Когато стане дума за титли и образователен ценз, България винаги е страна на парадоксите. Щом за шеф на атомна електроцентрала може да бъде назначен човек, завършил машиностроене и двигатели с вътрешно горене, значи на един ректор на държавен университет му се полага професорска титла по право без оглед на научни постижения. След десетгодишни академични мъки Величко Адамов, който вече втори мандат е начело на Стопанската академия в Свищов, сбъдна детската си мечта и вече напълно законно ще слага "проф." пред името си. Той и досега го правеше, но нямаше правно основание за това. Опитите на Адамов, който нашумя като научен ръководител на лобиста на съдебната власт Красьо Черния, да се окичи с професорска титла датират отпреди 2001 г., когато бившата вече Висша атестационна комисия го уличи в плагиатство. Въпросът в случая с професурата на Адамов не е толкова дали ректорът на свищовската академия наистина заслужава да се изкачи по академичната стълбица, а начинът, по който го прави.

Процедурата разбуни духовете и различни неправителствени организации хвърлиха сянка на съмнение върху признаването на Адамов за професор. Дали е имало нарушение - чуждестранните учени от журито не са били в България за заседанията, кандидатът е плагиатствал от френски издания, научните трудове не са били представени публично и т.н., и т.н. - ще установява проверка на министерството на образованието. Случаят обаче повдига и редица други въпроси, отговорите на които са не по-малко важни.

Конкурсът за професура на ректора на Стопанската академия в Свищов е пореден епизод от един сериал, който често надхвърля добрия вкус. В този сюжет държавното висше училище е превърнато във феодално владение на ректора си. И преди да беше професор, Адамов успяваше да вдига шум около себе си по доста



екстравагантен за академичните среди



начин. Едва ли има друг ректор, който пред тв камери да признава, че е най-богатият сред колегите си в страната. Който да дефилира из пресата, увековечен със съмнителни герои по чалга купони. Да не крие близостта си със звезди на същия музикален жанр, които често се изявяват и като възпитанички на академията. За домашна употреба е друг връх на изобразителното изкуство - "Тайната вечеря", на която в ролята на Исус, разбира се, е самият Адамов.

Поведението на ректора на Стопанската академия напомня удивително за друг ректор - проф. Иван Харалампиев на Великотърновския университет. Преди десетина години, когато Харалампиев беше ректор, просветното министерство беше вдигнало ръце от десетките сигнали за незаконни филиали на ВТУ. Стигна се даже до проверка на прокуратурата, но тя потъна в безвремието. Все пак Харалампиев беше сменен, но след изтичането на двата законни мандата остана шеф на Общото събрание - органа, който всъщност се води работодател на ректора.

Мнимите професори сред близките на властта учени не са един и двама, а един от тях дори беше за кратко министър. Предстои да видим дали ще се намери кусур в избора на проф. Адамов и дали просветното министерство ще се възползва от правото си да прекрати процедурата. По-широкият въпрос с управлението на вузовете обаче е силно чувствителен за ръководствата на университетите и колежите и трудно би се стигнало до промени, с които



да се отнемат вече дадени им правомощия



Според Закона за висше образование, приет през 1995 г. и променян над 30 пъти досега, вузовете са се превърнали в неприкосновена академична собственост. В законовата формулировка на академична автономия се включва "академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище". "Академичната свобода" означава "свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви, свобода на обучението" и т.н., а самоуправлението се изразява в изборност и мандатност на всички органи за управление и право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със закона.

Излиза, че освен с одит на Сметната палата държавата в лицето на министерството на образованието няма законови механизми за контрол и санкции в случаи на фрапиращи нарушения. От друга страна, обществото е чувствително към това как се харчат парите на данъкоплатците. Държавните висши училища са публични институции, което означава, че вратите им трябва да са широко отворени за държавен и обществен контрол. Но попитайте един ректор на държавен университет колко са например приходите от студентски такси. Никога няма да получите отговор, защото това е най-строго пазената тайна. Че контролът е силно занижен показва и скорошният одит на МОМН за стопанисването на общежитията и държавните имоти, дадени на вузовете, който показа фрапиращи нарушения при отдаването под наем на държавни терени, определени за библиотеки, студентски столове и читални. Наместо тях срещу скромен наем в Студентски град корени като на боабаб са пуснали барове, чалготеки, фризьорски салони, аптеки и т.н., и т.н.

На фона на постоянните демонстрации на институционално безсилие случаи като този с ректора на Стопанската академия в Свищов - бил той професор или "само" доцент - са нищо друго освен поредното доказателство, че т.нар. политическа воля липсва, а Адамов не е единственият академичен феодал. А в подобни ситуации въпросите за качеството на предлаганото образование стават, меко казано, неуместни. Остават голите министерски констатации, че "имаме проблем с висшето образование", "ние не сме предпочитана дестинация за други студенти" и че се "намираме в малка криза". И тъй като държавата няма особени законови механизми да се намеси, а очевидно няма и желание да го прави, не ни остава нищо друго освен да изчакаме Адамов да освободи поста след изтичането на полагащите му се два мандата и да видим докъде ще стигнат географските граници на академичния феодализъм.