РЕЗЮМЕ

Озаглавих това писмо Литургия за Свобода Б., понеже Свобода Бъчварова написа романа "Литургия за Илинден", по който беше направен филмът "Мера според мера". Тя написа и петтомния роман "Земя за прицел", по него бе филмът "Жребият". Свобода Бъчварова, която на 87 години умря в Бразилия, където живееше при дъщеря си, бе сценарист на "Опасен чар", "Между релсите" и др; Тя бе един от петимата сценаристи на сериала "На всеки километър". В това писмо ще стане дума и за простотии. Край на резюмето.



Здравейте. Благодаря за разговора, за изпратените поздрави с филмови откъси, с музиката на Глен Милър и на Хиндемит, с картината на Пусен "Елиезер и Ребека". Някои читатели за нещо са се подсетили, други за нещо са се замислили, трети са изразили омерзение към мен и писмата ми.

Споделям омерзението им, като ги препрочитам. В предишното писмо ("Идеалният министър") разказах как евреинът Каниц пращал бедни ученолюбиви момченца като Иван Шишманов да се изучат във Виена. Но не съм казал, че като станал министър, Иван Шишманов на свой ред пращал да се изучат в чужбина такива будни момченца като Александър Балабанов, Боян Пенев. Стилиян Чилингиров, "последният възрожденец" (той направил вестници, списания, Народната библиотека, Съюз на българските писатели, Етнографски институт и музей и други неща на ползу роду).

Пропуснал съм да кажа, че момчетата не само се изучили в Лайпциг, Берлин, Мюнхен, Краков, Варшава и Прага; те се учели на политическо достойнство чрез личния пример на Иван Шишманов. Не съм казал, че българските студенти освиркали княз Фердинанд при откриването на Народния театър на 3 януари 1907-а, князът се ядосал и затворил университета, а министър Иван Шишманов се възмутил от тази простотия и си хвърлил оставката. Поднасям извинение за тези мои пропуски и за много други.

Сега не пропускам да кажа, че по политическо достойнство Иван Шишманов е великан, а другите министри - тогавашни, по-късни и сегашни - са пигмеи.

Впрочем, ето го новото ми писмо:

Свобода Бъчварова я виждах в Аврамовия дом. Това беше къщата на моя приятел Алфред Криспин на софийската улица "Гогол" № 28. Наричахме я Аврамовия дом, понеже Фреди беше евреин и понеже там можехме да отидем по всеки час в денонощието и да ядем и да пием и да преспим, постилаха ни на пода, когато нямаше място по креватите.

Най-хубавото на Аврамовия дом беше, че там се разговаряше на свобода. Фреди Криспин открай време си живееше в Аврамовия дом, оставен му от друг евреин (Лино). При цар Борис Трети на евреите им взеха собствеността, препродадоха я на нищожна цена. След 1955 г. Фреди можеше да купи тази къща за нищо пари, ала се инатеше:

- Не. Аз съм евреин.

- Бъди си евреин, но купи къщата - кандърдисваше го нашият приятел Иван Минев, който е отличен юрист. - А Фреди Криспин кипваше:

- Евреите не трябва да имат дом. Нито държава. В Израел те стават войници и селяни, а другаде - адвокати, лекари, зъболекари, писатели, виртуози на цигулка и на клавир, нобелисти по физика, макар и в народната обич на опашката.

- Как опашката - обаждах се аз ни в клин ни в ръкав. - Ако в САЩ евреите са опашка, значи не кучето си размахва опашката, ами опашката си размахва кучето.

Свобода Бъчварова беше по-мъдра от мен, понеже повече бе препатила насам-натам по света. Родила се в Горна Джумая през 1925 г., дъщеря на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева. Те били много революционни "леви" и след въстанието в България през 1923 г. трябвало да си грабнат бебчето с име Свобода и да избягат във Виена. Не след дълго ги изпъдили от Виена и те отишли в Париж. После и от Париж ги изпъдили и те отишли в Белгия. После Свобода следвала в Ленинград (Санкт Петербург). Накрая тя умря в Бразилия при дъщеря си Елица.

През перипетиите в детството Свобода се разболяла от костна туберкулоза и когато се виждахме в Аврамовия дом тя беше гърбава. Дребничка като джудже гърбушка, умна и остроумна. Има френски израз "Остроумен като гърбушко или като джудже" (avoir d'esprit comme un bossu ou comme un nain). Дворцовите смешници били гърбави джуджета; само тям било позволено да се глумят с владетеля. Аз се глумях със Свобода:

- Баща ти уби чичо ми.

"La Resistance" (Съпротивата) убила чичо ми виконт Антоан, който бил дупе и гащи с фон еди кой си - сиреч колаборационист на германците от Вермахта. На Свободка Бъчварова пък баща й го убили през немската окупация на Белгия, понеже той бил от Съпротивата. Естествено нито аз знаех кой убил чичо ми, нито Свободка знаеше кой убил баща й. Но толкова беше весело в Аврамовия дом на Фреди, че Фреди каза: Я за Джимо да изпеем "Ерика". И дружно запяхме "Ерика", макар че повечето от присъстващите евреи имаха роднини, загинали в лагерите на смъртта. Проглушихме махалата. Не ни арестуваха, макар че трябваше. Но къде ти милиционер да знае, че "Ерика" е боен марш на Вермахта.

Евреинът Нино, въздържател и абсолютно трезвен, казваше:

- Джимо, да знаеш, че от глупав евреин по-глупаво няма. На някой, като му кажеш, че е глупак, той ти казва: ти си глупак. Пък глупавият евреин, като му кажеш, че е глупак, той ти казва: ти си антисемит. И не щат да служат войници, само се молят. Пък другите евреи вместо тях да воюват.

Нино имаше предвид религиозните евреи с бради и кичури на масури. Нино отиде в Израел, воюва за Израел, стана военен герой и полковник. После ме съпровождаше по ония места от Стария завет, които бяха окупирани от Израел територии. Казвах му: "Недей, аз и другаде съм бил военен кореспондент", но той: "Не, ти не знаеш как е тук" и вървеше с мен, носейки едно голямо, тежко нещо. Като ги попитах какво е, той каза "magnum desert eagle".

Нино ме пазеше, щото и двамата помнехме как ставаше еврейска хавра в Аврамовия дом на Фреди Криспин, как се дърлехме и колко хубаво беше. Призори след разпивката слизахме по стълбището. Аз се държах за перилото, за да не падна, а лекарят Любо - на Свободка мъжът й, не се държеше и миниатюрната гърбушка Свободка, безсилна да крепи двама едри мъже, се вайкаше: "Джимо бе, дръж го да не падне" и аз казвах: "Държа го бе, Свободке", а Любо се впускаше в такъв речитатив, че цялата махала да го чуе: "Няма Свобода! Туй е робство! Туй е диктатура! Аз няма да я търпя тази диктатура. Бодке, давам ти последен шанс. Млъкни най-после!"

След нас слизаше Йордан Матев, който тъкмо беше изиграл Борис Морев във филма "Тютюн". Йордан беше изпил още повече от Любо и от мен, но въпреки това беше по-разумен от нас: "Тихо бе, тихо. Ще събудите махалата".

Във форума забелязвам неприятен антисемитизъм. Защо? Защото Гад Зееви изигра България за авиолиниите? Да, но благодарение на български лакомници да се облажат. Или защото Соломон Паси ни набута в скапаното НАТО и каза "майната му на православието"? Мони всъщност не е евреин, понеже само баща му е евреин. То и при сегашния финансист политик Мартин Заимов е същото. Приятел бях с баща му евреина Майкъл Голдсмит от лондонското бюро на Асошиейтед прес и с майка му Клавдия Заимова, внучка на генерал Заимов. Ходехме с Клавдия на езда на конната база "Хан Аспарух" заедно с Мартинчо, а в пет следобед - на чай при баба Ана Заимова, която го поднасяше в много хубав порцеланов сервиз. Клавдия и Майкъл бяха чудесни хора и аз ги обичах.

Обичам еврейския хумор, еврейските вицове. Обичам моите еврейски приятели и тези, които по еврейския канон не са евреи, понеже майките им не са еврейки. Не ме интересува еврейския канон.

Накрая и аз като Любо, мъжа на Свободка, да изокам:

Туй не е свобода! Диктатура на простотията е. Все едно дали е монархическа, комунистическа или демократическа простотия. Съсипването на природата започна преди "демокрацията"... Енергийната ни политика и преждевременното (преди 2020 г.) изграждане на ветрогенератори и фотоволтаици са икономически простотии.

Малко са ни нашите български простотии, та вече и вносни простотии като онзиденшния гей-парад. На педерас*ите кой им пречи да са? На другите кой им пречи да не са? Що парадират тогава? Заедно с посланиците на САЩ и Британия Джеймс Уорлик и Джонатан Алън? Eгати.

Тодор Динов филмира "Барутен буквар" на Йордан Радичков. Будни българи заобикалят сервилните към властта медии, наговарят се по социални мрежи; вдругиден, 6 юли 2012 г. ще опитат да взривят произвола на електродоставчиците. С маската на Гай Фокс, който през 17-и век опитал да взриви Парламента в Лондон. "Барутният заговор". Искам по да сполучат от Гай Фокс!



Jusautor DI copyright