Пострадах тежко при пътнотранспортно престъпление. Има дело срещу извършителя и ми казаха, че мога да заведа граждански иск, с който да претендирам за нанесените ми вреди, включително и за разходите за това, че трябва да се лекувам. Истина ли е това и ако да, то как става на практика това?



Я.М., София



Според Наказателно-процесуалния кодекс всеки пострадал може да се конституира в съответното наказателно производство като частен обвинител, редом до прокурора, който представлява държавното обвинение.

Заедно с това обаче пострадалият може да заеме и позицията на т.нар. граждански ищец в рамките на наказателния процес. Това обстоятелство е много важно, защото като че ли е малко известно, че докато има наказателно дело, то не може да има гражданско или административно дело за същото. Или иначе, ако вземем посоченото в конкретния случай, то пострадалият не може да заведе например дело за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите, докато има наказателно дело срещу извършителя на пътнотранспортното престъпление. Не може в такова дело да търси имуществени и неимуществени вреди по такъв гражданскоправен ред. Просто трябва да чака произнасянето на наказателния съд и едва тогава ще може да води подобно гражданско дело.

Законодателят е предвидил обаче възможност в рамките на наказателния процес да бъде предявен граждански иск, а пострадалият да стане граждански ищец. Според съдебната доктрина това е един от начините за обезщетяване на пострадалия за причинените му вреди - претенция за овъзмездяването им в парично изражение, която се предявява от претърпелия вреди в резултат на деянието срещу него или неговото имущество.

Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в своя чл.84 определя кой може да е граждански ищец. Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци, пише във въпросната разпоредба. Важно е да се знае, че гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс. Така че човек трябва да направи добре сметката и да прецени дали да не изчака и да предяви гражданския иск в наказателния процес.

Според НПК гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. В молбата за предявяване на граждански иск се посочват:

- трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът;

- наказателното дело, по което се подава;

- престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.

НПК определя, че молбата може да бъде устна или писмена. Това означава, че на първото съдебно заседание по делото може просто устно да се декларира желанието да бъде граждански ищец. По-добре е обаче молбата да е и писмена.

Иначе гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. Така например, ако колата, причинила съответната катастрофа, е на някое ведомство, то може искът да е и срещу самото ведомство.

НПК определя в чл. 87, че гражданският ищец има конкретни права. Те са:

- да участва в съдебното производство;

- да иска обезпечаване на гражданския иск;

- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;

- да представя доказателства;

-да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

Гражданският ищец упражнява тези си права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс. Разглеждането на този иск обаче не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

Важно е да се знае, че съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението. По искане на пострадалия или на неговите наследници или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тези мерки може в определени случаи да се вземат и по искане на прокурора.

Съществува и още една хипотеза. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, то тогава прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.