Ромите са преди всичко история. История на народ, съставена от премествания и преследвания в продължение на век. История на народ, който има задължението да мигрира поради невъзможност да бъде у дома си. От 2008 г. и приемането на Румъния и България в Европейския съюз (двете държави са приети през 2007 г. - бел. ред.) се роди надежда, че ромите ще получат права като другите и че най-сетне ще се установят някъде. Но "преходните мерки" (за ограничен достъп до трудовия пазар до 2014 г. - бел. ред.), въведени от европейските правителства, не им позволиха да станат граждани като другите.

За разлика от другите европейци ромите не могат да претендират за по-добър живот, отколкото им предлагат държавите, откъдето произхождат и където са жертва на дълбоки дискриминации, като се сблъскват с нетърпими условия. Животът на ромите, техните жизнени условия, достъпът до работа, до здравеопазване: всичко това не е задължение само на една държава. Тяхната история стана наша история: един европейски въпрос.

Именно в рамките на Европейския съюз може да се определи институционалната, социалната и икономическата рамка, която да им предложи по-добър живот и да поднови историческата мисия на европейската мечта -



мечтата за мир за всички



Но тази мечта още не е постигната, а Франция има задължението да поеме своята част в изграждането й. Предишното правителство (на президента Никола Саркози - бел. ред.) се отметна от нея: то добави към разтурянето на катуните извеждане отвъд границата върху територията на същия Европейски съюз.

Противно на решенията, взети в други страни, то избра дори да продължи действието на преходните мерки (срещу отварянето на трудовия пазар за българи и румънци - бел. ред.) до края на 2013 г. Тези мерки създадоха за властите безизходни ситуации, принудиха семейства да живеят в примитивни лагери, където санитарните условия са недостойни за Франция, без ресурси и без достъп до трудовия пазар, затруднявайки достъпа на децата им до училище и до социални грижи и не позволявайки ефикасно настаняване на нови места.

Немислимо е във Франция да живеят в нездравословна среда няколко хиляди човешки същества, дошли от Румъния и България. Да се заклеймява на етническа основа население, което вече е дискриминирано и изгонено, като се прилага абсурдна и скъпа логика на цифрови цели (квоти колко от тях да бъдат изгонени годишно - бел. ред.) - както постъпваше предишното правителство, - е не само позорно, но и безполезно.



Проблемите не се решават чрез преместването им



Така се създават скитници, семействата се изхвърлят по улиците и пътищата, прекъсва се социалната работа с тях, а след нея спира санитарната грижа и обхващането на децата в училища. Също така не е никакво решение да се запазят бидонвилите и нездравословните катуни, осъдени вече от правосъдието.

Затова трябва да се изгради трайна, хуманна, ефикасна и служеща за пример политика. Такъв бе ангажиментът, поет от Франсоа Оланд по време на кандидатпрезидентската му кампания: "Никакви разтуряния на катуни без алтернативни решения за обитателите им". Такава е пътната карта, одобрена от избирателите. Върху този терен трябва да се действа.

Въз основа на решенията на съда отсега нататък започваме инвентаризация на терените и наличните места за незабавно използване в департаментите Сен-Сен-Дени, Париж, Нор, Рон и Буш-дю-Рон. Почти навсякъде се появиха обещаващи инициативи за съчетаване на настаняването на ромите с насочването им към работа и здравеопазване.

Благоустроени терени за индивидуално или колективно настаняване, структури за временно обитаване, места за спешна помощ, експериментално смесено настаняване: трябва да се прегледат и оценят проектите и да се изберат онези, които вършат работа. Подкрепяните от асоциациите структури за интеграция, които значително се подобриха след първите експерименти, трябва да се узаконят, доколкото дават ефикасен достъп до права. Централна роля в тях играе местната активност - най-трайните инициативи са резултат на обща работа на семействата, асоциациите, общините, представителите на държавата, социалните активисти. Необходимите средства могат да бъдат набрани и не е задължително усилията да струват скъпо. Освен това Европейският фонд за развитие предвижда специални кредити за настаняване на маргинализираните общности: в тази рамка вече са одобрени много проекти.

Като отделим за целта необходимите средства, като мобилизираме местните власти и като приложим вече натрупания опит, който дава резултати, имаме възможност през близките седмици и месеци да задействаме политика за бъдещето на ромите във Франция, която ще бъде за пример в Европа, вместо да ни сочат с пръст, както ставаше при предишното правителство.

_______________

* Министър на равенството на териториите и жилищната политика на Франция