|
| Красимир Добрев |
Ю.А., София
Според чл. 155 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Пак там е посочено, че "при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж". Този сравнително общ текст е намерил своето развитие в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която е приета с правителствено постановление в далечната 1986 г. Тя обаче действа и в момента, като в нея постоянно се правят поправки - последното изменение е от март тази година. В тази наредба има Глава трета "Отпуски", с раздел първи "Платен годишен отпуск". Именно там, в чл. 22 е посочено, че всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Тук става дума за общия платен отпуск и допълнителните дни към него, които се определят по различни критерии.
В конкретния случай е важен 8-месечният задължителен трудов стаж, преди който работник или служител не може дори да помисля за платен отпуск. Наредбата определя, че когато този 8-месечен трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато обаче част от него е придобита през една календарна година и друга част - през следващата календарна година, то той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година. За втората година вече придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер.
За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
Работникът и служителят, който работи на непълно работно време, пък има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж
Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен и вече споменатият основен отпуск от 20 дни. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Така например в Наредбата за работното време, почивките и отпуските е посочено, че професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. 36 дни отпуск има и за преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения. Такъв имат и пилотите и стюардесите в зависимост от прелетените през годината часове. Удължен отпуск има и за театралните и цирковите артисти и много други.
Кодексът определя възможността да има и допълнителен платен годишен отпуск. Според чл.156 от КТ той се полага за:
- работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
- работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.
Законодателството определя и че когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Ако след ползването на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.