Още миналата седмица Висшият съдебен съвет стигна дъното. Преди два дни продължи да копае надолу. Резултатът от почти едноседмичните усилия на т.нар. кадровици на съдебната власт, известни с лобистки скандали и роднински назначения, е, че успяват да се омаскарят още повече.

Но на ВСС не му пука. Нито от съдиите, които се събраха под прозорците му да протестират срещу скандалното уволнение на шефката на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова, нито от възмутените коментари тук-там по сайтове и вестници, а още по-малко от последствията за самата съдебна система. Членовете на ВСС ги интересува само едно - това, което ще настъпи след 2 месеца. Тогава, когато вече няма да се разпореждат, а ще трябва отново да си уреждат живота. И сега правят каквото им се каже, разчитайки на снизхождението на вътрешния министър. Така се стигна до безпринципното уволнение на съдия Мирослава Тодорова.



Тя е виновна за забавяне на мотивите на няколко дела



Писа се вече, че е един от най-натоварените съдии в СГС. А делата се разпределят уж от безпристрастен компютър. Защо става така, че Тодорова получава три пъти повече дела от шефката на СГС Янева, ВСС не се интересува. ВСС изобщо не се интересува от това как функционира системата и как може да се подобри. ВСС нарочи Тодорова за проблем на системата и я отстрани.

Няколко часа след скандала премиерът го окачестви като провокация в навечерието на доклада на ЕК. Зададе тон и излезе в отпуск. Това даде възможност на доста обърканата правосъдна министърка да изясни за себе си каква позиция да заеме по отношение на решението на ВСС. Така, олюлявайки се в такт две назад, една напред, Ковачева свика извънредно заседание на съвета. Тя призова ВСС да си преразгледа решението, но от телевизионния екран. А когато отиде в понеделник на заседание на съвета, затъна в безсмислената дискусия за натовареността на магистратите и критериите, по които се определят наказанията им. Ни дума за ново решение. В самата дискусия нямаше никакъв смисъл не за друго, а защото този ВСС не може да направи абсолютно нищо положително за системата в оставащите два месеца от мандата си. Кога ще мислят мерки, кога ще пишат стратегии, кога ще спорят, та най-накрая да приемат нещо? Обикновено им отнема години, а те чак сега седнали да говорят. Между другото т.нар. извънредно заседание на ВСС, на което се смяташе, че ще се обсъжда казусът "Тодорова" и други важни неща, бе рядко виждан фарс. Кадровиците се разходиха в понеделник, за да ги снимат камерите, а те самите да обяснят още веднъж колко прави са били да се разправят с Тодорова. Стигна се дотам най-висшият орган в съдебната система да разправя,



че се информира за проблемите на подопечната му система от медиите



И съответно се сезира. Така говореха и Пламен Стоилов, и Иван Колев. Казано просто - ние, които упорито твърдим, че работим за благото на системата, нямаше да си мръднем пръста по казуса "Тодорова", ако вътрешният министър не даде един тон интервюта, че Тодорова бави дела и дори че е свързана с организираната престъпност.

А забавените дела са от периода 2005-2009 г. За толкова години прокуратурата ни най-малко не се е притеснила, че съдийката бави мотивите. И както се казва, добре, че на третата година от управлението на ГЕРБ голямото сърце на вътрешния министър се отвори към жертвите на престъпленията. И после започна да дава интервюта срещу съдийката, която бе дръзнала да говори срещу него. Извън ВСС министърът си намери китен съюзник в борбата срещу съдия Тодорова - председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов.

Всъщност той не е китен, а приморски съюзник на Цветанов. Веселин Пенгезов беше уволнен от ВСС на 18 януари 2011 г., защото дъщеря му Анна Пенгезова бе получила право на строеж в Приморско, представяйки се за социално слаба. В края на миналата година Пенгезов бе възстановен на работа.

Сега предприе медийна офанзива да разказва как Тодорова е срам и позор за съдебната система. Същият доскоро яко си патеше от определени вестници и телевизии, които го наричаха "съдията на Октопода". За медиите от т.нар. "Прас прес" е известно, че пишат под диктовката на Цветанов. От известно време атаките им срещу съдията спряха. А той, вече прероден в бяло, лично гледа мярката на главния заподозрян по операция "Кокаинови крале" Евелин Банев-Брендо и го остави в ареста. Отделно даде "принципно" рамо на вътрешния министър в битката му срещу Тодорова.

По същата технология, но без да се стига до такива драматични обрати пред публиката като в случая "Пенгезов", членове на ВСС бяха вразумени да заемат "правилни позиции" по решения, лично касаещи вътрешния министър. Борисов и Цветанов наблягат, че този съвет е завещание на тройната коалиция. Но пък толкова им отива...

Вчера се разбра, че



премиерът смятал за провокация на ВСС не самото уволнение



на съдия Тодорова, а обстоятелството, че съветът не се е аргументирал защо го прави. В понеделник по настояване на министър Ковачева го стори. Нищо не стана по-добре от това, освен че премиерът се поуспокоил.

Може би само президентът продължава да е недоволен. Покрай случая "Мирослава Тодорова" ще имаме възможност да видим колко дни поред Плевнелиев може да проявява характер. Сега трябва да си измисли запомнящ се коментар и за лошия брюкселски доклад.

С уволнението на Тодорова одиозният съвет грозно се озъби в края на мандата си, а трябваше да изглежда, че справедливо и безпристрастно слага ред в системата. В оставащите два месеца сигурно ще назначи още свои снахи, зетьове и братовчедски деца. В деня, когато уволни Тодорова, съветът не намери за нужно нито да я изслуша, нито да обясни защо го прави, но с радост се захвана да извършва подобни назначения.

Надеждите ни за качеството на следващия съвет трябва да бъдат умерени, даже песимистични. Искането на ЕК за преки избори бе спъвано умишлено от изпълнителната власт, докато не стана 12 без 5 и министър Ковачева отговори на Брюксел, че вече няма техническа възможност за преки избори. На професионален вот подлежат половината членове на съвета. Другата половина се избира от парламента. Този избор винаги е раждал скандали и недоразумения. Именно чрез парламента се промушват най-големите мушмороци за членове на ВСС. На какво можем да разчитаме сега? На същото. Нищо, че Искра Фидосова и Цецка Цачева твърдят, че ГЕРБ няма да "сложи ръка на квотата за нов ВСС".

Извън роднинските назначения този Висш съдебен съвет може да направи и още нещо, с което да се запише с главни букви в историята. Теоретично може да избере новия главен прокурор, тъй като промяната в Закона за съдебната власт, която му дава тази възможност, влезе в сила. Цецка Цачева казва, че не вярвала да посмеят. Пък и те обещали, че няма да го сторят. Ще оставят тази работа на следващия съвет.

Но това, което не знаем, е, какви са плановете на министър Цветанов. Защото поправката в закона бе прокарана от неговите хора в ГЕРБ. Борисов уж го поряза в последния момент, но поправката е факт. Може много неща да се случат идните два месеца, в които ВСС обяви, че няма да излиза в отпуска.