2012 г. засега минава под знака на задълбочаващата се европейска дългова криза. На този фон икономическият растеж в България е минимален, но все пак българската икономика чисто формaлно все още не е в рецесия. Какво ще се случи през идните месеци?

През 2011 г. за първи път от началото на кризата се отчита по-значително свиване на бюджетните дефицити в Европа, които паднаха с 2 пункта - до 4.5% от БВП в ЕС. Данните ясно показват, че строгите икономии не са причината за крехкия растеж в Европа. Напротив, всички "проблемни" страни - Испания, Португалия, Италия, Гърция, Ирландия - имат по-високи разходи в сравнение с периода преди кризата.

Свиването на индустрията в Европа през 2012 г. е извън съмнение, като кредитът към частния сектор в еврозоната се увеличи незначително с половин процент годишно, а инвестициите все още стагнират. При това положение вероятността от нова рецесия или "второ дъно" на кризата в еврозоната - нашия основен търговски партньор, изглежда все по-реална през 2012 г.

Дори в случай че планираните структурни реформи в застрашените европейски страни бъдат реализирани,



икономиките ще стагнират през следващите 12-18 месеца.



Това е лоша новина за България. Търсенето на силно зависими от бизнес цикъла стоки и услуги на европейския пазар ще се ограничи и съответно ще намали потенциала за растеж на българските експортни сектори. Затова и част от българските износители търсят нови ниши и пазари, пренасочвайки се към развиваща се Азия, която ще продължи да расте с над 7% в реално изражение и през 2012-2013 г.

Стабилният публичен сектор ще продължи да бъде необходимо условие за растеж на българската икономика. Спрямо първите четири месеца на 2011 г. дефицитът се свива значително - с 335 млн. лева., или 61%. За разлика от предходни години ниският ръст на държавните разходите не се дължи на забавени или отложени капиталови разходи, а на сериозно задържане на текущите разходи. В условията на ниска инфлация до края на 2012 г. обаче ръстът на приходите в бюджета ще бъде минимален, което ще изисква задълбочаване на структурните реформи, увеличаване на контрола върху разходите и повишаване на ефективността на публичния сектор.

Постепенно ще започне да се съвзема и банковият кредит към бизнес сектора. Сегашното състояние на българската банкова система (висока ликвидност и значителни резерви) позволява бързо разширяване на бизнес кредита при наличие на достатъчно собствен капитал у предприемачите.

Един от водещите индикатори за икономиката е притокът на чужди инвестиции. В България кризата се изрази преди всичко в рязко свиване на вложенията, които така и не се възстановиха след първоначалния шок. Преките инвестиции остават на много ниски нива в сравнение с периода преди кризата - около 5 пъти по-малко. По последни налични данни обаче преките чужди инвестиции в страната се увеличават до 1.6 млрд. евро годишно в началото на 2012 г. А бяха достигнали дъно под 800 млн. евро в средата на 2011 г.

Макар че данните са предварителни и подлежат на няколко ревизии, най-вероятно оттук нататък



притокът на чужди капитали постепенно ще се ускорява,



макар и с различни темпове в различните сектори на икономиката.

За последните 12 месеца най-малко са инвестициите в секторите земеделие и добивна промишленост, които традиционно разчитат по-скоро на местно финансиране и на привлечените средства по линията на европейските фондове. България обаче разполага със значителен потенциал за увеличаване на инвестициите в сектор хотели и ресторанти, още повече че туризмът беше по-слабо засегнат от глобалната финансова криза в сравнение с други отрасли.

Инвестициите в строителство и имоти постепенно се възстановяват, но вероятно ще гравитират около настоящите ниски стойности поне в следващите 2-3 години. Докато преди началото на кризата отраслите строителство и финансово посредничество привличаха до 2/3 от всички чужди инвестиции, в момента те привличат сумарно около 1/5. Причините за отслабналия входящ капиталов поток през банковата система се коренят както в по-консервативната политика на банките майки, така и в по-слабото търсене на заемен ресурс от българските фирми и домакинства.

Чуждите инвестиции в сектора търговия и ремонт възлизат на около 180 млн. евро, или около 1/7 от всички ПЧИ, но и в този сектор има потенциал за растеж, имайки предвид все още слабото развитие на търговския сектор в страната въпреки навлизането през последните години на няколко непознати до момента за българския пазар ритейл формати.

През последните 2 години се увеличи значението на секторите енергетика и транспорт, като делът на привличаните от тях чужди капитали се разшири съществено. Към края на март 2012 г. най-много чужди капитали се бяха насочили към преработващата промишленост, която претърпя съществено развитие в унисон с излизането на европейската икономика от рецесията. Отчетеното забавяне на индустрията в началото на 2012 г. вследствие на по-слабото търсене на индустриални стоки в притиснатата от публичната свръхзадлъжнялост еврозона, вероятно ще доведе до стабилизиране на чуждите инвестиции в сектора около настоящите нива.

Въпреки негативното влияние на европейската дългова криза и на потенциално задълбочаващите се проблеми в Гърция България все пак може да извлече ползи от поддържането на фискална и финансова стабилност в съчетание със структурни реформи. За съжаление обаче през последната една година не беше отчетено видимо подобрение на бизнес средата в България. Това показват и класациите за конкурентоспособност на Световната банка, Световния икономически форум и други международни организации.