Преди няколко години Антъни Скалия, един от деветимата съдии от Върховния съд на САЩ, направи гръмко изявление: "Не е имало случай, в който човек да е бил екзекутиран за престъпление, което не е извършил". На Скалия ще му се наложи да се откаже от думите си. Днес е ясно, че има човек, който е екзекутиран за престъпление, което не е извършил. Това е Карлос Делуна, чийто трагичен случай е описан в специализираното сп. Columbia Human Rights Law Review. За пролетното издание списанието удвои обема си до 436 страници, посвещавайки го на забележителното изследване на професор и негови студенти от Колумбийския институт по право. Това всъщност е книга, в която са
представени точни и шокиращи подробности
как се стига до екзекуцията на напълно невинен човек на 8 декември 1989 г. в щата Тексас. "Лос Токайос Карлос: Анатомия на погрешна екзекуция" се базира на 6-годишна напрегната детективска работа на проф. Джеймс Либмън (James Liebman) и 12 студенти. От 2004 г. те педантично са проследили всеки аспект на случая, интервюирали са над 100 свидетели, проследили са около 900 доказателствени материали, внимателно са проучили всички снимки от местопрестъплението и официални документи. Ако се съберат на купчина, те ще достигнат 34 метра височина. И това, което са открили, е изумило дори Либмън, които е добре запознат с недостатъците на практиката със смъртното наказание в Америка, като експерт в тази област.
20-годишният Карлос Делуна е арестуван на 4 февруари 1983 г. за жестоко убийство на млада жена - Уанда Лопес. Тя била намушкана веднъж в лявата гърда с 20-сантиметров сгъваем нож, който е срязал една артерия и така е предизвикал смърт от кръвозагуба.
От арестуването си до самата екзекуция със смъртоносна инжекция Карлос Делуна е твърдял, че е невинен. Нещо повече, той е назовал името на виновника: закоравелия престъпник Карлос Ернандес.
Двамата Карлос обаче не са били просто адаши (или "токайос" на испански). Те са били с еднаква височина и тегло, изглеждали са толкова еднакви, че понякога погрешно са ги приемали за близнаци. Когато адвокатът на Карлос Ернандес видял снимки на двамата мъже, той ги объркал, както впрочем и сестрата Роуз Делуна.
На съдебния процес през 1983 г. Кралос Делуна свидетелства, че във фаталния ден срещнал случайно Ернандес, когото познавал от 5 години. Двамата мъже, които живеели в тексаския град Корпус Кристи, се отбили в бар. Ернандес отишъл до близката бензиностанция "Шамрок" да купи нещо, но не се върнал и Делуна отишъл да види какво става. В съда той свидетелствал, че видял
Ернандес да се бори с жена зад тезгяха
Делуна признал, че се уплашил и хукнал да бяга. Вече имал полицейско досие за сексуално насилие, макар че нямало данни да е притежавал или използвал оръжие, и се страхувал да не си навлече отново неприятности. "Аз просто бягах, защото бях уплашен".
Когато чул сирените на полицейските коли, приближаващи бензиностанцията, той се паникьосал и се скрил под един пикап. Там, 40 минути сред убийството е бил арестуван.
На процеса обвинението обяснило, че полицията е търсила Карлос Ернандес, но издирването не дало резултат. Така прокурорите стигнали до извода, че Ернандес е "фантом", който не съществува. Водещият случая прокурор заявил, че Ернандес е "плод на въображението на Делуна".
Четири годни след екзекуцията на Делуна проф. Джеймс Либмън решил да разгледа неговия случай, който бил част от проекта му за изследване на грешките, допускани със смъртното наказание. Той помолил частен детектив да прекара един ден - само един ден - в търсене на факти за загадъчния Карлос Ернандес. В края на този единствен ден следователят открил доказателства, които в шестте години от задържането до екзекуцията на Делуна се изплъзнали от множество тексаски полицаи, прокурори, адвокати и съдии. Карлос Ернандес наистина е съществувал.
Само за няколко часа Джеймс Лимбън издирил една жена, която познавала двамата Карлос. Тя дори регистрирала датата на раждането на Ернандес, което на свой ред позволило да се разкрие криминалното му минало, както и бързото разплитане на случая.
С помощта на студентите си професорът сглобил профила на Ернандес. Оказва се, че
той е алкохолик с криминално минало,
който винаги бил в компанията на доверения си спътник - сгъваем дълъг нож. Той бил арестуван 39 пъти, като 13 от тях са за притежаване на хладно оръжие. И винаги бил помилван. Никога не е попадал в затвора за престъпленията си - аномалия, която според Джеймс Либмън с дължи на факта, че е използвал информатор в полицията.
Няколко от престъпленията си Ернандес е извършил в бензиностанции на Корпус Кристи. Той също така е извършвал нападения срещу жени. Два пъти е арестуван по подозрение в убийството през 1979 г. на Далия Сосида, която е била заклана, а на гърба й била издълбана буквата Х. Първият арест бил четири години преди съдебния процес на Делуна, а вторият, докато Делуна чакал екзекуцията си. Въпреки това никой не е направил връзката между този Ернандес и "фантома", за когото Делуна говорел на съдебния процес.
През октомври 1989 г., два месеца преди екзекутирането на Делуна, Ернандес бил осъден на 10 години затвор за опит да убие с нож друга жена - Дина Ибанез. Дори и тогава никой не се сетил да призове правораздаването на Тексас за преразглеждане "случая Делуна".
Самият Ернандес често казвал пред хората, че е убиец, умъртвяващ жертвите си с нож. Дори многократно е казвал, че е убил Уанда Лопес. И се шегувал пред приятели и роднини, че адашът му поел винта. Признанията му били разпространени из медиите и са стигали до полицейските детективи. Това бил същият този Карлос Ернандес, за когото обвинението заявило пред съдебните заседатели, че е плод на въображението на Делуна.
В случая Делуна има и много други крещящи противоречия. Той бил осъден на смърт най-вече заради показанията на очевидеца Кевън Бейкър, който видял схватката вътре в "Шамрок" и изчезването на нападателя от местопрестъплението. Но когато бил разпитан от професора, Бейкър казал, че не е уверен в идентифицирането на убиеца заради приликата на двамата Карлос.
В хода на разследването следователите не са извършили или пък са оплескали основни съдебномедицински процедури, които биха могли да разкрият информация за убиеца. Не са били събрани никакви кръвни проби, не е имало и тестване за кръвната група на убиеца.
Снемането на пръстови отпечатъци
е било извършено толкова лошо, че на практика те са били неизползваеми. Нито един от предметите, намерени на пода в "Шамрок" - фас от цигара, дъвка, копче, гребен и кутии бира - не е бил изследван за следи от слюнка или от кръв.
Не е бил взет материал от ноктите на жертвата, за да се установят следи от кожата на нападателя. Когато Джеймс Либмън и студентите му изучават дигитално увеличените копия на снимките от местопрестъплението, те открили отпечатък от мъжка обувка в локва кръв на Лопес върху пода - и не е било направено никакво усилие да се измери номерът на тази обувка.
"Убиецът е оставил дори визитната си картичка на местопрестъплението, но тя никога не е била използвана", добави Джеймс Либмън. Дори ножът, оръжието на убийството, не е бил достатъчно изследван, въпреки че по него имало следи от кръв и от плът.
На други снимки се вижда кръвта на Лопес пръсната по стените в "Шамрок". Когато дрехите и обувките на Делуна били изследвани за следи от кръв, не е била намерена нито една следа. Обвинението обаче заявило, че те трябва да са били отмити от дъжда.
По-малко от два часа след убийството шефът в полицията, отговарящ за разследването, наредил на следователите да се махнат от местопрестъплението и разрешил на собственика на "Шамрок" да измие помещението. Така са били заличени важни следи, които биха спасили живота на Делуна.
Изключително небрежното отношение към доказателствата продължило и след смъртта на Делуна. Когато Джеймс Либмън поискал да види всички доказателства по случая, за да бъдат подложени на ДНК тест, който през 1983 г. все още не е бил възможен, било му казано, че те са изчезнали.
Карлос Ернандес е починал от естествена смърт през 1999 г. в тексаски затвор, където е излежавал присъда за убийство на съсед с 22-сантиметров нож.
Две години преди екзекутирането му Карлос Делуна заявява в едно телевизионно интервю: "Може би един ден истината ще излезе наяве. Надявам се това да стане. Мисля, че екзекутирането ми няма да е правилно".
Днес е ясно, че има човек, който е екзекутиран за престъпление, което не е извършил.
Ако е бил осъден на доживотен затвор, сега на 49г щеше да е на свобода. И вероятно с достатъчно пари, получени като компенсация, за да си доживее спокойно старините.
това е една от най-важните разлики между смъртната присъда и доживотния затвор.