Проблем е, когато съдията е корумпиран - човек обаче очаква подобно нещо, тъй като всеки от нас гледа новини. Съвсем друго е обаче, когато става въпрос за весели ексцентрици, престъпно мързеливи интриганти или просто за големи злодеи. Такива хора представляват закона по-често, отколкото си мислите. Ето някои съдии от САЩ, успели да се прославят с подобни качества.
1. Джеймс МакРейнолдс - "Най-грубият човек във Вашингтон"
Съдията Джеймс МакРейнолдс е очевидец на всички важни промени, които настъпват в американското общество в началото на ХХ век... и е човекът, който се опитва да ги спре.
Той е известен като злобен човек, "изпитващ наслада, когато причинява на други хора проблеми". До 1914 г. МакРейнолдс е част от правителството на Уудроу Уилсън, а след това президентът го назначава във Върховния съд, за да се отърве от него. МакРейнолдс е във Върховния съд цели 27 години, като използва властта, с която разполага, за да се бори срещу всеки закон, насърчаващ прогреса. Например, когато адвокат Чарлз Хамилтън Хюстън се изправя пред Върховния съд, за да представлява свой клиент по едно от най-важните в историята дела, свързани с гражданските права, от висотата на служебното си положение МакРейнолдс... обръща гръб на Хюстън. Причината? Хюстън е чернокож.
МакРейнолдс никога не крие омразата, която изпитва към чернокожите или евреите независимо от социалното им положение. Когато през 1916 г. Луис Брандейс става първият съдия евреин във Върховния съд, МакРейнолдс отказва да разговаря с него, да седи до него и дори в продължение на години не признава неговото съществуване. Още по-грубо се държи с Бенджамин Кардосо - вторият съдия в историята на Върховния съд с еврейски корени: докато Кардосо полага клетва, МакРейнолдс отворя вестник, качва си краката на съдебната банка и си мърмори: "Още един." Когато трябва да се наемат чиновници в съда, МакРейнолдс автоматично отхвърля всички молби, подадени от "евреи, пияници, чернокожи, жени, пушачи, женени или сгодени".
МакРейнолдс се пенсионира през 1941 г., а пет години по-късно умира. Нито един от колегите му от Върховния съд не се появява на погребението му.
2. Пол Хоукс - Тадж Махоукс
Някои съдии са обсебени от това да отстояват закона. Други пък са по-заинтересувани от това да изхарчат милиони долари на данъкоплатците, за да са сигурни, че банята им е звукоизолирана. Съдия Пол Хоукс от Талахаси, щата Флорида, е от последните.
Докато съдилища из САЩ съкращават служителите и намаляват разходите за ремонти, за да не надхвърлят определения им бюджет, съдията Хоукс и приятелите му решават да се заемат с реализирането на малък проект. Те предлагат да се построи най-абсурдната и пищна в историята съдебна палата. Дори успяват да убедят щатските власти да платят почти 50 млн. долара за нея. Мечтаният от Хоукс съд има напълно ненужен масивен стъклен купол над основната съдебна зала, гранитни съдебни банки, плоски 60-инчови телевизори за всички съдии, просторни кухненски помещения, гимнастически салон и, разбира се, звукоизолирани бани. И сградата наистина е построена.
Как е бил одобрен този проект? Съдиите използват познанията си по законите на страната и без капка срам хитро внасят в последния момент поправка в годишния бюджет. Успяват да вмъкнат искането за финансиране на съдебната палата и законодателите го одобряват, без изобщо да разберат. Осъзнават, че нещо се е случило, когато съдиите започват да се поздравяват без очевидна причина за това.
Действията на съдия Хоукс са разследвани от специална Юридическа комисия, която установява, че той е наредил на зам.-шерифа да унищожи шкаф с документи, доказващи вината му. И въпреки че отрича да е извършил нарушения при скандала, става известен като Тадж Махоукс. Съдията се оттегля няколко седмици, преди да започнат слушанията пред етичната комисия.

3. Майкъл Чиконети - "Творческо правосъдие"
Съдията Майкъл Чиконети може би е най-малко злият човек в тази класация - всъщност той е честен човек, който се опитва да прави добри дела. В същото време обаче е и доста странен.
Чиконети става известен в Пейнвил, щата Охайо, с това, че раздава определяното от него "творческо правосъдие" - странни присъди. Той осъжда жена да прекара една нощ на отдалечено място в средата на гора, защото не прибрала 35 малки котенца, които били подхвърлени пред вратата й. На осъдената не й било позволено да си вземе храна или одеяло, с което да се завие, трябвало да е само с дрехите, с които е облечена. Когато обаче съдията разбира, че през нощта ще е доста студено, прави изключение: разрешава на жената да си запали огън, за да се сгрее.
Друг мъж пък бил осъден на подобно наказание за това, че прекалено силно слушал музикалната уредба в колата си. Според Чиконети престоят в гората щял да помогне на подсъдимия "да оцени тишината".
Понякога присъдите, които произнася, са прекалено сурови за извършеното престъпление, а друг път не са достатъчно строги. На мъж, признат за виновен, че е застрелял кучето си, Чиконети предлага да замени присъдата си от 6 месеца затвор за 20 дни в костюм на куче, което учи децата на правилата за движение по пътищата и за вредите от наркотиците (защото точно такъв човек трябва да е близо до деца). Чиконети осъжда детегледачка, която биела малко момченце, да изчете всички статии за насилие над деца, а след това на обществена дискусия да разкаже прочетеното. Съдията винаги предлага странните наказания като алтернатива на традиционните, а осъдените имат право да избират.

4. Карол Файнмън - "Освободете ги"
Съдия Карол Файнмън е щастлива от работата си в Нюйоркския съд по гражданските дела в Бруклин, докато не е преместена в съда за криминални дела в Бронкс. Тя не е доволна от това, което по-голяма част от колегите й биха приели за повишение - вероятно смята, че животът в новия й квартал не е толкова добър като този в Бруклин. И решава да се справи с проблема, като съзнателно превърне Бронкс в още по-опасен квартал, отколкото е бил преди идването й.
Да бъдеш съдия по наказателни дела в комбинация с плановете на Файнмън се оказва обаче опасно, тъй като престъпници излизат на свобода с доста смешни мотиви. Бандит е заловен от полицията, докато се бие с жертвата си. Съдията погледнала жертвата и преценява, че той не изглежда толкова опасен, че да победи нападателя си, и с този мотив освобождава престъпника. Файнмън обикновено нарича невинните жертви хитреци и лъжци; съзнателно пуска на свобода човек, който преди по-малко от месец е бил арестуван за притежание на оръжия, а преди това е бил задържан за насилие и наркотици. Това си е Бруклин!
Нехайството на Файнмън най-накрая привлича вниманието на шефовете й и за наказание те я връщат на старото й място.

5. Марк Чаварела - Господин нулева толерантност

Съдия Марк Чаварела си спечелва произвището Господин нулева толерантност, защото е голям привърженик на произнасянето на тежки присъди на непълнолетни закононарушители. От съдебната зала на съда за непълнолетни в окръга Люцерн, щата Пенсилвания, Чаварела успява да изпрати хиляди деца в местен център за задържане. 10-годишно момиче е осъдено на 1 месец в затвора за това, че случайно е запалила къща, докато си играела със запалка, въпреки че собственикът не искал да повдига обвинение. 11-годишно момче било осъдено на почти 2 г. затвор за това, че взело колата на майка си и я ударило в бордюр, а 14-годишен е осъден на 3 месеца, защото се подигравал на учителката си в MySpace. Голяма част от тези деца нямат адвокати, а заседанията по делата им са по по-малко от две минути.
Съдия Чаварела винаги казва, че прави това за доброто на децата. Оказва се обаче, че думата "деца" е ключова за апартамента във Флорида, който той купува благодарение на тези присъди. Чаварела има споразумение със собствениците на частен център за задържане, където изпраща всичките тези деца: за всяко от децата, които праща там, съдията получава щедри комисиони от центъра, които в един момент станали милиони долари.
Това продължава години наред. Чаварела все пак е разкрит и осъден на 27 г. затвор, а над 4000 присъди, които произнесъл, били отменени.