Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева се учреди. И какво от това? Идеите - вехти, лицата - рециклирани, ентусиазмът - слаб. "Гръбнакът" на новата партия са все хора, превивали гръб. Пред други лидери. Целият конструкт изглежда като изтръскан от политическото кошче за боклук. Recycle Bin, в който компютърът съхранява вече ненужните файлове. За всеки случай. Дори професионалната режисьорка Иглика Трифонова, която завежда възторга в новото политическо образувание, не успя да разведри атмосферата при учредяването.

И това е донякъде обяснимо.



Възторг предизвикват новите идеи,



благородните каузи, чистите хора. В политическия Recycle Bin на Кунева всичко е вече гледано. Каре десебари, клели се до вчера във вярност на Командира, най-успешният плевенски кмет на СДС, бивш царски министър, зад чийто гръб надничат сенки от миналото, анонимни експерти от преговорния екип на Кунева от времето, когато се "затваряха главите", няколко красавици от квотата на виден шоумен, впрегнат в рекламата на проекта. И колеблив лидер с изявен вкус към отличните оценки и леко сълзливия патос. Дотук нищо взривно и вдъхновяващо. Отсега може да се прогнозира известно преимущество на седесарския "пакет" над останалите лобита, след като му бе отредено почетно място в ръководството на формацията. Както си му е редът у нас, най-отявлените ренегати събраха най-много аплодисменти при представянето.

Но да оставим лицата и да видим идеите. Роди се още една дясна партия. Поредната. Там вече са ГЕРБ, СДС, ДСБ, НДСВ, ДПС, че и "Атака", ако се съди по декларациите и политиката им. То, ако съдим по действията, около дясното гравитира и БСП, но да зарежем засега столетницата. Изобщо пренасели се дясното напоследък. Сега към цялата тази компания се добавя и партията на Кунева, която при това се нарича движение. Да прелъстяваш електората с дясна алтернатива на дясното управление, не е кой знае колко находчива и вдъхновяваща програма, ще признаете. Лявото пък плаши заради пропагандното му приравняване с комунизма - пълномащабна глупост, въздигната в посттоталитарен култ. С други думи, Кунева ни обещава все същото, което вече изсърбахме от кажи-речи всички правителства на прехода - коалиционни или не. Ако към идеите се притурят и лицата, картинката съвсем заприличва на дубликат.

И понеже на избирателя вече му се повдига от десни, а не от леви експерименти, противно на това, което мислят госпожа Кунева и нейните съмишленици, се вкарва в употреба



безличният лайтмотив: да си върнем нормалността.



Тоест няма ляво, няма дясно, важното е да спасим демокрацията. А кой определя докъде точно се простират границите на "нормалността"? И не дойде ли ГЕРБ на власт тъкмо по правилата на демокрацията, с избори? Но да се бориш за демокрация е винаги по-благородно и възвисяващо, отколкото да говориш с кого ще се коалираш, как ще управляваш и откъде ще дойдат парите за справяне с бедността. Част от "нормалността" ли е например да обвиняваш останалите партии в политически картел, след като сам си пребивавал в тях? И след като си им опоскал най-личните кадри, били до оня ден неизменна част от картела?

Та затова нямаше и особен ентусиазъм оня ден в НДК. "Нормалността" не може да бъде политически манифест. Дясната еуфория от 90-те гасне след световния си провал. Лявото по тия ширини е забранено. Обещанията за почтеност вече предизвикват гадене. А хич без идеология не може. Освен ако не си Бойко Борисов, разбира се. Макар сред лицата на Куневата формация да има почтени хора,



липсват харизматици и безспорни авторитети,



ако изключим може би уважавания от всички скулптор Велислав Минеков, който обаче рискува да бъде засенчен от манекенката Венета Харизанова.

Рециклирането на лица и идеи може и да минава за "зелена" политика, но трудно ще ни го пробутат за зелен хайвер. Въпреки европейските подобрители. Засега Кунева само кокетничи с Бойко Борисов, като му праща дълбоко кодирани послания от типа "ако се придържате към демократичните норми и осигурите честност на изборите, може и да ви приемем за партньор". Надява се, че така, използвайки европейската "мека сила", ще съумее да ашладиса дивата полицейщина и домораслия далаверизъм, преди да влезе в поредната безпринципна коалиция с вечното оправдание "народът така поиска". И "по-добре с нас, отколкото без нас".