РЕЗЮМЕ: Не е забранено на инженерите да пишат стихове. Не е забранено на банкерите да мечтаят. Банкерската мечта е: "Борчлията умира, борчът му не умира". Мечтата на банкера е да ти даде заем; ти не можеш да го погасиш - отпуска ти втори заем, с по-висока лихва, за да платиш първия заем и те вкарва в дългова спирала, от която не можеш да излезеш. Но банкерите също плачат. Социалистите, които спечелиха президентските избори във Франция, и те ще плачат. Ще стават разни работи. Но "summa sumaris" нито финансовата дисциплина, бленувана от банкерите, нито растежът плюс социалната справедливост на левите. Въпреки това аз ви обещавам значителна доза оптимизъм в края на писмото. Край на резюмето.



Французите си имат галски петел. Гай Юлий Цезар девет години покорявал галските племена, докато накрая покорил и най-изостаналото и най-тъпо галско племе - белгите.

Нищо лично, белгийски мои роднини. Отдавна сме скарани. "Карат се като роднини", пише Труман Капоти в разказа си "Бялата роза". Вие пък, мили роднини, едва ли сте чели Капоти, камо ли седемте тома на Цезар "Коментарии за Галските войни".

Извинявай читателю, че се отплеснах в една стара роднинска кавга. Продължавам моята писаница.

Галите не сечели пари. Използвали римски монети. Заемали си по някой гологан... Уф, то пък още нямало гологани тогава... Добре де, не ми придиряйте за грешките; ето, поправям се:

Галите толкова твърдо вярвали в задгробния живот, че си заемали пари с уговорка да ги върнат на другия свят.

Не знам дали ги върнали, понеже не съм видял отвъдното, само съм се запътил към него.

Мечтаещите банкери заплашиха с Грексит (Greek exit = Grexit): Гърция, щом не плаща - фалира; следва "exit", изпъждат я от еврозоната, даже от ЕС, нищо че никой не знае по каква процедура се излиза от ЕС, ама щели да му намерят колая.

Мечтаещите банкери да отидат на концерт да чуят "Traumerei" ("Мечтание" на Шуман). Още по-добре - "Любовна мечта" на Лист и да си мислят, че"Liebestraum" е за любовта към парите.

Ако не щат музика, една книга да прочетат. Даже не цялата, щото тя е дебела книга, в нея пише за финансовите кризи през вековете; да прочетат само заглавието й - "Money: Whence it Came, Where it Went by John Kenneth Galbraith" (Парите: откъде дойдоха, къде отидоха).

Ами няма ги парите. Това е положението - That's the way it is, приключваше телевизионните си коментари Уолтър Кронкайт. Ще си видите парите на другия свят, господа банкери. Galbraith по ги разбираше тези работи от вас, нищо че той не получи Нобел като Милтън Фрийдман, в когото вие сляпо повярвахте.

На девети март 2012 г. държателите на гръцки облигации кандисаха да ги разменят срещу по-дългосрочни и по-нисколихвени при под 50% от номинала. Гърция изтри сто милиарда евро (130 милиарда щатски долара) от дълга си, който е 350 милиарда евро.

Нас българите промяната след 1989 г. ни свари с дълг и ние не се отметнахме от дълга си, а пък гърците не плащат и си редуцираха дълга със сто милиарда. Ха сега де. Защо тъй? Не знам. Може би понеже сме "йесмени". Все "Йес" казваме.

Извинявайте читатели, че пак ще се отплесна. Тогава в София беше Дес (Desmond MacForan). Каквото и уиски да пиехме - с червен, черен, дори със син етикет, Дес все казваше: "Ти като дойдеш в Шотландия, ще видиш татко ми какво уиски прави." Досущ като българин: Ти дядовата ми ракия като опиташ, ще разбереш какво значи ракия.

Аз не отидох в Шотландия, но книгите на Макфорън по икономика и търговия излязоха на български. Офисът му беше на улица "Калоян" в София, където беше магазинът на Кореком, срещу църквичката "Света Петка", а Дес живееше в хотела на трийсетина крачки. Но Дес, нали си е шотландец, реши, че му е скъпичко в тогавашния хотел "Рила", и си нае квартира на улица "Александър Стамболийски". Привечер той слязъл в "пъба", сиреч в кръчмата на партера, пълна с цигани. Както той си знаел, представил се като нов в махалата, почерпил всички, както си е редно за новодошъл. После - всяка вечер в "пъба".

Дес, малко кривогледичък и много общителен, спечелил циганските сърца. Циганите не даваха прашинка да падне на техния Чичо Дес, пазеха го да не го окрадат. Не ги знам как са общували, но Дес, без да взема уроци по български, проговори български. Тогава имаше световно първенство по футбол, на което българите отлично се представиха и Дес винаги беше за българите, а играеха ли англичаните, Дес - шотландец, необичащ англичаните - крещеше от възторг, когато вкарат гол във вратата на англичаните.

Аз измъкнах Дес от кръчмата да го интервюирам за първото предаване "Телевизионен наблюдател". Казах си, че ще е забавно да интервюирам шотландски икономист на български език без превод, макар че Дес, нали казах, беше научил български в неговия "пъб", кръчмата на партера. Пресичахме двамата "Александър Стамболийски" с микрофони "брошка" на реверите, зад нас вървяха камерамен и звукооператор и аз запитах Дес трябва ли според него България да изплати външния си дълг.

- Не - каза Дес. - Дългът е на един предишен български режим. Никой не плаща чужд дълг.

- Да, ама България какво казва на кредиторите?

- Казва им "Ебeте си майката!" - отговори Дес на този български език, който той беше научил в кръчмата на партера.

Томски и аз бая се чесахме по главите дали това да го пуснем в ефир. Аз знаех за френското Cinema verite; Томски - повече от мен разбира от кино. Кеворк, с когото преди това бях дълги години, повече от мен разбира от телевизия и от него бях разбрал, че не бива да редактираш действителността, ако искаш да ти вярват. Сценаристът Христо Ганев, с когото надълго разговаряхме също много знаеше. Също и Анри Кулев, който тогава монтираше "шапката" на нашия "Телевизионен наблюдател". Но все пак човек не бива да прехвърля своята отговорност другиму и накрая пуснахме интервюто с Дес, без да го редактираме. Така тръгна предаването "Телевизионен наблюдател", което спечели много зрители.

Мисля си, че мечтата на банкерите за неумиращия борч се натъкна на това, което каза Дес: Еб .. (срамувам се пак да го цитирам).

Макар че съм следвал икономика, нито един ден в живота си не съм работил като икономист и не разбирам какво е финансова криза и дългова криза. Не са ли САЩ най-големият длъжник на света. Защо Гърция да е в default, а САЩ не.

Дали защото - както казва Цезар - което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола.

Гърците нямат и нe ще имат правителство, можещо да изплати гръцкия дълг, както мечтаха банкерите-лихвари.

Но...

Внимание! Май че може и без правителство. Това го показаха белгийците. Потомците на тъпите белги. Те бая време изкараха без правителство. И какво?

Нищо.

"Левицата" също ще плаче. Слагам я в кавички, понеже не я разбирам тя какво е. Приятелят ми Стефан Продев питаше кой е левица: "червените бабички или червените мобифони" - издънки на червената върхушка, назначени за капиталисти. Еба ти левите, би казал приятелят ми Дес.

Някои схванаха френските президентски избори като победа на някаква "лява" идея да се наблегне не толкова на изнудване на длъжниците, колкото на икономическия растеж. Но растежът няма да бъде постигнат и ще плачем. А ако бъде постигнат, пак ще плачем, като проумеем, че мечтата за растеж е късогледо безумие.

Още през 1972 г. Римският клуб проучи границите на растежа - "The Limits to Growth". Безграничният растеж би разрушил планетата Земя. Онзи ден някакви "учени" изчислиха, че Земята може да изхранва 59 милиарда души при генна модификация и пр. А това, че през последните десетилетия изчезнаха 40% от животинските и растителните видове, тези високочели "учени" не го мислят. "Еба ти учените", щеше да каже Чичо Дес."

Ето я сега и дозата оптимизъм, която обещах. Новият френски президент щял да предложи нов пакт за стабилност, наблягащ на растежа. Дай им на французите пактове и договори да съчиняват. Хиляда пъти съм казвал, че конституцията на САЩ е едно книжленце, дето можеш да си го пъхнеш в горното джобче и наизуст да го научиш, пък екипът на Валери Жискар д'Естен измъдри за конституция на ЕС една тухла от 474 страници, дето да я грабнеш, че да биеш, да биеш с нея по главите всички брюкселски европейци, дето творят правила до колко милиметра може да са ни криви краставиците. Галският петел ще престане да се перчи като види, че слънцето не изгрява, понеже петелът кукурига.

Но всичко ще е за добро. Европа ще тръгне към федерация по US образец. Иначе Европейският съюз ще се разпадне като Съветския съюз. Вярно, ще е федерация без Англия, Турция и Източна Украйна, които само ще пречат, и без културно увредените македонци, косовоалбанци и цялата западнобалканска сбирщина, която аз не наричам ethnic trash (етнически боклук), както я наричали Маркс и Енгелс.

Европа ще проумее мъдростта на бащите-основатели на САЩ, където са се родили велики идеи, не само военни, финансови и културни простотии.

Ала и това няма да е провъзгласеният от Фукуяма "Край на историята". После светът ще обсади "крепостта Европа" и Земята пак ще се върти, както пееше Joe Dassin в песента:

Ca Va Pas Changer Le Monde...

Jusautor DI copyright. Jimo's op-ed column