха влезли в музей. Добрият избор на съпътстващи събития и атракции също ще облагороди с нещо възприятията на редовия посетител.

И още нещо - загубата на парични постъпления от свободния вход се компенсира от излишъците на национална гордост - чувство, което ни се случва да изпитваме все по-рядко, втренчени в екрана на телевизорите.

Не се случва често институциите да получават похвали от медиите, но този път организаторите на събитието - Френският институт в София, Министерството на културата и Столичната община, има за какво да бъдат поздравени.