Когато през 2009 г. ГЕРБ дойде триумфално на власт, първата мантра, която се повтаряше до втръсване и полуда, беше "ние сме най-реформисткото правителство в историята на целия свят".

През 2012 г. рефренът не просто е забравен - все пак заклинанията и последвалите неосъществени реформи са характерни за повечето правителства. Но през 2012 г. единственото, което е налице, е разруха и безидейност. Управляващите не просто нямат визия, те променят закони единствено и само за да изкарат бюджетната година, да потушат поредния предизвикан от тях самите пожар или да осъществят някое лобистко хрумване, без изобщо да се съобразят не само с буквата и духа на променяните закони, но обикновено и погазвайки констутицията. Управлението на цели сфери се променя на 180 градуса само защото правителството не може или не иска да намери суми от 100 млн. лв. или пък просто защото е некадърно да измисли нещо по-удачно. Целият живот в държавата е принуден да се нагажда към хрумванията и желанията на ГЕРБ, които никога



не сочат мисъл, надхвърляща настоящия ден и контекст



Това не води просто до абсурди и нелепости, а до сриване на цели сектори.

Естествено, един от най-болезнените примери в това отношение е здравеопазването. Тия дни поредният здравен министър Десислава Атанасова обяви, че още дейности, за които отговаря държавата, ще бъдат прехвърлени на здравната каса. Причината - парите, с които се финансираха, се оказаха по решение на Конституционния съд незаконно прехвърлени от ГЕРБ здравни вноски от НЗОК към държавния бюджет. Тоест понеже хазната не може/не иска да отдели пари за субсидии на болници, финансиране на лечение на деца в чужбина, ин витро, трансплантации и имунизации, те ще бъдат прехвърлени на здравната каса. Подобно мислене показва не просто трагично нисък капацитет, тъй като е решение на принципа на минималното съпротивление. То показва как за пореден път с лека ръка се загърбва цялата философия и принципите, по които функционира огромната част от здравеопазването у нас - здравното осигуряване, за да се изкара още една бюджетна година по начина, по който от ГЕРБ са си наумили.

Отношението на ГЕРБ към здравното осигуряване е олицетворение на искреното учудване и неразбиране на премиера Бойко Борисов как така за здраве ежегодно се дават повече и повече пари (колкото никой друг никога в историята), а и лекари, и пациенти са все недоволни. Сред управляващите няма и един, който да има понятие какво представлява здравното осигуряване. За тях то е механизъм за събиране на много пари, които спокойно могат да отиват и другаде, тъй като в здравеопазването ефектът им така или иначе не се вижда, като при едно метро например.

Идеята на здравното осигуряване в България преди 10 години беше всички да се осигуряват, а да получават тези, които имат нужда. Това е т.нар. солидарен принцип и той изисква осигуряване на що-годе базов пакет - по-евтини и по-масови медицински услуги. Те се заплащат, когато са извършени, т.е. НЗОК не финансира лечебни структури, а само реално свършена работа, за чийто изпълнител се предполага, че е предпочетен от пациента, защото предоставя по-качествена услуга. Ангажимент на държавата остават гарантираните неща, като спешна помощ и имунизациите, скъпите и екзотични дейности и формирането и поддържането на държавните политики. Понастоящем обаче имаме здравна каса, която с почти едни и същи пари "плаща" все повече и повече услуги, защото



на управляващите парите в НЗОК им се виждат много



Здравна каса, която противно на всякакви закони доскоро даваше пари от осигуровки на държавния бюджет и с тях финансираше субсидиране на болници и трансплантации. Тази каса имаше 1.5 милиарда лв. резерв от вноски - пари, плащани изрично за здраве, които ГЕРБ направи част от фискалния резерв и вече никой не знае съдбата им. НЗОК вече не финансира извършената и отчетената дейност, а спуска бюджети и обеми на болниците - идеален метод за финансиране на "наши" директори и области. Обещаваното от Десислава Атанасова прехвърляне на още държавни дейности към касата е поредният пирон в ковчега на здравното осигуряване и е въпрос на време НЗОК да започне на плаща и за пенсии, магистрали и бензин за МВР.

Дали осигуряването беше най-сполучливият за България вариант и до какви девиации и кражби доведе той, е отделен въпрос. Законът за здравното осигуряване обаче си беше реформаторски нормативен акт, със своя философия и идея. Разпарчетосването и кръпките му през 2 месеца - всеки път, за да се оправдае поредното хрумване и бюджетна дупка, не е реформа, а разруха. Ако самият осигурителен модел се оказа неудачен, то нещото, в което се е изродил сега, е вредно и убийствено. А за капак управляващите се чудят защо никой не желае да плаща здравни вноски и съответно налитат на нови и нови поправки, които отново газят конституцията.

И ако в здравното осигуряване прекрояването на философията започна още при тройната коалиция, а ГЕРБ просто продължи по нейните стъпки, то друг основен в здравния сектор закон - за лекарствата, беше съсипан единствено от настоящите управляващи. Приет при предишното правителство, този закон копираше европейските директиви в частта на лекарствената регулация, която е единна за ЕС. За България отделно беше избран определен модел на ценообразуване на лекарствата, по чиято логика функционираше системата за плащане на медикаменти с публични пари. Когато обаче ГЕРБ дойде на власт, започнаха кръпки и забежки на дребно и през няколко месеца. Законът е вече



просто сбор от текстове без много връзка помежду си,



всеки нов министър си измисля своя лекарствена политика, туря си своя идея в нормативната база, комисията, която регистрира и контролира цените, почти спря да работи и резултатът го знаем - по-високи цени на лекарствата и никаква що-годе работеща идея как да се оправи положението. Там решенията отново са на принципа "планината да иде при Мохамед", като например да се намалят надценките на аптеките.

Като стана дума за министри - самият факт, че в третата година на управлението има четвърти министър, с четвърти екип и поне четвърти идеи за управление на системата, винаги отхвърлящи тези на предшественика му, е показателен. Значи, че не просто управляващите нямат визия и желание да изградят нещо. А че в незнанието и невъзможността си да управляват, рушат и помитат всичко за дълги години напред.