Прословутите поправки в Закона за детето, които даваха право на 14-годишните да се обръщат към съда, ако възникне спор между тях и родителите им за религиозната им ориентация, доведоха до развихрянето на една безпрецедентна по своя шум кампания за иначе твърде безразличното ни към националното законодателство общество. Интересно какви ли вълнения би предизвикала една далеч по-радикална мярка - свалянето на избирателната възраст до 16 г. Звучащата кощунствено за патриархална България идея от години се обсъжда и дори приема не само в по-развити, но и в по-изостанали от нас страни.

В мнозинството от демократичните държави по света минималната възраст, на която човек може да избира и да бъде избиран, е 18 г. В няколко страни тя е 21. Първата държава - членка на ЕС, която предприе радикалната крачка да снижи избирателната възраст до 16 г. за всички видове избори, беше Австрия през 2007 г. Извън Европа единствено 3 латиноамерикански държави - Никарагуа, Куба и Бразилия, дават право на 16-годишни да гласуват на национални избори. Иначе младежи на тази възраст могат да гласуват на местен вот вече и в няколко германски провинции, както и в един швейцарски кантон. В САЩ близо двадесетина щата позволяват на 17-годишни да участват в т.нар. първични избори (primaries), на които партиите одобряват своите номинации за президент на страната. На тази възраст в Израел пък е разрешено гласуването на местни избори. На Балканите също има прецедент - в Босна, Сърбия и Черна гора позволяват на младежите на възраст между 16 и 18 г.



да гласуват, ако имат работа



Макар все още да не се радва на особен успех, идеята привлича внимание по цял свят - обсъжда се на политическо равнище в Канада, Нова Зеландия, Великобритания, Япония, Индия, Южна Африка. През 2011 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) също официално даде своята подкрепа. У нас плахо в полза на идеята се изказаха досега само няколко маргинални политически сили като ПП "Зелените" и ВМРО-БНД.

Защо да се дава право на непълнолетните да гласуват? На първо място, защото политиците могат спокойно да си позволят да игнорират младежите в тази възрастова група именно защото те не са избиратели. А ако тези млади хора добият политически права, това ще им позволи да изразят мнението си по въпроси от дневния ред на обществото, които пряко ги засягат, а политиците ще са задължени да слушат. Този аргумент може да бъде чут най-често в англосаксонските държави, където младежите на 16 г. добиват редица права и задължения, които в повечето страни важат само за пълнолетните - да работят, да карат кола, да плащат данъци, да влязат в армията. В някои американски щати те могат да бъдат осъдени като възрастни за тежки престъпления, включително и на смърт. В такъв случай - питат защитниците на непълнолетните гласоподаватели - защо тези младежи да нямат думата по това как се харчат парите от данъците им, както и по въпроси, които пряко ги засягат, като социалната политика, образованието, борбата с престъпността и бедността.

Противниците на тази теза отговарят, че в повечето страни все още има по-висока възрастова граница за важните неща като женитбата, военната служба, участието в съдебно жури, употребата на алкохол и пр. Повечето непълнолетни живеят у дома с родителите си, не работят, не са данъкоплатци, а следователно не са и пълноценни граждани. По отношение на политическото представителство скептиците сочат, че просто не е възможно безкрайното разширяване на избирателното право по простата причина, че държавните политики засягат всички, включително пеленачетата.

Често се казва, че снижаването на изборната възраст ще доведе до нарастване на интереса към политиката сред обществото като цяло. Известно потвърждение за това се намира при изследването на резултатите от избори, организирани в американски и британски гимназии с цел запознаване на учениците с демократичните процедури (т.нар. mock elections). Установено е, че тийнейджърите, които участват в подобен образователен вот, пренасят своя новооткрит ентусиазъм към политиката обратно у дома при своите родители, които на свой ред проявяват по-голяма склонност да гласуват на реалните избори. От това се вади заключението, че по-ранната възраст за гласуване може да доведе до изграждане на по-силен и дълготраен интерес в младите поколения към демократичната система, както и



възраждане на доверието



към нея в по-възрастните избиратели. Това на свой ред би било крачка напред в посока към разрешаването на един от основните проблеми на съвременната демокрация - намаляващата избирателна активност, а оттам и делегитимирането на политическата система.

Други проучвания обаче ни водят към обратния извод. През 2004 г. Изборната комисия на британския парламент излезе със специален доклад по темата. В него се посочва, че в краткосрочен план понижаването на възрастта за право на вот ще доведе до допълнително падане на избирателната активност, тъй като ще има повече регистрирани, но неактивни избиратели. Работата е в това, че именно най-младите гласоподаватели - от 18 до 29 години, са тези, които най-рядко си правят труда да отидат до урните. В германската провинция Долна Саксония, където непълнолетните са добре дошли пред урните от 1996 г. насам, активността им е постоянно по-ниска от средната. През 2007 г. проучване на непълнолетния вот в 46 училища в Бремен показва, че мнозинството от учениците изобщо не се вясват до избирателните секции, въпреки че първоначално обещават да го направят. Защо тогава трябва да очакваме, че още по-младите ще бъдат по-активни, питат резонно скептиците.

Тук идва и въпросът за възможностите на непълнолетните да направят рационален избор поради малкия им житейски опит, непознаването на демократичните процедури, естествената им склонност да следват популярни публични личности и да се повлияват от крайни идеи. Изследване на германския университет в Хохенхайм показва, че 16- и 17-годишните имат много по-ограничени познания в областта на политиката в сравнение с възрастните независимо от нивото на образованието си. Този аргумент обаче не работи и в полза на скептиците. Проучване от 2004 г. установява, че около ? от американските избиратели не могат да назоват поименно своя представител в Конгреса. Освен това при изборна система, която е отхвърлила образователния ценз като бариера пред всеобщото избирателно право, много хора, които дори не са завършили училище, могат преспокойно да отидат да гласуват, влияейки се от какво ли не.

Доводи в полза на намаляването на възрастта за гласоподавателите идват и от по-неочаквани посоки. Непрекъснато нарастват опасенията, че поради застаряването на населението в повечето западни държави и по-високата политическа активност на възрастните хора там развитите демокрации са застрашени да се превърнат в геронтокрации. Конкретен повод за тези страхове даде безпрецедентно високото участие на хората от третата възраст по време на изборите в САЩ през 2010 г. за Камарата на представителите и част от местата в Сената. Тогава 61% от гражданите над 65 г. отидоха до урните, както и 54% от тези между 55 и 64 г. За сравнение: само 37% от хората във възрастовата група между 25 и 44 години пуснаха бюлетини и едва 21% от най-младите в групата от 18 до 24. Някои смятат, че това



може да се превърне в трайна тенденция,



която да обърне кардинално дневния ред и приоритетите на политиците и държавното управление в полза на хората от третата възраст. Други обаче сочат, че не съществува такова нещо като хомогенна група на възрастните избиратели, които гласуват за собствените си интереси. И дават пример с изборите през 2010 г., когато възрастните парадоксално гласуват най-вече за Републиканската партия, която е яростен противник на изгодните за тях здравни реформи на американския президент Барак Обама.

Засега идеята да се свали избирателната възраст все още спада към категорията на политическата екзотика. За повечето хора това е от онези необичайни хрумвания, които политическите стратези вадят пред публиката, когато решат, че е време да освежат програмите на своите кандидати с нещо ново, привличащо вниманието. Аргументацията им все още не е достатъчно силна, за да преодолее консерватизма на обществото и политическата система. От друга страна, проведени досега проучвания в Германия сочат, че младежите показват отчетлива склонност да гласуват за опозиционните партии в знак на протест. Самите партии пък се оглеждат за все по-млади кандидати, защото смятат, че могат да привлекат избиратели на същата възраст. Така че в един момент непълнолетните спокойно могат да се окажат резервната избирателна армия на популистки настроени политици.