РЕЗЮМЕ: В криминалните романи има един повтарящ се сюжет: доброто ченге и лошото ченге. Политиката не трябва да е криминална. Но и в нея има двоици в тандем. В Русия Путин-Медведев. В България Борисов-Плевнелиев. Силовакът си назначава една nonentitу (не личност) за fall back position (резервна, изчаквателна позиция). Българската политика, "проруска" или "антируска", пак е по руски модел. "Моделът тандем" може да е подходящ за Русия, но разликите между Русия и България са огромни и не е добре ГЕРБ да вкарва България в модела на руската политическа култура. Край на резюмето.

От 2.3% неграмотните българи станахме 30%. Защо? Воруют (крадат), казал една едничка дума за съотечествениците Юли Тимошенко ли беше, Саша Вертинский ли, не е важно. По-важно е, че докато сме се вайкали как ни крадат спестяванията, земята и природата, откраднали са ни стремежа към просвета.

Стига с тези думи, че българите сме завистливи и мразим сполучилите. Аз съм преводач и се зарадвах как сполучливо е превел "Върви, народе възродени" един българин в Ню Йорк,за да го пеят там децата.

Гърците си пишат думите с едни букви, дето само те си ги разбират. Ние пишем с едни букви, които се разпространили от Кавказ до Китай. Тази територия се сви като шагреновата кожа на Балзак. На "Писмо на непознатата" на Цвайг вече ще му казвам ес-ем-ес от една непозната, като гледам, че изписваме нашите букви с цифри.

Непознати ми пишат на хартия отлично, а във форума на в."Сега" си поправяме един друг правописа и никой не се обижда. Културен форум, казах си в деня на културата и писмеността. Вежливи прения, остри сблъсъци на мнения, мълчаливци засичат речовити. Както умовете на Просвещението кръстосвали словесни шпаги в литературните салони. Дорде имаме български духовен живот, не ще ни затрият простотиите на премиер и президент. Единият забавен волнодумец, другият смешен празнодумец, който онзи ден такива ги наговори в чужбина, че исках да се скрия под масата от срам. Плевнелиев сътвори гафове, два от които - забележителни. Remarkable, както казва той, за да покаже, че "мисълта" му (мисълта му?!?) тече на английски и българските думи не му идват на езика. Преди векове римокатолиците продавали индулгенции - ценни книжа за отвъдното. Сега - банкови далавери, пране на пари и политически комбини (ние няма да опровергаем вашето твърдение, че българите посегнаха на живота папа Йоан-Павел, вие пък няма да ни пречите на банковите далавери). Кардиналите са тънки дипломати, високообразовани и понеже са безбрачни и нямат семейни грижи, всецяло се посвещават на интригите.

Но не ми е приятно, че българският президент стана за посмешище. Ако ме питат "Ти откъде знаеш", ще отговоря: "Шпионите знаят. При това съм йезуитски възпитаник. Insider information ли е няма да кажа. Нито ще кажа кои бяха двата най-големи гафа на президента Плевнелиев."

Но въпреки простотиите българската култура е жилава. В дните около 24 май 2012 г. проявите й бяха много, затова ще изброя само пет от тях.

1. За "Нощта на музеите", които се отвориха за безплатни посещения, няма да пиша, понеже за това хубаво написа Галя Горанова миналата сряда; нарече го цивилизоващо събитие.

Добавям: Нищо, че простаци са пъхали пакети от кроасани в цевите на оръдията във Военния музей; те поне са влезли в музея на българската бойна слава.

2. Минах покрай новия паметник на Радой Ралин в махалата. Чапа (скулпторът Георги Чапкънов) така изтипосал Радой, че паднах от смях. Чапа е майтапчия. Като правеше българския герб и му оспориха лъвовете с коронки, Чапа каза: "Ако искате, и с каскети мога да ги направя."

Радой живееше между мен и киното читалище "Николай Хайтов", а Николай живееше на "Латинка". Сега киното е магазин Billa, читалището си е читалище с релефа на Николай, а пред Billa е паметникът на Радой, направен от Чапа. Двамата са близо, да се карат или обичат, както приживе - тяхна си работа.

У Николай изпивах специалните ракии, пращани му от родопски българи и турци; на долния рафт бяха книжките на Радой с трогателни посвещения на Николай.

Радой пък ме посрещаше с "Чок селям", не ми даваше да пуша и ми поднасяше "неговия чай" - гореща вода с няколко капки давилов спирт и аз се преструвах, че ми харесва. На сбогуване Радой казваше "Да не вземеш моята", понеже носехме еднакви чанти на трамвайни кондуктори. Не знам защо такива чанти, Джони Пенков, с когото Радой правеше смешните кинопрегледи "Фокус", пък носеше фуражка. А пък Ахото (Борис Априлов), когото Радой беше взел в седмичника "Стършел", си беше набавил железничарска шуба и се разтърси и мен да снабди. Може да е било отзвук от модата да бойкотираш модата и да си купуваш "обмундирование" от Army and Navy Surplus Store.

Като казвам, че скулпторът Георги Чапкънов е майтапчия, не се майтапя. Гърбът на паметника на Радой е тъмен, оксидирал, на който се откроява светъл правоъгълник - кондукторската чанта на Радой. Радой е разперил ръце, жестикулира, в нозете му коте, но котето не го видях, понеже беше затрупано от букети. На същото място пред Billa Радой отдалеч се провикваше "Мокриш ли котето?", а на жените пожелаваше "Пет пъти да те зарадват довечера!" и някои се мръщеха, други се усмихваха. Събираше се тълпа и аз тихомълком се изнизвах, щото Радой не говореше на мен, а за всички минаващи и те се тълпяха и ставаше сеир.

При "социализма" така и така нямаш хоризонт и амбиции, но пък имаш много време, пилееш го с приятели, кеф. Били те уволнили и нямаш пари - нищо, сядай на масата, който е взел хонорар, той черпи. Аз ядосвах моите приятели скулптори. Първо им казвах, че всеки паметник е оставяне на следа, както мъжките кучета напикават всеки дирек, за да оставят следа и маркират територия. Те ми запушваха устата. После ми казваха "Стига мълча като пукал". Тогава им казвах как внукът на Рубльов, като го питах що е с надписи на кирилица неговият монумент в Монголия, той след достатъчно чаши водка каза: За да се чудят камилите. Ами простаците, дето обезобразили Mount Rushmore в Южна Дакота, като изсекли в скалата образите на техните президенти?

3. За драматичното ни изкуство няма да пиша. Зарадвах се, че Асен Шопов е получил "Аскеер". Но се ядосах от пояснението, че той "грабнал приза" измежду "претендентите". Той никога не е "претендирал" нещо да "грабне".

Това некултурно говорене го въведоха спортните коментатори, които казват: "Барса" "унизи" "Арсенал". Само приятелят ми Сашко Диков заслужава приз, понеже е провокативен като Лейди Гага и във всичко си пъха гагата, включително в политиката.

4. За музиката нищо няма да кажа, понеже в "Нощен Хоризонт" на БНР имаше хубаво предаване за композитора Иван Спасов с негова музика; аз не мога да ви предам музиката му, а всякакви думи бледнеят пред неговата музика.

5. За операта ни ще кажа. Българските постановки на "Рейнско злато" и "Зигфрид" от "Пръстенът на нибелунга" са по-добри от най-хубавите на Вагнеровия фестивал в Байройт (Bayreuth). Камо ли в Ню Йорк, където Bryn Terfel, самодоволно ухилен и с тройна гуша, после отиде да се срещне с Lady GaGa.

В софийската опера на "Врабча" и "Раковски" влизаха старци като мен и млади жени и мъже с децата си. Момченцето до мен попита майка си дали ще гледа "Господарят на пръстените" и майка му каза "Не". Но въпросът на детенцето беше добър. Оксфордският професор J.R.R.Tolkien, който написа световния бестселър The Lord of the Rings, дълго и неуспешно казваше, че не е краднал от Der Ring des Nibelungen (The Ring of the Nibelung), четирите епични опери на Рихард Вагнер.

Впрочем Вагнер ги наричал три драми с една Vorabend (встъпителна вечер), но карай да върви. Вагнер пък краднал от нордическата сага Nibelungenlied, но карай да върви. В България само проф. Марко Минков разумееше езика Old Norse, но аз не го питах приживе и карай да върви. М. Минков живееше в къща зад спирка "Охрид" малко преди Княжево и понеже му влизаха крадци в къщата и от стълбището, цялото в полици с книги, му крадяха книгите, които за него бяха ценни, а крадците - за стотинки за вторични суровини, той (понеже още нямаше алармени системи) си направи над входната врата едно приспособление - кофа вода над вратата, че като влезе крадецът, кофата да му се излее на главата. Той и криминални романи четеше. Но нали е разсеян професор, като се прибирал, кофата се изляла на неговата глава. Карай да върви. Простакът и тогава побеждаваше. Той винаги побеждава.

Илия Павлов, преди да стане капиталист, беше борец. Той много хубаво ми разказваше: "Усетих го аз, че той е по-силен от мен и ще ме победи. И както сме на тепиха, аз незабелязано му бръкнах под трикото и му бръкнах с пръст в гъза и той ми фрасна страшен юмрук по главата и го елиминираха за неспортсменско поведение и аз се класирах."

Простете ми, че аз цитирам точно. Сега, както и миналата сряда, когато цитирах шотландския икономист "Чичо Дес" (Desmond MacForan) с неговото "Ебете си майката". Не редактирам думите, за да звучат по-благопристойно. Зазвъняха ми телефоните: Ти, Джимо, културен човек, пък такива непристойни думи.

- По-пристойни ли са гей парадите?

Знам, не е прието да се изразяваме както в сръбските филми. Нито както в холивудските, където казват само Fuck и Shit. Но не редактирам моите, нито чуждите спомени. Поднасям извинение за моите некултурни думи.

Jimo's op-ed column, Jusautor DI copyright