Руското правосъдие издаде две коренно различни присъди за едно и също деяние, което е престъпно според законите на страната - евтаназията.

В първия случай съд в град Саратов призна за виновен университетския преподавател от Москва Владимир Олховски в убийство на майка си, безнадеждно болна от рак на черния дроб. Той я удушил, след като самата тя го молила да й отнеме живота заради непоносимите болки. Съдът реши, че затова си деяние 54-годишният доктор на икономическите науки и преподавател в Московския педагогически институт заслужава 9 години затвор със строг режим. Синът попада под ударите на член 105 от Наказателния кодекс, който третира деянието му като убийство (независимо от подбудите) и предвижда затвор от 6 до 15 години. Впрочем във Великобритания, Канада и Нова Зеландия максималната присъда е сходна - 14 години.

Майката Надежда Олховская цял живот е работила като медицинска сестра, но изтървала собственото си здраве. Когато през май 2011 г. откриват болестта, лекарите установили, че тя е в последна фаза, и дали на Надежда максимум половин година живот. Състоянието й се влошавало бързо и през септември тя трябвало да извика сина си от Москва.

"Беше ни много мъчно за Надя, тя винаги беше една такава волева. А сега съвсем се пречупи, очите й все бяха насълзени, но едни равнодушни, нищо вече не искаше. Когато беше топло, синът я извеждаше на улицата да подиша чист въздух, но после явно съвсем непоносимо й е станало", разказва съседка Нина Исхакова.

Владимир



Олховски денонощно бдял над майка си



Пренасял я до ваната като малко дете, стривал на прах варените зеленчуци, нощем хуквал за лекарства по аптеките. С всеки изминал ден обаче обезболяващите лекарства действали все по-слабо. Надежда изгризала възглавниците, за да не чуват съседите виковете от болките й.

При поредното си посещение лекарят казал на Олховски: "Още две седмици. Плюс-минус няколко дни. Дръж се".

Олховски се държал до вечерта на 21 ноември 2011 година. Цял ден майка му лежала без никакво движение, само викала, от време на време охкала. В един момент вечерта погледите им се засекли: "Защо да се мъча? Направи нещо", едвам промълвила тя.

"Тя така викаше от постоянните болки, че в един момент не издържах и се съгласих", разказал професора в хода на разследването. Той седнал на леглото, стиснал носа на майка си и силно я прегърнал, докато не почувствал, че вече е безжизнена. В доклада си следствието записало, че той "запушил с ръка устата и носа на жената и ги притискал със сила в продължение на няколко минути". Обвинението не пропуснало да отбележи, че при извършването на деянието преподавателят е бил под алкохолно въздействие. Олховски обаче не е бил алкохолик. Дали изобщо е възможно нормален човек да умъртви най-близкия си без стимулант за кураж?

Но макар и пиян, Владимир Олховски сам извикал полицията. Пред следователите, а също и пред съда той ясно заявил, че е извършил престъпление от състрадание.

"Той създава впечатление на странен човек", сподели впоследствие следователят Дмитрий Соколов. "След убийството професорът е приемал в големи дози корвавол в комбинация с бира". Корвавол са седативни капки, вземат се при неврози, повишена раздразнителност, по-слаби спазми на короналните съдове. Произвеждат се в Русия и бившия Съветски съюз. В немалко страни са забранени, защото активните съставки се възприемат като наркотични.

Всъщност, професорът бил стар ерген - цял живот живял с майка си. От медийните разкази става ясно, че е бил и несретник. Във факултета по технология и предприемачество на университета преподавал от миналата година. За лекция веднъж седмично взимал 3000 рубли (75 евро). Постоянно се оплаквал от безпаричие, но не си търсел друга работа. С тия пари не могъл да живее под наем и спял по приятели и дори в университета. (Преди заболяването на майка си пътувал през уикендите до Саратов). Познати го съветвали да се върне в Саратов, където щял да живее в апартамента на майка си, там имало и къде да преподава, но той отказвал - щели да го възприемат като непрокопсаник, изхвърлен от Москва.

Така или иначе присъдата срещу интелигентния неудачник изглежда



несправедливо сурова в сравнение



с присъдата срещу пътен полицай за абсолютно същото деяние (извършено също миналия ноември). За умъртвяване на майка си 23-годишният старши лейтенантът от пътната полиция Владимир Корсаков получи 4-годишна условна присъда в град Орехово-Зуевск, край Москва.

След работа той бързал у дома при болната си майка, която имала рак на млечната жлеза 4-та степен. Измъчваща се от непоносимите болки, Людмила молила едва ли не всички познати да й помогнат да си отиде от тоя свят. Отначало искала това от сина, после от братовчедка и приятелки, накрая и от наблюдаващия я лекар от местната поликлиника - естествено, всички отказали. В един момент Людмила решила да се самоубие - отначало с хапчета. Тогава тя не могла вече да става от леглото (тежала само 40 кг) и взела каквото й попадне под ръка - оказали се хапчета за смъкване на кръвното. Те предизвикали силно отравяне, но се оказали слаби за замисъла й. Вторият път тя избрала по-жесток начин. Владимир я хранил с лъжичка, както се прави с малките деца, но когато един ден тръгвал за работа, тя го помолила да й остави нож, за да обели ябълка. Синът оставил ножа, без да заподозре нищо, и отишъл на работа. Тогава тя взела ножа да си среже вените, но нямала сили да нанесе смъртоносния удар.

Развръзката настъпила в нощта на 11 ноември. Отначало Владимир се опитал да я удуши с ръце, но не му стигнал кураж. Тогава взел кърпа за лице, с която запушил устата и носа й, докато не усетил, че тя вече не диша. До сутринта останал вцепенен да седи до кревата - трябвало му време да приеме какво е свършил, а и не знаел как ще бъде занапред. На зазоряване обаче седнал да пише признание и извикал полицията.

Владимир Корсаков също попада по ударите на член 105, но получава условна присъда. Имаме две деяния "близнаци", но с напълно различни присъди. Руските вестници писаха, че са единични случаите, когато по този член от наказателния кодекс се дава условна присъда. Най-любопитното, че



безпрецедентно меката присъда



е поискана от прокурора, а съдийката Валентина Остапенко просто е "подпечатала" предложението му. Освен това Владимир Корсаков не е бил държан в следствения арест, а е бил пуснат у дома, без право да напуска Орехово-Зуевск.

И така - защо е било това снизхождение към пътния полицай? Следователят Андрей Никитин твърди, че при Корсаков има редица смекчаващи вината обстоятелства. "В хода на следствието Корсаков се държеше последователно, не си променяше показанията, явяваше се на всички повиквания. На всички етапи той помагаше на следствието. Създаде се впечатлението, че той всичко е разбрал, осъзнал и вътрешно се е смирил с всяко наказание", смята следователят. Смекчаващите обстоятелства са и собственоръчно написаното признание, както и психическото му разстройство по време на престъплението, породено от дългото и тежко боледуване на майка му.

Но тези смекчаващи обстоятелства важат с пълна сила и за Владимир Олховски, който също е извикал полиция и е осъзнал стореното. Съдът в Саратов обаче не ги е отчел.

Има обаче друго обстоятелство, което при Олховски липсва. Често при присъди се отчитат факти и съображения, които нямат пряко отношение към извършеното престъпление, но така или иначе засяган подсъдимите. През май Владимир сключил брак с приятелката си Людмила, която обаче има 3-годишно момче от първия си брак. От май насам той е задействал процедура по осиновяването на момчето. А според медиите съдът е задължен да отчете как присъдата ще се отрази на отглеждането на децата. Леката присъда спрямо Корсаков поражда съмнения дали не са били подкупени прокурорът или съдийката Остапенко. Ако обаче имаше подобни подозрения, медиите едва ли щяха да ги подминат.

Излиза че проф. Владимир Олховски е получил 9 години затвор, защото няма деца и семейство (и защото е несретник).

По признание на руските медии правосъдието в страната е доста сурово в случаите на евтаназия. В Карелия например 74-годишен пенсионер, който не може без инсулин, бе осъден на 4 години, защото удуши тежко болната си 70-годишна жена по нейно желание. Но дори и пресилена, тази присъда пак е по-мека в сравнение с 9-те години на Олховски.

Очевидно в неговия случай съдът в Саратов е присъдил, но едва ли е отсъдил справедливо. Остава Темида да уеднакви критериите си на следващите инстанции.