Георги Ганев е икономист и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, където води курсове по макроикономика, пари и банки. Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация.



- Г-н Ганев, Румъния май настига по-бързо от България богатите европейци - икономиките ни бяха еднакво далече от средното ниво за ЕС - на 33-34%, но според данните на Евростат за 2011 г. тяхната икономика вече е 49% от средното равнище, ние сме на 45% - защо се получава така?

- Първо, разликата между 49 и 45% не е особено голяма. Второ, трябва да се има предвид, че има " шум в системата", има субективни преценки при измерването на БВП. Трето, да, вярно е, че Румъния се справи по-добре в добрите времена - 2002- 2008 г. ние правехме по 5-6% растеж годишно, те по 6-7%, но ако се върнем по-назад, 1996-97 г., тогава България се срина на 26% от средното ниво за ЕС. Румъния толкова ниско не е падала.

- Значи ако не беше икономическият колапс по времето на кабинета "Виденов", сега щяхме да сме доста по-богати?

- Вероятно. Но въпреки това двете страни са сред най-бързо настигащите в ЕС. От вземането на политическото решение, че България ще се интегрира в ЕС, до днес съотношението национален/ средноевропейски доход се е подобрило най-много от всичките 27 държави в ЕС, а Румъния е втора.

- Еврокомисията обяви, че до края на годината ще представи план за борба с измамите и укриването на данъци, който ще включва и мерки, цитирам, "за справяне с практиките на "данъчен рай" и агресивните данъчни консултанти"?

- Данъчните консултанти със сигурност ще си имат грижи. А "данъчен рай" зависи как се дефинира. Така или иначе, България е просто страна с ниски данъци, а данъчният рай предлага преференциални условия за определен тип стопански субекти - например инвеститорът идва и аз му предлагам 5 години да е освободен от данъци, намалени ставки ДДС или други. Това са данъчнорайски политики. Самият факт, че имаме ниски данъци, обаче не ни прави данъчен рай, защото при нас няма изключения. Ставката е 10% и това е, няма изключения. И колкото и да не им харесва на приятелите от "стара", Западна Европа, данъчните постъпления при нашите ниски ставки далеч не са толкова малки. Всъщност приходът от облагане на корпоративната печалба в България като процент от националния доход е същият като в Германия - независимо че ставката ни е много по-ниска. Защото в Германия дупките от изключения в техния висок данък са като в швейцарско сирене.

- България не е офшорна зона, но предлага екстри на някои типове инвеститори, вкл. и освобождаване от данък печалба. Говори се и за осигурителна ваканция?

- Освобождаването от корпоративен данък важи само за райони с много висока безработица и е за всякакви инвеститори, не за избрани.

- Българската агенция за инвестиции иска да получи бюджет и да прелъстява чуждестранни инвеститори с преки дотации. Според БАИ Сърбия и Македония раздавали пари и така ни отмъквали инвеститори под носа?

- Може, но пак имат по-малко инвестиции от нас. Не виждам причини за такива нововъдения. Има по-сигурен и по-добър начин - подобри си бизнес средата. Смали тези 300 часа на година, които човек губи само за да се ориентира какви данъци има да плаща и да "взаимодейства" с администрацията, намали ги от 300 на 20 - в Люксембург са под 10 часа на година средно на предприятие, гарантирай, че бизнес споровете му ще бъдат решавани приемливо бързо и предвидимо според написаното в закона. Тогава ще дойдат повече инвеститори.

- Докато хората се вълнуват най-вече от цените на бензина и дизела, Комисията за защита на конкуренцията наскоро за пореден път се усъмни, че заводите за олио се наговаряли за цени. Това е поредно разследване, като при предишните имаше и санкции. Защо този бранш се оказва най-разследван и най-наказван?

- Вероятно в името на конкуренцията. Между другото, заводите за олио у нас са подложени на много сериозна конкуренция - това е зехтинът, който не се произвежда в България. За голямо нещастие на гърците и испанците цената му на едро е спаднала двойно през последните години. И зехтинът много лесно може да резне крилцата на олиото, ако олиото не внимава - нашите фирми няма как да правят споразумения с производителите на зехтин в Испания.

Така че такъв тип картели се парят рано или късно - от пазара, не от КЗК. Питайте участниците в петролния картел ОПЕК дали сега не съжаляват, че толкова вдигнаха цената на петрола 70-те години? Съжаляват всеки ден, ако можеха да върнат часовника, нямаше да го допуснат.

- Защо съжаляват?

- Защото си изпросиха конкуренция. При високите цени изведнъж добивът в Северно море стана рентабилен, изведнъж пясъците станаха рентабилни, газът започна да се развива невероятно и сега петролът е толкова по-малко важна част от целия енергиен микс, че огромни кризи в неговата цена вече се отразяват много по-незабележимо на световната икономика.

- Как ще коментирате случая с митническия началник, когото Ваньо Танов уволни, но съдът го върна на работа и после антимафиотите го арестуваха като мозък на престъпна схема за цигарена контрабанда? Шефът на митниците много пъти се оплаква, че не може да почисти агенцията от корумпирани или неграмотни кадри, защото съдът ги връща на работа. И в НАП е така, и на много места в администрацията. Сигурно помните и трудоустроения митничар, който имал сърдечни болести, но ритал футбол с премиера.

- Проблемът е в законите ни. У нас сключването на трудов договор е по-ангажиращо, дългосрочно и обвързващо, отколкото сключването на брак. Работодателят често се оказва в невъзможност да се разведе с работник, който не се справя. Това е крепостна зависимост - да не може да се раздели с някого, защото примерно законът за държавния служител или синдикатите го пазят. Защитата на наетия е толкова тотална, че тя пада само ако влезе в затвора, иначе по съмнения за корупция е недосегаем. Тук не обвинявам съда, просто съдът прилага закона.

А всички работодатели, особено напоследък, казват, че искат повече свобода и при наемането, и при освобождаването на хора. Някои сектори вече са във фаза на растеж и фирмите могат да назначават хора, но се въздържат. Мисълта - "а ако се наложи да съкращавам" - е първото, което идва в ума на българския работодател, когато е пред избор дали да наеме някого. Страхът е голям, ако не беше така, със сигурност българските фирми щяха да наемат повече хора.

- Не ви ли се струва, че ЕС прилича на голяма говорилня, в която всички повтарят "растеж, устойчиво развитие, фискална консолидация" - много думи, малко дела.

- Е, не е точно така. След като дълго говориха за фискална консолидация, вече има и натиск за дела. ЕС действа така - много с натиск, с намеци, със споменаване.

- Но така се губи много време. Щеше ли изобщо да има криза в еврозоната, ако вместо да повтарят мантри, просто бяха спазвали Маастрихтските критерии за нисък държавен дълг, под 3% бюджетен дефицит и т. н.?

- Нека си припомним кой разруши Маастрихтските критерии - Германия, Франция и Италия. Германия уби Маастрихт през 2005 г. Тогава тя имаше висок бюджетен дефицит и трябваше да влезе в процедура на свръхдефицит и да бъде наказана. И за да се измъкне, промени понятието "бюджетен дефицит", започна да говори за "структурен дефицит", да обяснява, че нейният дефицит е временен, еднократен и че не трябва да бъде наказана. Това бе добре дошло за Гърция, която също с години уверяваше, че нейният дефицит е извънреден и еднократен. И видяхте докъде стигнаха нещата.

- Стигнаха дотам, че България изпълнява критериите за членство, но не е в еврозоната, а държавите, които са в еврозоната, не ги изпълняват. И нашият финансов министър и Европейската централна банка (ЕЦБ) влязоха в странен спор дали България е готова, или не за еврозоната?

- Нито МФ, нито ЕЦБ решават дали една страна отговаря на критериите. Решава го Европейският съвет. Но мисля, че целта на съобщението на МФ беше да се подчертае точно това - че в ЕС само 3 страни отговарят на числовите критерии на еврозоната, сред тях и България.