Гърция е разположена там, където Западът едновременно започва, но и свършва. Като идеал на хуманизма Западът започва в антична Атина, където състраданието към отделния индивид започва да измества смазващата жестокост и грубост на съседните цивилизации в Египет и Месопотамия. Хроникираната от Херодот война между Гърция и Персия през V век преди новата ера прокара разликата между Запада и Изтока, която се запази цяло хилядолетие.

Гърците са християни, но също са и източноправославни и духовно са близки до Русия - както и до Запада. Географски те са равноотстоящи между Брюксел и Москва. Гърция може и да е създала Запада с демократичните си нововъведения през епохата на Перикъл, но повече от хилядолетие тя е дете на Византия и турския деспотизъм. И ако Гърция е била северозападният бастион на античната цивилизация в Близкия изток, впоследствие, когато историческото развитие започна да се премества към по-студения север след разпадането на Римската империя, тя се оказа бедняшката част в югоизточния край на Европа.

Съвременна Гърция се бори с това раздвоено наследство. В началото на ХХ век военното противопоставяне с Турция след Първата световна война (повторение на гръцко-персийските войни) доведе до поражение на Гърция и като последица над 1 млн. етнически гърци от Мала Азия избягаха в Гърция, което доведе до допълнително обедняване на страната. (Гръцка диаспора в Мала Азия е била солиден източник на приходи преди прогонването на гърците оттам.) Кървав отпечатък върху историческото развитие остави не само Първата, но и Втората световна война, след която в страната пламна гражданска война между десните и комунистите. Това, че Гърция не влезе във Варшавския договор, бе повече краткосрочно начинание - тук отново си каза думата ефектът на нестабилното географско разположение на страната между Изтока и Запада.



Гърция продължаваше да се бори



През 60-те и 70-те години тя бе управлявана от особено брутална военна диктатура (предвождана от полковници от затънтения Пелопонес), която продължи седем години (1967-1974 - бел. ред.) Страхът от нов преврат витаеше и в първите години на възстановената демокрация. Макар олимпийската традиция да е започнала в Древна Гърция и първите съвременни олимпийски игри да са се състояли в Гърция през 1896 година, сто години по-късно на Атина бе отказвано домакинство на олимпиадата поради невъзможност да се подготви организационно и заради лоша инфраструктура. През 2004 г. Гърция бе домакин на лятната олимпиада, но финансовите разходи за игрите съдействаха за икономическото отслабване на страната и в крайна сметка за сегашната дългова криза.

Не е случаен фактът, че икономически Гърция е най-закъсалата държава в Европейския съюз. Фактът, че тя се намира в югоизточната задна врата на Европа, също има значение. Гърция носи икономическо и политическо наследство, което не съответства изцяло на духа на съвременния Запад.

Около три четвърти от гръцките компании са семейна собственост и разчитат на семейния труд, а хората извън семействата имат труден достъп до съответния бизнес. Данъчните измами са широко разпространени. Икономиката страда от липса на конкурентоспособност. Това е икономиката на услугите, разчитаща най-вече на туризма - в нея производственият сектор е слабо застъпен. Разбира се, тези характеристики имат много общи неща с погрешната политика от последните години и десетилетия, но те също са продукти на историята и културата, които от своя страна са продукт и на географията. Нещо повече, Гърция няма достатъчно продуктивна земя, за да бъде аграрна сила.



Следва забавеното политическо развитие



В продължение на голяма част от XX век гръцките политически партии бяха патерналистки, фокусирани върху ярки личности със слаба организационна подкрепа. Георгиос Папандреу, дядото на неотдавнашния едноименен премиер на Гърция, всъщност оглавява партия, наречена "Партия Георгиос Папандреу". Политическите партии са семеен бизнес в най-голяма степен в Гърция, отколкото където и да е другаде в западния свят. Управляващата партия не само доминира висшите ешелони на бюрокрацията, както е нормално в демокрациите, но и средните, и ниските ешелони. Държавните институции от горе до долу твърде често са свръхполитизирани.

Освен това, вместо да има умерена лява партия и умерена консервативна партия, както е обичайно за Западна Европа, в началото на 90-те г. Гърция имаше твърда лява партия в лицето на Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК, което по време на Студената война открито симпатизираше на радикалните арабски режими като този на Хафез Асад в Сирия и на Муамар Кадафи в Либия и една донякъде реакционна дясна партия - Нова демокрация. Придвижването на тези водещи партии към центъра е явление от последните години.

Така че създаването на твърдо лявата партия СИРИЗА и на крайнодясното неонацистко движение Златна зора носи далечен отзвук от миналото на Гърция от средата на XX век. По ирония, докато крайната икономическа криза в Гърция създаде тези радикални групи, резултатите от изборите могат да се тълкуват като отказ на гръцките избиратели от екстремизма и избор на политическата умереност.

У всички нас има настроение и тенденция да вдигнем ръце и да обявим всички гърци за много по-голяма беля, отколкото внимание и грижа заслужават. Но това отношение издава лицемерие, дори и като отрича интересите на Запада. Когато Гърция се присъедини към ЕС през 1981 г., икономиката й очевидно не бе готова за това. Брюксел взе политическо решение, а не икономическо, същото се повтори и когато Гърция бе приета в еврозоната през 2002 г. И в двата случая действителното състояние на гръцката икономика бе оставено настрана в полза на абстрактната квази-историческа визия за простирането на Европа от Сибир до Източното Средиземноморие.

Разбира се, през 80-те г., когато и аз живях там в продължение на 7 г.,



Гърция получаваше редовно пари от ЕС,



за да се дисциплинира и да реформира икономиката си. Вместо това тогавашният премиер от ПАСОК Андреас Папандреу използваше парите, за да напомпа бюрокрацията. Така Гърция остана недоразвита, а мечтата на Брюксел не се осъществи. Най-горчивата ирония е, че греховете на крайнолевия Андреас Папандреу бяха прехвърлени върху неговия разумен и по-центристки ориентиран син Георгиос, който имаше твърде кратък премиерски мандат от 2009 до 2011 г. заради горчивото икономическо наследство на баща си.

Интересите на Запада днес обаче изискват дори и Гърция да излезе от еврозоната, тя да остане в ЕС и НАТО. Защото независимо дали Гърция ще изостави еврото, или не, тя е изправена пред години на икономически тегоби. А политическата ориентация на Гърция с оглед на географското й положение никога не бива да се пренебрегва. Китайците например инвестираха сериозно в пристанището на Пирея. В медиите пък се спекулира, че при липсата на пари в Гърция, ако Русия бъде изтласкана от пристанищата на Сирия при евентуална смяна на режима там, Москва ще се насочи към гръцките пристанища. А в момента руските икономически връзки с гръцката част на Кипър са изключително близки. Гърция и Кипър се радват на съвременна европейска история основно защото са в полезрението на западните сили от стратегически съображения. С други думи, от гледна точка на географията и геополитиката Гърция ще бъде в играта още години напред.